Протокол № 232 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 232 гр. Варна, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.

Съдебни

Ирина В. Енчева заседатели: Жанета Т. Д.а при участието на секретаря Теодора Св. И. и прокурора Г. Н. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. А. Наказателно дело от общ характер № 20233100201668 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Н. А. А., редовно призован, явява се лично и с адв. Б., редовно упълномощен от преди.

Свидетелят Е. Х. Й., редовно призована, явява се лично.

Вещото лице Д. И. Д., редовно призован, явява се лично.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Вещото лице Д. И. Д. – *** , предупреден за отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.

На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебно-балистична експертиза № 269/13.07.2023 г.

Вещото лице Д.: Поддържам даденото заключение. Без тази газова 1 бутилка пистолетът не може да произведе изстрел. Тя се сменя, консуматив е и се продава. За 1-2 минути време се сменя. Пружината е в самия пълнител, която подава следващата сачма за произвеждане на изстрел. След произвеждане на изстрел бута следващата сачма, за да може да я изстреля. С липсата на тази пружина е възможно да не може да произведе изстрел пистолетът, но трябва да се направи ново изследване, т.е. да се направи експериментална стрелба дали с налична бутилка и сачми ще се осъществи изстрел. Боен патрон не може да се постави в този пистолет, няма такива преправки.

На въпроси на прокурора:

Вещото лице Д.: Не знам дали може да стреля изобщо този пистолет, за да кажа дали от упор може да нанесе някакви наранявания.

Прокурорът: Този пистолет, ако е опрян в слепоочието Ви, бидейки Вие професионалист, можете ли да го различите от истинския.

Съдът отклонява въпроса.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така прочетеното заключение и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА заключението на съдебно-балистична експертиза № 269/13.07.2023 г.

Свидетелката Е. Х. Й. – ***, предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.

Свидетелят Е. Й.: Приятелят ми ме придружава сега в заседанието.

Той не работи в магазина. Аз бях на работа на касата в магазин „Ел де Торо“ в местност „Ракитника“. Това е хранителен магазин. Бях с други колежки, но тогава бях на касата. Мъжът влезе заедно с жената. Подсъдимият влезе в магазина с една жена да си пазарят (свидетелят посочва подсъдимия А.).

Нищо необичайно не се е случило, говориха си нормално. Мъжът отиде да разгледа стоките. Жената също гледаше стоката около касата. Малко разстроена ми се стори. Това е. Видими наранявания по жената не забелязах да има. Не помня какво си купи.

2

На въпроси на прокурора:

Свидетелят Е. Й.: Жената ми се стори малко разстроена. С лицата покъсно, след като напазаруваха не знам какво стана, не съм излизала от магазина.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

Подсъдимият А.: Желая да дам обяснения. Вечерта преди инцидента се прибрах от чужбина в 22:30 вечерта, от Румъния. Отправих се към апартамента, където съжителствах със С. И.. Апартаментът беше заключен и не знаех къде е тя и детето. Започнах да й звъня, но телефонът й беше изключен. Отидох в автомобила си, където спах няколко часа. Преди това писах на майка й: „Моля те, кажи на С. да ми звънне, спешно е.“, но не ми беше отговорено.

Към 05:00-06:00 часа съм се събудил в автомобила и се отправих към местност „Крушова градина“, където се намира вилата на родителите й.

Пътят за там е еднопосочен. Аз спрях колата непосредствено пред къщата. В този момент С., майка й и детето излизаха от къщата и влязоха в автомобила на С. - майката на С.. Осъществих контакт със С., питайки я какво се случва, нали имаме уговорка да пътуваме заедно. Майката започна, както винаги, експанзивно да крещи и да вика. Самата ми поява ненадейно винаги създава напрежение в тяхното семейство. След няколко реплики, отправени от мен към С. и от С. към мен, С. се качи в моя автомобил. Майка й каза: „Изчакайте само да й дам телефона, че е в детето.“, отвори прозореца си, даде телефона на С., попита ме къде отивате. Аз й казах, че не е нейна работа, това са си наши отношения, но въпреки това за нейно спокойствие казах, че ще караме след нея до градината на детето.

Потеглихме с двата автомобила, но аз не завих наляво за Аспарухов мост, а надясно за магистралата към Приселци, искайки да уточня отношенията си със С., защо се е стигнало до тук да ме остави заключен. От там карах към местност „Боровец“ към въпросния магазин, когато по пътя майка й започна да звъни многократно, създавайки напрежение и ескалира един разговор, който много често го водим, карайки се и не можем да се разберем, защото тя се меси в нашите отношения винаги. С. се разстрои от това. Посегна към волана ми, докато карах колата и за да избегна катастрофа, съм я ударил с десния си лакът в реброто. Аз помня, че съм я ударил. Тя 3 посегна, колата започна да криволичи наляво, надясно и инстинктивно съм посегнал с лекът към нея. Ударът мисля в реброто попадна, както е уточнено в медицинското удостоверение.

Моят телефон беше изключен, нямах батерия, а нейният телефон беше в нея и майка й продължаваше да звъни многократно. Разменяхме си реплики, карайки се. Моите реплики към майката бяха, че не е нейна работа, да ни остави на мира, всеки път се меси в нашите отношения. Самата ми поява ненадейно създава паника и ситуация. По пътя за магазина от магистралата завих наляво. Там пътят е един, главен път, където отбих, не съм спирал в никакви гори. На самия път започнахме да си говорим със С.. Тогава звънна на телефона й един господин, към който се афектирах и започнахме да си разменяме реплики на чужди езици - на сръбски, понеже С. често пътува до такива държави и такива места, комуникира с такива лица. Конфронтирайки се с тази личност извадих този въпросен пистолет и започнах да ръкомахам на камерата, разменяйки си реплики с него. Бях афектиран от този разговор.

Паралелно с това майка й започна отново да звъни. Аз самият звъннах на камера, вече афектиран и казах, че няма нищо, след малко ще се приберем.

Тя каза: „Не, не, приберете се веднага! Какво става пак, ще отида в полицията.“ Аз й казах, че не е нужно да ходи в полицията, а и не е редно да се постъпва така, защото ако дъщеря ми попадне в такава ситуация и ако не съм аз, а е някой психопат, това не е решението.

От там спрях на магазина да пазаруваме. От този магазин тръгнахме към друг магазин на местност „Прибой“, където също пазарувахме. Майката продължи да звъни, но вече на камерата говорих с някакви господа, които не знаех, че са полицаи, но може би предполагах, но не бях доста афектиран. Те ме уверяваха да я върна в районното управление, което аз не смятах, че съм длъжен да връщам жена ми, с която нямам никакъв конфликт в момента. Но въпреки това те ми дадоха срок от 30 минути. Аз казах „добре“ и батерията на С. падна. Не можахме да изпълним тези 30 минути и може би след 15-20 минути дойдоха въпросния микробус с полицаите, които ме арестуваха.

Много предистория мога да добавя. От 9 години се познавам със С..

Заживяхме заедно в моя апартамент веднага, когато се запознахме. Тя забременя, заминахме в Австрия, където имах бизнес и я взех с мен. Там уредих раждането в частна болница, всичко беше перфектно. Майката настояваше да дойде да помага, което не беше добра идея. След известно 4 време се прибрахме.

Не беше добра идея да дойде майка й да помага, защото има проблем, с който се боря от самото начало с него – отношенията на С. и майка й са много неприятни. Тя самата С. дори твърди, че майка й е луда, алкохоличка, че психически я натоварва, че не я издържа. В периода, в който бях домашен арест, всеки уикенд С. и детето идваха при мен. Успокоявах я, защото се караше с майка си. Имам чатове, на които пише тези неща за майка си - че не я издържа, че е луда, че е алкохоличка.

Другият проблем е, че от самото начало съм опитвал да обясня една обективна истина на родителите й - че С. се занимава с непристойни неща и употребява определени субстанции, при което всеки път, защитавайки детето си и вярвайки, че не е така, всичко бе отречено, въпреки материали, които съм показвал и скрити камери, и компромати, които съм събрал. Защото аз не одобрявам две неща – наркотиците и проституцията.

Връзката ми с детето е много силна и детето ми ме обича толкова много. То има огромна нужда от мен, дори сега, когато беше при мен не спира да повтаря, че ме обича. Никога не съм попадал в такава ситуация да бъда лишен от свобода и да бъда далеч от детето ми. Майка й и С. казват, че само аз се справям с нея, само аз я водя на спорт, на зелено училище, учим митове и легенди, плуваме, караме колело. Откакто ме няма детето употребява само телефона и въпросните медии - тикток програми и т.н. С. не иска това дете да расте при родителите й.

Като се борихме с този проблем сме се били взаимно, но искам да кажа от къде ескалира всичко – първата година, ако Вашата дъщеря или внучка си играе със сламки, пълни с наркотици, какви закони биха били адекватни и как би реагирал един нормален човек. Аз съм се опитвал да правя забележки, да покажа истината, показвал съм клипове на майката, но е било отричано с думите, че съм правил колажи.

Повече психически съм тормозил С.. Физически съм се отбранявал. Аз също имам над 20 клипа. Тя не е добре психически и аз съм направил жертва заради детето. Два пъти се опитах да я напусна и да бъда с друга жена. Когато съм бил с друга жена и съм си вземал детето при мен тя пускаше ограничителни заповеди, които тя нарушаваше и идваше при мен.

Ограничителните заповеди са в резултат на това, защото съм напускал С., а не защото съм я бил. Насилие от моя страна към С. не е имало. Само 5 психическо насилие е имало, защото когато хванете някой в непристойно поведение и лъжа, защитната реакция е нападателна.

Въпросния ден след удара с лакът от моя страна тя се афектира и започна да ме удря и аз съм й ударил 2 шамара, за което не съм прав.

Шамарите попаднаха в областта на лицето. Още на първия магазин й казах:

„С., пак направихме от нищо нещо. По-добре слез от колата и се прибери сама, обади се на някой.“ Тя не пожела да слезе. Заплахи към нея не съм отправял. Заплахите бяха единствено към лицето от сръбски или албански произход, и непристойното ми и арогантно поведение към господата от полицията, на които съм си го изкарал по телефона.

Към майка й конкретно не съм отправял заплахи. С нея имаме предистория и си говорим така. И тя е отправяла към мен постоянни заплахи.

Имам чатове, където пише: „Ще съжаляваш, че си роден.“ Като цяло след случката, в която бях намушкан 11 пъти, отношенията ни са такива. Те не вярват на мен, вярват на нея, а самата С. има версия към мен, към приятелките си и към майка си. В момента съм й записал час на психолог, защото наистина има проблем. Не твърдя, че и аз нямам проблем. Моят проблем е, че не съм намерил вербален път, за да не се стига до физическа агресия. Но след първо, второ и пето предупреждение и детето ми да има достъп до наркотици многократно, може би съм си изпуснал няколко пъти нервите.

Когато оставих С., заради първата жена, с която бях, тя веднага пусна дело за попечителство и т.н. Тогава тя беше в Швейцария и аз излъгах социалните, че детето го е гледала майка й, а то беше през цялото време при мен. Говоря за детето, което имам със С.. Аз имам две деца по принцип, но сега говоря за това, което имам със С.. Излъгах социалните, защото бях наранен - тя беше избягала при друг мъж, а както знаем, когато загубиш своето, започваш да ревнуваш. Направих безброй грешки, за да се върне от това място. После многократно ходи пак там. Аз ходих веднъж сам там, влязох, видях за какво става въпрос. Исках да я изкарам от там, но не можах.