Решение № 325 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 419/2025
- Вид
- Решение № 325
- Подписан
- 23.07.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 325 гр. Плевен, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. Г.А
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500419 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №1697/11.12.2024г., постановено по гр.д.
№5950/2023г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, от „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, против В. А. Т., ЕГН ********** като неоснователен.
Съдът е осъдил на основание чл. 38 от ЗАдв. „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907, да заплати на адв. И. Н., със съдебен адрес: гр.
*************, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Срещу съдебното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от „АиХ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 204356907 чрез процесуалния им представител адв. И. Н. от САК. Излагат се твърдения, че съдебното решение е необосновано, немотивирано, като не са обсъдени нито едно от представените доказателства. Сочи се, че в обжалваното решение не е отбелязано, че е допуснато изменение на иска. Излага становище, че от представените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е извършило СМР на обектите, по отношение на които ответницата притежава право на строеж. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като частичен иск от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97794,48лв., представляваща припадащата се част на притежаваното от ответницата право на строеж, 1 превърнало се в право на собственост върху ***************, както и 29,27кв.м. от общите части от сградата, от стойността на извършените СМР в жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. П. П. от АК-Плевен, назначен в първоинстанционното производство за особен представител на ответната страна В. А. Т., ЕГН: **********.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Същата е депозирала писмено становище, в което се поддържа въззивната жалба. Отправено е искане окръжният съд да уважи въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от назначения за особен представител адв. П. П., който поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск, за заплащане на сумата от 25 000лв. /след надлежно извършено изменение на иска по отношение на неговия размер по реда на чл.214 от ГПК/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като частичен иск от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97794,48лв., представляваща припадащата се част на притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост върху ***************, както и 29,27кв.м. от общите части от сградата, от стойността на извършените СМР в жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***.
За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че по делото са спорни стойността на извършените от дружество строителни и монтажни дейности, включително и стойността на използваната техника и вложен труд, които съответстват на притежаваната от ответницата обща застроена площ от сградата е в размер на 50 000 евро, от които 37 000 евро с левова равностойност 72 365,69 лева за апартамента, ведно с мазето, и 13 000 евро с левова равностойност 25 425,78 лева за паркомястото, или с обща левова равностойност в размер на 63 368.88 лева. Съдът е приел, че не е доказано и твърдението на ищеца, че са водени разговори с В. Т., както и че тя не желае да сключи договор за строителство, не желае да извършва плащания 2 за строителните и монтажни работи, които според твърденията в исковата молба ищеца е извършил за да се изгради цялата жилищна сграда. В първоинстанционното решение липсват други мотиви по съществото на спора.
Така постановеното от първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Първоначално предявеният иск е бил надлежно изменен от страна на ищеца по реда на чл. 214 от ГПК, като цената на иска е била увеличена от 10 000лв. на 25 000лв., предявен като частичен иск от общата сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97794,48лв.
В диспозитива на съдебното решение първоинстанционният съд е постановил, че отхвърля изцяло иска, предявен от страна на ищеца, без да посочва конкретно цената на исковата претенция, която отхвърля. Поради това съдът приема, че същият е отхвърлен за сумата от 25 000лв., която е изменената по реда на чл.214, ал.1 от ГПК цена на иска. В този смисъл съдът се е произнесъл по изменения по реда на чл.214 от ГПК иск, макар да не е посочил това изрично нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебния си акт.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът „АиХ Билдинг" ЕООД твърди, че е извършило строителните и монтажни работи по жилищна сграда, находяща се в УПИ IV - 538, 539, 540 кв. 49 „б“, местност„Зона Б - 17”, цялото с площ от 944 (деветстотин четиридесет и четири) кв.метра по влезлия в сила план на гр.София, съответно представляващ поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда двеста и едно точка сто шестдесет и две точка) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.*****************, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори:
***;
***;
***;
***; ***. в изпълнение на поето задължение да изпълни изцяло строителството на сградата, съгласно Договор от 24.04.2020г„ сключен с трето неучастващо в процеса лице - „Детелина проект" ООД с ЕИК:2015477775. Излагат се твърдения, че ищецът „АиХ Билдинг" ЕООД е закупило правото на строеж върху апартамент № 18 във вход „А"; върху гараж № 6 и магазин № 1, като дружество извършва строителните и монтажни дейности по сградата на основание договор за строителство и на основание притежаваното от „АиХ Билдинг" ЕООД право на строеж върху описаните обекти в сградата. Сочи се, че поради това, че има задължение да изгради голяма част от обектите в сградата, е изграден и апартаментът, мазето, паркомястото и съответните идеални части от общите части на сградата, за които ответницата В. Т. има учредено право на строеж, съгласно приложен по делото Нотариален акт №54, том 1, рег. №2439, дело №46 от 2010г. Излагат се твърдения, че за периода от 30.03.2021г. до момента „АиХ Билдинг" ЕООД е извършило всички необходими строителни дейности и сградата е изградена на етап „груб строеж", за което е съставен Акт за приемане на конструкцията, т.е. акт образец 14 от 26.09.2023г, поради което и правото на строеж се е превърнало в право на собственост. Според ищеца „АиХ Билдинг“ ЕООД е извършило всички строителни работи в сутерена, включително бетонови, кофражни и армировъчни работи; изградени са партерния и останалите 6 3 етажа, включително бетонови, кофражни, армировъчни работи, зидарии, електро и ВиК инсталации, а извършените до този момент строителни и монтажни дейности включват и строителните и монтажни дейности за притежаваното от ответницата право на строеж, превърнало се в право на собственост, върху апартамент, ведно с мазе, както и паркомястото и общите части на сградата, в която се намират обектите, подробно описани в исковата молба, за извършването на които „АиХ Билдинг” ЕООД е заплатило суми за материали, строителна и друга техника, за труд и работна заплата, за административни и други необходими разходи.
В изпълнение на задълженията си да даде правна квалификация на спорното материално право, без да е обвързан от поддържаната от страните квалификация (в който смисъл са и разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по гр.д. №1/2000г., ОСГК на ВКС), настоящият съдебен състав намира, че правоотношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на института на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, доколкото втората хипотеза на чл.61 от ЗЗД урежда именно случая, в който вършещият работата я предприема не само в чужд, а и в собствен интерес, какъвто е и настоящият случай. Ищецът твърди, че е предприел действия по изграждане на процесната жилищна сграда както в изпълнение на договорните си задължения с трето, неучастващо в производството лице – „Детелина проект“ ООД по сключения между страните договор за строителство, така и на основание притежаваното от ищцовото дружество право на строеж върху обекти в същата жилищна сграда, в която право на строеж притежава и ответната страна.
В този случай в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 61, ал.2 ЗЗД, а именно – че е извършил твърдените в исковата молба СМР и разходи, връзката им с изграждане на процесната сграда, припадащата си част от разходите за имотите на ответника и съответно размера на обогатяването на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на гестора обезщетение за претърпените вреди, за личните задължения, които е поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с изпълнението на чуждата работа.
Фактическият състав на кондикционния иск по чл.61, ал.2 от ЗЗД, като един от съставите на неоснователното обогатяване, включва извършването на определено действие, знание, че се върши чужда работа и липса на задължение за това – по закон, договор или пълномощие от страна на лицето, в интерес на което е извършена работата. При уместно предприета и успешно водена работа за защита на чужд интерес, без противопоставяне от страна на заинтересувания, налице е задължение за обезщетение на управителя в размер на сторените необходими и полезни разноски, без търговската печалба.
По отношение на ремонта, извършен от ищеца, са събрани доказателства, които да установяват вида и обема на извършените СМР, както и каква е тяхната средна пазарна цена.
В процесния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, сред които заверен препис от Нотариален акт №54, том 1, рег.
№2439, дело №46 от 2010г. се установява, че ответницата В. Т. има учредено право на строеж за построяване на апартамент №24, с площ 5370кв.м., 4 находящо се във вх. „А“ на седми етаж в жилищна сграда със застроена площ на сградата 614,18кв.м. с обща РЗП 6141кв.м., съгласно виза за проучване и проектиране със заповед №РД-09-293/18.11.2005г. на СО, р-н ***********. и одобрен архитектурен проект с протокол от 16.05.2006г. СО, ДАГ София в УПИ IV-538,539,540 с площ 943кв.м., както и върху Мазе №6 и паркомясто №2, намиращи се на сутеренния етаж на кота „-2,60м.“.
Разпечатката съдържа 38 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ebee56b-6d12-4644-b197-2e5a821c1627