Определение № 3275 от 21.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6378/2024
- Вид
- Определение № 3275
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Ани Захариева, Аделина Иванова, Мила Панайотова Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.186 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.323 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.323 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.323 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.342 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3275 гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ани Захариева
Членове:
Аделина Иванова
Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606378 по описа за 2024 година
Настоящото производство се разглежда по реда и условията на гл.22 НПК.
Същото е свързано с въззивна проверка на определение от 03.07.24г., постановено по НОХД № 7391/24г. на СРС, 116-ти състав, с което определение е отказано конституирането на настоящия жалбоподател Б.Б. за частен обвинител в процеса.
Въззивното производство е образувано по повод подадена от Б.Б. жалба (озаглавена молба), в която се излагат факти за начина на провеждане на разпоредително с.з. и за липсата на разбиране от страна на лицето за извършените в това заседание процесуални действия.В последствие и след депозиране на „молбата“ СРС провежда на 02.10.24г. открито с.з. с участие на самия жалбоподател, който внася уточнение, че „молбата ми е жалба срещу отказа на съда да бъда конституиран като частен обвинител“.
Преценявайки обаче данните по делото досежно процесуалната допустимост на иницииращия въззивното производство документ, настоящият съд установи определени нередности и допуснати от първостепенния съд пропуски.
Както се отбеляза по-горе, определението на СРС с отказ за конституиране на Б. Б. за ЧО е постановено на 03.07.24г., а самата жалба е подадена на 30.09.24г. (с последващо уточнение на 02.10.24г.).
Действително по силата на чл.249 ал.3 НПК съдебното определение подлежи на обжалване и в този смисъл настоящият жалбоподател се явява правоимащо лице.
Въззивният контрол се провежда по реда на гл.22 НПК и съответно съгл. чл.342 ал.1 НПК срокът за подаване на жалбата е седмодневен.В случая СРС на датата на постановяване на самото определение 03.07.24г. е уведомил страните за горното с изрично уточнение на законовия срок за подаване на жалба, респ. изпълнил е законовото си задължение.Не е 1 изпълнил обаче законовото си задължение по чл.323 ал.1 т.2 НПК.
Видно от материалите по делото, жалбата е подадена лично в СРС и е входирана на 30.09.24г. (независимо, че е приложен пощенски плик с подател Б.Б., то на този плик липсва положено пощенско клеймо и поради това, съдът приема, че жалбата е депозирана лично от лицето, а не е изпратена по пощата). При това положение се заключава, че частната жалба е подадена извън срока по чл.342 ал.1 НПК, който срок е преклузивен по своя характер и респ. бездействието на правоимащото лице в течение на същия погасява правото му на жалба.Този въпрос обаче следва да бъде проверен от основния съд в рамките на законово предвидената процедура по чл.323 НПК. Съгласно препращащата норма на чл.345 ал.3 НПК, правомощията на първостепенния съд по чл.323 НПК са приложими и при атакуване на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на гл.22 НПК. Т.е. изложеният от СРС довод, вписан в протокола от с.з. на 02.10.24г., за липса на възможност за самостоятелна преценка за срочността и допустимостта на частната жалба е неправилен, тъй като именно този съд се явява компетентен такъв и разполага с правомощие да върне частната жалба, като по силата на чл.323 ал.2 НПК разпореждането за връщане на жалбата подлежи на отделна въззивна проверка по реда на гл.22 НПК. Касае се за правомощия именно на основния съд, като законовата разпоредба е изключително ясна и точна и регламентира както реда за произнасяне и проверка, така и визира съответните компетентни органи. Т.е. връщането на подадената жалба следва да бъде разпоредено от първостепенния съд и това му действие не може и не следва да бъде заменено с идентично такова на въззивната съдебна инстанция.Разбира се, ако СРС приеме за нужно, може и да извърши проверка относно спазването на законовия срок.
Гореизложеното не се променя дори и с оглед обстоятелството на проведено открито с.з. на 02.10.24г. с предоставена възможност на частния жалбоподател за конкретизиране на самото искане.Противното би означавало практическо удължаване срока на обжалване или респ. възстановяване на този срок по см. на чл.186 НПК, за което обаче действие в процесуалния закон са регламентирани отделни нарочни правила.
Водим от горното, СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД № 6378/2024г. и ВРЪЩА делото на РС – София за изпълнение на горните указания.
2
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3