Решение № 1653 от 30.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110111674 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от С. Н. Н. срещу П. И. Б. иск с правно основание чл.59, ал.11 СК изменение на мерките определени с Решение № 1588/23.05.2022г. постановено по гр.д. № 5296/2022. по описа на РС- Варна относно режима на личен контакт между детето Я. П. Б., родена на 12.08.2018г. и бащата П. И. Б., като се определи следния режим на личен контакт:

Всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. и в неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч. в присъствие на майката.

Две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск в присъствие на майката

В исковата молба се твърди, че с Решение № 1588/23.05.2022г. постановено по гр.д.

№ 5296/2022г. по описа на РС- Варна е прекратен гражданския брак между страните с развод, упражняването на родителските права по отношение на Я. Б. е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено при нея, а бащата е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка /чийто размер е изменен със съдебно решение от 2024г./ и му е определен режим на личен контакт всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота и неделя с преспиване, както и 1 месец през лятото. Излага, че през съвместния си живот са живяла в Германия, като ответникът е проявявал агресия и насилие спрямо ищцата.

Поддържа се, че след посоченото съдебно решение ответникът е проявил желание да види детето един единствен път, около месец след развода, за 2-3 часа в нейно присъствие.

Сочи, че ответникът се обажда по телефона 2-3 пъти годишно. Излага, че три години ответникът не е търсил контакт с детето и не е изпълнявал режима на личен контакт. Твърди, че напрактика ответникът към момента е непознат човек за Я., което е в резултат не неговата незаинтересованост. Опасява се, че ако бащата прояви интерес да изпълнява режима, това няма да е в интерес на детето, с оглед липсата на емоционална връзка баща-дете. Изразява притеснения детето да остава насаме с бащата, с оглед неговия агресивен нрав и злоупотребата му с алкохол вкл. през деня. Излага, че не й е известно къде и при какви битови условия живее ответникът, съответно къде и в какво обкръжение би могъл да отведе детето при изпълнение на режима вкл. за по-дълъг период от време. Счита, че бащата следва да прояви такт и търпение, за да възстанови емоционалната си връзка с детето, но изразява съмнение, че е способен да го стори, тъй като намира, че ответникът ще обвини нея за отчуждението между него и детето. Излага, че тя и майка й осигуряват спокойна среда за 1 живот на детето и не е в негов интерес да остава с преспиване при баща си, който няма елементарен подход за общуване с него и живее в неизвестно отдалечено от гр. ***място.

При тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Исковата молба му е редовно връчена лично. Преди първото о.с.з. ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва като неверни твърденията, че е проявявал агресия, насилие или злоупотреба с алкохол, както и че не е проявявал интерес към детето. Твърди, че ищцата възпрепятства изпълнението на действащия режим на контакт с детето, създава конфликти и напрежение пред детето и вменява на детето нагативно отношение към бащата. Счита, че поведението на ищцата води до отчуждение на детето и указва тежко негативно въздействие върху психическото му и емоционалното му състояние. Счита, че емоционалното отчуждение на детето е пряка последица от противоправното поведение на майката, а не от негова незаинтересованост.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

По иска по чл.59, ал.11 СК – в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи трайно изменение на обстоятелствата, които засягат интереса на детето и водят до нуждата от промяна на определените мерки относно режима на личен контакт между бащата и детето с Решение № 1588/23.05.2022г. постановено по гр.д. № 5296/2022г. по описа на РС- Варна:

-ответникът е осъществил контакт с детето един път за три години -ответникът живее на отдалечено населено място, спрямо това в което е трайно установено детето

-ответникът не притежава родителски капацитет да общува с детето и да се грижи за него вкл. има агресивен нрав, както и злоупотребява с алкохол.

В първото по делото о.с.з. е указано на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи че майката възпрепятства контакта му с детето, че той многократно е проявявал заинтересованост да осъществява контакт с детето, че поведението и действията на майката да възпрепятства контакта му с детето са довели до опасност или наличие на отчуждение на детето от него.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че са родители на детето Я. П. Б., родена на 12.08.2018г.

Видно от решение 1588/23.05.2022г. по гр.д. 5296/2022 г. по описа на РС- Варна гражданският брак между страните е прекратен по взаимно съгласие, като е утвърдено споразумение по чл.51 СК, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Я. са предоставени на майката, при която е определено местоживеенето му, на бащата е определен режим на личен контакт с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване и за 1 месец през лятото, бащата е осъден да заплаща издръжка. Размерът на издръжката е увеличен от 180лв. на 350лв. месечно с решение 823/08.03.2025г. по гр.д. 8205/2024г.

Видно от удостоверение, издадено от НУ „***през учебната 2025/2026г. Я. Б. е ученичка в първи клас.

По делото е постъпило становище от ДСП-Девня, в което след разговор с майката и детето се излага, че детето почти не познава биологичния си баща, няма спомени за външния му вид, детето е споделило притеснения от срещи с баща си. Детето ставало плахо и неуверено при споменаване, че трябва да има срещи с баща си и неколкократно казало „не го познавам“. Изразено е становище, че следва да се преразгледа определения режим на личен контакт като се открие решение за детето с цел плавно преминаване и подобряване на връзката родител-дете вкл. да се предотврати родителско отчуждение.

Изготвен и социален доклад от ДСП- Карлово, въз основа на среща с ответника. Пред социалните служби ответника е разказал, че е видял Я. последно през 2022г., а след това общувал с нея по телефона, което ставало все по-рядко, тъй като ищцата ограничавала 2 контактите му вкл. не отговаряла на телефонни обаждания. Ответникът е посочил, че за отглеждането на Я. може да разчита на помощ от настоящата си съпруга, майка си и сестра си. Социалните работници са установили необходимите битови условия за отглеждане на дете при посещение на адреса на ответника в гр. ***

Ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез разпита на свид. ***- сестра на ищцата, която излага, че не е виждала ответника от няколко години. Изразява мнение, че ответникът упражнява психически тормоз над сестра й и детето, което е базирано на разкази на ищцата за отправени заплахи вкл. детето. Сочи, че ответника е осъществявал връзка с детето само по телефона, не е пращал подаръци. Сочи, че Я. не говори за баща си. Излага, че за детето винаги се е грижела ищцата с помощта на майка им преди да почине. Знае, че С. и Я. живеят в с. Каменар новия партньор на ищцата.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В решението по чл. 59, ал. 11 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 11 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 11 СК е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия (на висшия) интерес на детето. При положителен отговор съдът е длъжен да прецени кой родител е по-подходящият да отгледа и възпита детето, съответно да определи режим на лични отношения с другия родител. / Решение № 59 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2684/2021 г., IV г. о., ГК/.

Според разясненията дадане в раздел ІV от Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет на интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях.

Съгласно т. V от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е в сила, е пояснено, че от значение за промяна на вече предоставените на единия родител родителски права / респ. режим на констакт/ са изменилите се обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето. По смисъла на чл. 29, ал. 2 СК / отм. 1985 г./, който по същността си е идентичен с чл.59, ал.11 от сега действащия СК, под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма.

Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки.

В конкретния случай, за да бъдат изменени мерките, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, с който детето ще осъществява режим на личен контакт / не е спорен въпроса за родителите права/, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Целта е защитата на най добрия / висш/ интерес на детето. Съгласно параграф 1, т. 5 от Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В конкретния случай релевантен за преценката дали обстоятелства са се изменили е периода от м. 05.2022 г., когато е утвърдено споразумението на страните по реда на чл. 51 3

СК и до м.04.2026 г., когато е приключили съдебното дирене в настоящото производство.

В този период, съдът констатира следните изменения: ответникът продължително време не е осъществявал личен контакт с детето, като по негови твърдения пред социалните работници последно е бил в гр. Варна с детето през 2022г., след което е осъществявал телефонен контакт с детето, а съпругата му съобщава за видео връзка от лятото на 2025г.; ответникът трайно е установено местоживеене в гр. Карлово, където съжителства с настоящата си съпруга, т.е. след завръщането си от Германия / където страните са живели преди прекратяване на брака им/ през 2022г. живее в отдалечено населено място, от това в което детето е установено. Продължителния период, в който бащата не е осъществявал регулярно контакт с детето съществено се е отразил на връзката между тях. С оглед ниската възраст на детето, обективно за около 4 години, в които не се е виждало с баща си, то няма типичната за родител дете близка емоционална връзка. Този факт се установява и от становището на ДСП-Девня, въз основа на разговора, който социалния работник е имал с Я..