Решение № 7107 от 05.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7107 гр. ......., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110154367 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени от „В..............” ООД – гр. ....... обективно съединени осъдителни искове срещу „М..........“ ЕООД за заплащане на сумата 2886,42 лв. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в периода от 19.11.2018г. до 19.04.2021г. по партида с абонатен № 5051515 за имот на адрес: с. ....., общ. ......., обл. ......., ......., ул. „.......“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане; сумата 357,03 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 19.12.2018г. до 30.08.2021г. Претендира и присъждане на разноските за производството.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за доставена и потребена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. и са общо достъпни до интернет страницата на ищцовото дружество, са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника питейна вода, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води е длъжен да заплаща дължимата цена ежемесечно след изтичане на периода, за който е доставена и потребена вода.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор.

Впоследствие с молби от 10.11.2022г. и от 02.05.2023г. ответникът заявява, че е заплатил изцяло задълженията си към ищцовото дружество, като представя писмени 1 доказателства в подкрепа на твърдението си за извършено плащане на сума в общ размер от 3577,83 лв., като плащането не се оспорва от ищеца.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв предмет.

Ответникът е оспорил вземанията единствено с възражение за плащането им.

Предвид липсата на оспорване от страна на ответника на наличието на облигационно правооотношение между страните и с оглед доказателствата за извънпроцесуалното му поведение, съдът прави извод, че между страните е налице договор за доставка на ВиК услуги при публично известни общи условия. Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот.

По делото не се оспорва количеството доставени ВиК услуги в процесния имот, както и че цената за същите възлиза в посочения в исковата молба размер. Не се оспорва и че ответника е в забава в плащането.

При постановяване на настоящото решение съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.

3 ГПК следва да вземе предвид осъщественото в хода на процеса плащане от ответната страна на сумата от общо 3577,83 лв.

Съгласно указанията в ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, при плащане, достатъчно да погаси някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него – следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Безспорно е, че ответника има следните парични задължения, предмет на исковата молба, които той и не оспорва да дължи, а именно главница за цена на доставена, отведена и пречистена вода в размер на 2886,42 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 357,03 лв., както и законната лихва върху главниц ата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.09.20201г. до датата на всяко едно плащане - последното на 28.04.2023г., в размер на общо 295,48 лв., определени от съда по реда на чл. 162 ГПК, или общо парично задължение в размер на 3538,93 лв. към 28.04.2023 г.

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се налага извод, че с извършените плащания са погасени изцяло претендираните вземания за 2 главница, лихва за забава и законни лихви. Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.

Доколкото обаче в случая ответника е извършил плащане на сума в общ размер 3577,83 лв., т.е в размер по-голям от стойността на всички претендирани главници и лихви – 3538,93 лв., следва да се приеме, че с плащането им са погасени и част от направените от ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 38,90 лв.

По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.

Относно отговорността за разноските:

Ищецът установява разноски в размер на 429,74 лв., от които 129,74 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответникът дължи претендираните от ищеца разноски за остатъка от непогасената държавна такса /90,84 лв./ и адв. Възнаграждение /300 лв./, доколкото същият е станал повод за завеждане на исковете – плащането е след подаване на исковата молба, като в този случай хипотезата на 78, ал. 2 ГПК е неприложима.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В..............” ООД – гр. ......., ЕИК ..., със съдебен адрес гр. ......., ул. „...“ 1 ет. Оф.№ 13В – чрез адв. М...., обективно съединени осъдителни искове срещу „М..........“ ЕООД, ЕИК ..... със съдебен адрес гр. ......., бул. „....“ № 86, ет. 1, офис 4 – чрез адв. Б., за заплащане на сумата 2886,42 лв. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в периода от 19.11.2018г. до 19.04.2021г. по партида с абонатен № 5051515 за имот на адрес: с. ....., общ. ......., обл. ......., ......., ул. „.......“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда 20.09.2021г. до окончателното плащане – 28.04.2023г.; сумата 357,03 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 19.12.2018г. до 30.08.2021г., като погасени чрез плащане входа на процеса.

ОСЪЖДА „М..........“ ЕООД, ЕИК ..........., да заплати на „В..............” ООД – гр. ......., ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 390,84 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3