Определение № 181 от 17.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Плевен, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600206 по описа за 2026 година Съдебното производство е образувано по постъпила частна жалба, депозирана от Ц. Н. К., ЕГН:********** – обвиняем по досъдебно производство пр. пр. №4772/2025г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №379/2025 год. по описа на Второ РУ-Плевен, чрез процесуалния му представител адв. Д. Ц. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №339 от 11.03.2026г., постановено по ЧНД №452/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена бе уважение молбата, депозирана по реда на чл. 65 ал. І от НПК от адвокат Д.

Ц. в качеството на служебен защитник на Ц. Н. К..

Частният жалбоподател навежда доводи, че наблюдаващият прокурор отказва да назначи експертиза, която да установи здравословното състояние на обвиняемия вече няколко месеца. Развива съображения, че обвиняемият няма лична карта, поради което е лишен от възможност да посети лекарски кабинет сам. Развива съображения, че съдебните органи не изискват проверка на лична карта, но медицинските такива – да. Сочи, че продължаване на мярката за неотклонение „Домашен арест“ се явява репресия спрямо обвиняемия. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да вземе по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за 1 неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Обвиняемият Ц. К. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка в по-лека.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С определение №755/30.07.2025г., постановено по ЧНД №1403/2025г. РСПлевен на основание чл.64 от НПК е взел спрямо обвиняемия Ц. Н. К. мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С определение №477/05.08.2025г. по ВЧНД№571/2025г. ОС-Плевен е потвърдил определението.

С определение №794/18.08.2025г., постановено по ЧНД №1523/2025г. РС Плевен на основание чл.65 ал.4 от НПК е изменил взетата спрямо обвиняемия Ц. Н. К. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в „Домашен арест“.

С определение №924/29.09.2025г., постановено по ЧНД №1732/2025г. РСПлевен е оставил без уважение молбата на обвиняемия Ц. Н. К. за изменение на взетата спрямо същия мярка за неотклонение „Домашен арест” в по-лека.

Със същото определение РС-Плевен е определил на основание чл.62 ал.2 вр. чл.65 ал.6 от НПК 60-дневен срок, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия Ц. Н. К. е недопустимо.

Определението е било изцяло потвърдено с Определение №628/07.10.2025г. по ВЧНД№740/2025г. по описа на ОС-Плевен, влязло в сила като необжалваемо на 07.10.2025г.

С определение на Районен съд Плевен от 13.10.2025 година, постановено на ЧНД № 1852/2025 година по описа на РС- Плевен била оставена без разглеждане молба от адвокат Д. Ц. от АК-Плевен, като защитник на обвиняемия Ц. Н. К. по досъдебно производство №4772/2025г. по описа на РППлевен за изменение на мярката за неотклонение "Домашен арест" в по-лека, като недопустима, а съдебното производство по ЧНД №1852/2025г. по описа на РС-Плевен било прекратено.

С определение на Районен съд Плевен от 03.11.2025 година, постановено по ЧНД № 2035/2025 година по описа на същия съд и по реда на чл. 65 ал. 1 НПК била потвърдена взетата спрямо обвиняемия К. мярка за неотклонение „ Домашен арест“.

С определение на Окръжен съд Плевен, постановено по ВНЧД №845/2025 година по описа на същия съд било потвърдено определението на Районен съд Плевен по ЧНД № 2035/2025 година като правилно и законосъобразно.

Определението влязло в сила на 11.11.2025 г.

С определение на Районен съд Плевен от 27.11.2025 година, постановено по ЧНД № 2088/2025 година по описа на същия съд и по реда на чл. 65 ал. 1 НПК била потвърдена взетата спрямо обвиняемия К. мярка за неотклонение „ Домашен арест“.

С определение на Окръжен съд – Плевен от 02.12.2025 година, 2 постановено по ВНЧД № 902/2025 година по описа на същия съд било потвърдено определението на Районен съд Плевен по ЧНД № 2088/2025 година като правилно и законосъобразно.

Определението влязло в сила на 02.12.2025 година.

С Определение №1236 от 11.12.2025г., постановено по ЧНД №2336/2025г. по описа на РС-Плевен е потвърдена взетата МН ”Домашен арест” спрямо обвиняемия Ц. Н. К., с ЕГН ********** по ДП №4772/2025 год. по описа на РП-Плевен.

С Определение №799/16.12.2025г., постановено по ВЧНД №939/2025г. по описа на ОС-Плевен е било потвърдено Определение №1236 от 11.12.2025г., постановено по ЧНД №2336/2025г. по описа на РС-Плевен като правилно и законосъобразно.

С протоколно определение №7/05.01.2026г., постановено по ЧНД №2476/2025г. РС-Плевен е прекратил съдебното производство поради недопустимост на молбата.

С определение №23/13.01.2026г. по ВНОД №19/2026г. ОС-Плевен е потвърдил като правилно, обосновано и законосъобразно протоколно определение №7/05.01.2026г., постановено по ЧНД №2476/2025г. на РСПлевен. Определението е влязло в сила на 13.01.2026г.

С определение №142 от 26.01.2026г., постановено по ЧНД №169/2025г. по описа на РС-Плевен е оставена без уважение молбата на обвиняемия Ц. Н.

К. от гр.Плевен, ЕГН ********** за изменение на взетата мярка за неотклонение „Домашен арест”, като неоснователна и е потвърдена взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“, като е определен на основание чл.65 ал.6 от НПК едномесечен срок от влизане в сила на настоящото определение, в който срок е недопустимо ново искане за изменение на мярка за неотклонение от обвиняемия Ц. Н. К..

Определението е било изцяло потвърдено с Определение №79/03.02.2026г., постановено по ВЧНД №86/2026г. по описа на ОС-Плевен.

С Определение №355 от 12.02.2026г., постановено по ЧНД №298/2026г. по описа на РС-Плевен съдът е прекратил производството по делото.

Определението е било изцяло потвърдено с Определение №137/24.02.2026г., постановено по ВЧНД №153/2026г. по описа на ОСПлевен.

Предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

Към настоящия момент не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на обвиняемия Ц. К., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Многократно съдилищата, упражняващи контрол върху мярката за неотклонение, са приели, че не е налице такова, какъвто е и настоящият случай.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното 3 производство доказателства.

На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства, които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл съгласно константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.

От приложената към делото електронна справка за съдимост става ясно, че Ц. Н. К. е осъждан за извършено умишлено престъпление против собствеността. Към настоящия момент са налице осъждания по отношение на обвиняемия К. по НОХД №1609/2025г. по описа на РС-Плевен, по НОХД №1932/2025г. по описа на РС-Плевен, както и висящо производство по НОХД №64/2026г. по описа на РС-Плевен.

Описаните фактически данни характеризират Ц. К. като личност с повишена степен на обществена опасност, склонна към извършване на престъпления. Поради това в конкретния случай е налице реална опасност той да извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

Налице е и реална опасност от укриване. От приложената към материалите от ДП характеристична справка е видно, че К. е безработен, поддържа връзки с лица от криминалния контингент и употребява наркотични вещества. Тези данни, съчетани с тежестта на предвиденото в закона наказание, могат да го подтикнат да се укрие и да осуети предприетото спрямо него наказателно преследване.

Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на обвиняемия. Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство са възпрепятствани да извършват действия по разследването, поради многобройните, каскадно депозирани една след друга молби по чл.65 от НПК от страна на защитника на обвиняемия. Въпреки многократните опити на съдебните състави да обеснят в мотивната част на своите многобройни към настоящия момент съдебни актове процедурата, по която може да се иска назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, която защитата многократно заявява, че желае да бъде назначена, без да конкретизира в какво се изразява влошеното здравословно състояние на обвиняемия, последната упорито и категорично игнорира дадените разяснения. С поведението си на практика защитникът в производството изцяло в ущърб на своя доверител лишава от възможност органите на досъдебното производство да извършват действия по разследването, поради факта, че делото месеци наред фактически се намира в съда за разглеждане на производства по реда на чл.65 от НПК. В този смисъл съдът намира, че поредната неподкрепена с доказателства молба по чл.65 от НПК, въпреки наложеното ограничение по реда на чл.65, ал.6 от 4

НПК, е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №339 от 11.03.2026г., постановено по ЧНД №452/2026г. по описа на РС-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5