Определение № 111 от 14.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503385 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от М. А. А. от гр.К. срещу определение № 14769/17.11.2025г. постановено по гр. дело № 5006/2025г. по описа на Пловдивски РС, с което се оставя без уважение молбата на М. А. А., ЕГН ********** от **** по гражданско дело № 5006 по описа на ПдРС за 2025г. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на размера на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата адв. В. Д. от АК – Пловдив.

Въззиваемата А. С. А. от гр.К., чрез адв. В. Д. от АК – Пловдив, намира жалбата за неоснователна, защото се касае до допусната техническа грешка в договора за правна помощ. Иска потвърждаване на обожалвания съдебен акт.

Въззивната жалба е допустима въпреки тълкуването дадено в т.9 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според която молбата за изменение на съдебното решение в частта относно разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 от ГПК е недопустима. В казуса жалбоподателя М. А. А. не е представил списък по чл.80 от ГПК. Но според тълкуването дадено с определение № 5989/22.12.2025г. по ч.гр.д. № 4617/2025г. на ВКС, 1 г.о. разясненията дадени в т.9 от това тълкувателно решение не важат в случаите, когато осъдената страна иска изменение на решението в частта относно разноските, които тя трябва да плати.

Въззивният съд като се запозна с фактите по делото намира жалбата за основателна. Договорът за правна защита, който е посочен пред първата инстанция /л.6/ сочи, че ищцата А. С. А. е платила 1 200 лева за правна защита по въззивно гражданско дело 2071/21г. А тези разноски са били присъдени по гражданско дело №5006 по описа на ПдРС за 2025г. Едва след постановяване на съдебното решение по това дело и след подадената молба по чл.248 от ГПК от М. А. А. ищцата А. С. А. е представила договор за правна помощ от 14.03.2025г. за платени 1 200 лева по гражданско дело №5006 по описа на ПдРС за 2025г. Според РС Пловдив този втори договорза правна защита не противоречи на разпоредбите на чл. 2, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл.38 ал.2 от 1

Закона за адвокатурата. Затова, а искането за изменението му е неоснователно.

Според въззивният съд решението в частта относно разноските в частта му в която са присъдени 1200 лева за платен адвокатски хонорар на един адвокат е неправилно, защото по делото не представен договор за правна помощ с този адвокат за това дело, а е представен договор за друго дело. Този пропуск се санира едва след постановяване на решението и едва с отговора на молбата по чл.248 от ГПК на насрещната страна, като се предоставя договор за правна защита на ищцата по настоящото дело. Според въззивният съд не е допустимо присъдените разноски по делото с окончателния съдебен акт, да се обосновават с писмени доказателства представяни много по-късно и в друго производство – това по чл.248 от ГПК. Ето защо при липса на предоставени в срок писмени доказателства за платен адвокатски хонорар до приключване на устните състезания по делото то с решението не е било възможно законосъобразно на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се присъждат такива разноски на ищцата. Ето защо следва да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и да се измени решението, в частта относно разноските, като се отмени осъждането на М. А. А., ЕГН ********** от гр. К., ***** да заплати на А. С.

А., ЕГН ********** от гр. К., ***** сумата от 1 200 лева – направени разноски по делото за платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14769/17.11.2025г. постановено по гр. дело № 5006/2025г. по описа на Пловдивски РС, като вместо това:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК Решение №4705/31.10.2025г. по гр.д.

№ 5006/2025г. в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ осъждането на М. А. А., ЕГН ********** от гр. К., ***** да заплати на А. С. А., ЕГН ********** от гр. К., ***** сумата от 1 200 лева – направени разноски по делото за платен адвокатски хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503385 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от М. А. А. от гр.К. срещу определение № 14769/17.11.2025г. постановено по гр. дело № 5006/2025г. по описа на Пловдивски РС, с което се оставя без уважение молбата на М. А. А., ЕГН ********** от **** по гражданско дело № 5006 по описа на ПдРС за 2025г. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на размера на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата адв. В. Д. от АК – Пловдив.

Въззиваемата А. С. А. от гр.К., чрез адв. В. Д. от АК – Пловдив, намира жалбата за неоснователна, защото се касае до допусната техническа грешка в договора за правна помощ. Иска потвърждаване на обожалвания съдебен акт.

Въззивната жалба е допустима въпреки тълкуването дадено в т.9 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според която молбата за изменение на съдебното решение в частта относно разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 от ГПК е недопустима. В казуса жалбоподателя М. А. А. не е представил списък по чл.80 от ГПК. Но според тълкуването дадено с определение № 5989/22.12.2025г. по ч.гр.д. № 4617/2025г. на ВКС, 1 г.о. разясненията дадени в т.9 от това тълкувателно решение не важат в случаите, когато осъдената страна иска изменение на решението в частта относно разноските, които тя трябва да плати.

Въззивният съд като се запозна с фактите по делото намира жалбата за основателна. Договорът за правна защита, който е посочен пред първата инстанция /л.6/ сочи, че ищцата А. С. А. е платила 1 200 лева за правна защита по въззивно гражданско дело 2071/21г. А тези разноски са били присъдени по гражданско дело №5006 по описа на ПдРС за 2025г. Едва след постановяване на съдебното решение по това дело и след подадената молба по чл.248 от ГПК от М. А. А. ищцата А. С. А. е представила договор за правна помощ от 14.03.2025г. за платени 1 200 лева по гражданско дело №5006 по описа на ПдРС за 2025г. Според РС Пловдив този втори договорза правна защита не противоречи на разпоредбите на чл. 2, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл.38 ал.2 от 1

Закона за адвокатурата. Затова, а искането за изменението му е неоснователно.

Според въззивният съд решението в частта относно разноските в частта му в която са присъдени 1200 лева за платен адвокатски хонорар на един адвокат е неправилно, защото по делото не представен договор за правна помощ с този адвокат за това дело, а е представен договор за друго дело. Този пропуск се санира едва след постановяване на решението и едва с отговора на молбата по чл.248 от ГПК на насрещната страна, като се предоставя договор за правна защита на ищцата по настоящото дело. Според въззивният съд не е допустимо присъдените разноски по делото с окончателния съдебен акт, да се обосновават с писмени доказателства представяни много по-късно и в друго производство – това по чл.248 от ГПК. Ето защо при липса на предоставени в срок писмени доказателства за платен адвокатски хонорар до приключване на устните състезания по делото то с решението не е било възможно законосъобразно на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се присъждат такива разноски на ищцата. Ето защо следва да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и да се измени решението, в частта относно разноските, като се отмени осъждането на М. А. А., ЕГН ********** от гр. К., ***** да заплати на А. С.

А., ЕГН ********** от гр. К., ***** сумата от 1 200 лева – направени разноски по делото за платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14769/17.11.2025г. постановено по гр. дело № 5006/2025г. по описа на Пловдивски РС, като вместо това:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК Решение №4705/31.10.2025г. по гр.д.

№ 5006/2025г. в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ осъждането на М. А. А., ЕГН ********** от гр. К., ***** да заплати на А. С. А., ЕГН ********** от гр. К., ***** сумата от 1 200 лева – направени разноски по делото за платен адвокатски хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2