Решение № 961 от 09.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Бургас, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. К. при участието на секретаря П. Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100501596 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х. Н. Н., ЕГН ********** и И. К. Ш., ЕГН **********, двамата чрез процесуален представител адвокат Петя Шивачева от БАК против Решение № 1360 от 09.06.2025 г., постановено по гр.дело № 5240/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивниците за осъждане на М. Я. Г., ЕГН ********** и М. В. Г., ЕГН **********, всички живущи на адрес: гр. ********, ул. „***********“ № **, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост съобразно разпределението на реалното ползване, извършено със заявление на собствениците по чл. 56 от ЗТСУ до Община Бургас, в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, като преустановят паркиране и маневриране на леки автомобили в свободната незастроена площ от около 25 кв.м. от поземления имот, която реална част е заключена в северозападния ъгъл между гараж с идентификатор ***, оградата със съседния поземлен имот с идентификатор *** и имотната граница с поземлен имот с идентификатор 1

***, премахнат незаконен навес, ведно с всичките му съставни материали, изграден в описаната реална част в северозападния ъгъл на имота, както и да заплатят на ищците обезщетения за лишаването им от ползване на описаната незастроена част от дворното място в размери от по 10 лв. на ден, начиная от 22.072024 г., ведно със законната лихва, като е присъдил разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците, които го намират за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поставят основните спорни въпроси по делото, свързани с разпределяне ползването на дворното място по реда на чл.32 от ЗС, писмената форма на разпределението, като форма за валидност или доказване, уговорката между страните по отношение на задната част от дворното място, извършено ли е нарушение по отношение упражняване правото на собственост в задната част на имота, касаещо паркирана на автомобил и изграждане на незаконен строеж и др. Сочат, че решението по чл. 32 от ЗС е на първоначалните собственици на земята, преди извършване на строителството и възникване на етажната собственост и е в полза на въззивниците, М. Н. и Е. Д.. Позовават се на обстоятелството, че при продажбата на апартаменти от ЕС, в нотариалните актове е вписана забрана за ползване на задната част на парцела. Твърди се допускане на процесуални нарушения поради недопускане на гласни доказателства и необсъждане на приета СТЕ. Въззивниците считат, че е на лице валидно решение по чл. 32 от ЗС, взето от първоначалните собственици на имота, както и че собствеността на ЕТ „Сетик Нягол Я.“ е разпределена единствено в границите на застроената част на бъдещата сграда. Анализират заявлението по чл. 56 от ЗТСУ. Сочат практика на ВКС. Оспорват направените възражения от въззиваемите, както и извършените от тях неоснователни действия по отношение ползването на дворното място. Оспорват заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и позоваването на съда на Постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан от 30.08.2004 г. на ЧСИ Илко Бакалов по изп. д. № 8191/2001 г., по силата на което въззиваемият М. Г. е придобил ид. част от парцела. Считат, че при публична продан купувачът придобива само правата, които длъжникът е имал върху имота.Излагат подробни съображения. Молят съда да допусне до разпит двама свидетели, които да установят факти, свързани с разпределяне 2 на ползването на дворното място и неоснователните действия на въззиваемите.Молят за отмяна на решението. Представят писмена защита.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Я. Г., ЕГН ********** и М. В. Г., ЕГН **********, чрез адв. Марина Кличанова със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“№ 4, ет.2, с който оспорват твърденията във въззивната жалба и молят постановеното решение да бъде потвърдено. Твърдят, че забраната за ползване на задната част на парцела не обвързва М. Г., която е придобила в режим на СИО ид. части без ограничения в ползването. Позовават се на липса на акт по чл. 32 от ЗС, както и на валидно заявление по чл. 56 от ЗТСУ. Сочат разпоредбата на чл. 31 от ЗС за правото на съсобственика да си служи с вещта, без да пречи на другите съсобственици.Молят съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Излагат подробни съображения. Противопоставят се на допускането до разпит на двама свидетели. Представят писмена защита.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 109 от ЗС.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Няма спор по делото, че по силата на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 32, том VІІ, нотариално дело № 2222/06.04.1993 г. на нотариус Кремена Консулова при БРС, въззивниците Х.

Н., И. Ш. и неучастващата в делото Е. Д. прехвърлят на ЕТ „Сетик Нягол Я.“, регистриран по фирмено дело № 532/1993 г. на БОС, правото на собственост върху 207,20/414,50 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, с площ по кадастрална скица 416 кв.м., с адрес на имота: гр. Бургас, ***, представляващ УПИ ХІІ – 5372 в кв. 21 по регулационния план на гр. Бургас. Твърди се в исковата молба, че със същия нотариален акт страните си учредяват и разпределят право на строеж за изграждане на четириетажна жилищна сграда с партер и мансарден етаж, застроена на 185 кв.м. Твърди се също така, че след възникването на тази 3 съсобственост и преди построяване на сграда съсобствениците в дворното място са постигнали съгласие за разпределяне на дворното място, като незастроената част е предвидена за съсобствениците физически лица – първоначални собственици на земята, а за ЕТ е предвидена собствеността върху застроената с бъдещата сграда част от дворното място. Съглашението между страните било изразено и в представеното пред първата инстанция заявление по чл. 56 от ЗТСУ /отм./, депозирано в общината. С него съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж за изграждане на гаражи в полза на физическите лица. По твърдение на въззивниците след реализиране на строежа И. Ш., Х. Н., М. Н. и Е. Д. са установили владение на незастроената част от дворното място в обем на 207, 30 кв.м., реализирайки мероприятия в имота. Редовно плащат дължимия данък на общината, изградили са 3 бр. гаражи, а частта която не е засегната от изградените гаражи се е използвала за маневриране на автомобилите. Засадили са трайни насаждения в частта на имота.

Предявените претенции пред първата инстанция целят преустановяване на неоснователните действия на въззиваемите-ответници, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост съобразно разпределението на реалното ползване, извършено със заявление на собствениците по чл. 56 ЗТСУ до общината; преустановяване на паркиране и маневриране на леки автомобили в свободната незастроена площ от около 25 кв.м. от поземления имот, която реална част е заключена в северозападния ъгъл между гараж с идентификатор № ***, оградата със съседния поземлен имот с идентификатор № *** и имотната граница с ПИ с идентификатор № ***; да премахнат незаконния навес, ведно всичките му съставни части и материали, изграден в описаната реална част в северозападния ъгъл на имота; да заплатят на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на описаната незастроена част от дворното място в размери от по 10 лв. на ден, начиная от изтичането на срока за доброволно освобождаване на имота – 22.07.2024 г., предоставен с нотариална покана № 8215, том ІІІ, № 130 на нотариус № 699 на НК, ведно със законната лихва.

Изложеното в исковата молба се оспорва от въззиваемите-ответници, които оспорват наличието на договор между първоначалните собственици по чл. 32, ал. 1 ЗС. По отношение на нотариалния акт за покупко-продажба № 32, том VІІ, нот. дело № 2222/06.04.1993 г. сочат, че не е договорен начин на 4 ползване на идеалните части от земята, както и че не се съдържа ограничение на ползването на незастроената част от имота. Оспорват, че със заявлението по чл. 56 ЗТСУ/отм./ е извършено разпределяне на реално ползване на ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас. Твърдят, че заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ не изхожда от всички съсобственици на земята към онзи момент, в който вече е съществувала етажната собственост в имота, тъй като не са участвали Д. К., Б. Й., М. Г. и Д. Д., които са закупили индивидуални обекти – апартаменти в сградата. Позовават се на придобитите идеални части от дворното място в режим СИО, с постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан от 30.08.2004 г. на ЧСИ Илко Бакалов по изп.дело № 8191/2001 г. Оспорват всички предявени претенции, включително и тази по чл. 59 ЗЗД.

Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства, извършени са основна и допълнителна СТЕ и е постановено решение, което настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Вещото лице по назначената СТЕ е установило при извършения оглед на задния двор на процесния имот, е констатирало наличието на трайно насаждение – смокиня на възраст над 35 години, която се намира на източната ограда, плътно изградена с бетонни блокчета. Смокинята е на отстояние 1.85 м. от гараж № 3 с корени до оградата и стъбло на около 50 см. от оградата.

Вещото лице е установило на западната страна на задния двор до оградата лоза на възраст около 25 години. Задния двор е изцяло бетониран.

Изграденият от ответниците навес до гараж № 1 е със слънцезащитна конструкция тип „пергола“, която не пречи за благоприятното развитие на растението. Определило е пазарен наем по претенцията по чл. 59 ЗЗД.

По допълнителното заключение вещото лице е уточнило, че изградената покривна конструкция е от сандвич панели, здраво прикрепена към винкеловата конструкция. Според вещото лице покривната конструкция е с размери 3.65/5.60 общо 20,44 кв.м. на приложените снимки в първото заключение се вижда и паркирания автомобил. Винкеловата конструкция е с размери 2.95/4.80 общо 14,16 кв.м. Вещото лице е посочило, че средният пазарен наем на кв.м. за паркомясто е 8.60 лв. за кв.м., което за 20,44 кв.м. е общо 176 лв. на месец, а за използваема площ от 14,16 кв.м. по 8,60 лв. за кв.м.

5 е общо 121,78 лв. на месец. В заключенията си вещото лице е приложило снимков материал с обяснения.

От представените по делото нотариални актове се установява, че към 1993 г., когато е изповядана с нотариален акт № 32, том VІІ, нот. дело № 2222/1993 г. – 06.04.1993 г. сделката по прехвърляне на право на собственост срещу задължение за строителство, собственици на имота са ищците Х. Н. и И. Ш. с по 4/10 идеални части, както и третото за спора лице Е. Д. с 2/10 ид.ч.

С посочения по-горе нотариален акт ½ идеална част – 207,20/414,50 кв.м. идеални части са продадени на ЕТ „Сетик – Нягол Я.“, съставляващи 5/10 кв.м.ид.ч., ведно с правото на строеж върху целия имот за изграждане на четириетажна жилищна сграда с площ от 185 кв.м. През 1996 г. съответно на 11.04., на 14.04. и на 03.05. ЕТ „Сетик – Нягол Я.“ сключва договори за покупко-продажба, по силата на които продава съответно на Д. Д., М. Г., Б. Й., Д. К. и съсобственика в дворното място Е. Д. и съпруга й Д. Д. право на строеж, което след построяване на сградата преминава в собственост върху апартаменти, ведно с идеални от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и с ид.ч. от дворното място. Както правилно е посочил първоинстанционният съд продадените идеални части от собствеността върху дворното място възлизат общо за всички апартаменти на 141,20 кв.м. ид.ч., които след като се извадят от прехвърлените на ЕТ 207,20 кв.м. ид.ч., остават нереализирани 66 кв.м. ид.ч. от дворното място. По отношение на всички апартаменти, продадени от ЕТ на трети за спора лица, в нотариалните актове, с които същите придобиват правото на собственост изрично е посочено, че съответният апартамент се продава „без право на реално ползване върху незастроеното дворно място в дъното на парцела“.