Определение № 47054 от 12.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47054 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110151215 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ АД против Н. Б. Найденова и Й. А.

Б. за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 991/2025 г. на Районен съд Козлодуй.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

От документите по ЧГД № 991/2025 г. на Районен съд Козлодуй се установява следното:

По отношение на длъжника Н. Б. Найденова съобщението е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението е направено посещение на 02.08.2025 г., като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса с посочване на конкретен източник на тези данни. Същевременно обаче съдът не е изпълнил изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК, а именно не е извършил служебно проверка относно адресната регистрация и местоработата на длъжника.

По отношение на длъжника Й. А. Б. съобщението е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди 1 залепване на уведомлението е направено посещение на 29.09.2025 г., като връчителят е посочил, че в бл. 549, вх. „Г“ има два търговски обекта: студио за красота и офис на куриер, както и че търсеното лице е непознато.

Същевременно обаче не е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК: длъжникът не е търсен в продължение на поне един месец, не са извършени поне три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден и едва след това връчителят е следвало да залепи уведомление по чл. 47 ГПК.

Спазването на тези изисквания е необходимо, доколкото не е налице уреденото в разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК изключение, а именно връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, а е посочено само, че лицето е непознато. Съдът не е изпълнил и изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК, а именно не е извършил служебно проверка относно адресната регистрация и местоработата на длъжника.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия: 1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК; и 2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В разглеждания случай не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК, а именно:

- по отношение на Н. Б. Найденова е следвало да се извърши служебно проверка относно нейната адресната регистрация и месторабота, респ. при евентуално установяване, че посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на длъжника и при установяване на нейната месторабота, съдът е следвало да разпореди връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК и по местоработата;

- по отношение на Й. А. Б. последният е следвало да бъде търсен в продължение на поне един месец, като в този период да са извършени поне три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е било в неприсъствен ден и едва след това при последното посещение връчителят е следвало да залепи уведомление по чл. 47 ГПК; следвало е да се извърши служебно проверка относно неговата адресната регистрация и месторабота, респ. при евентуално установяване, че посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на длъжника и при установяване на неговата месторабота, съдът е следвало да разпореди връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК и по местоработата.

Предвид ненадлежното неизпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК не може да се извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 415, ал.

2

1, т. 2 ГПК, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Козлодуй за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК, посочени по-горе.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 365016/07.11.2025 г., подадена от „Топлофикация София“ АД, ЕИК 831609046 против Н. Б. Н., ЕГН ********** и Й. А. Б., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 51215/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ЧГД № 991/2025 г. на Районен съд Козлодуй, да се изпратят на Районен съд Козлодуй, II граждански състав, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК, посочени в мотивите на настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3