Решение № 2713 от 15.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110107364 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * срещу М. С. Х., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 529.42 лева, представляваща остатък от 1/2 ид.част от сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 08.12.2020 г. до 13.10.2022 г. на адрес *; 2./ 42.43 лева, представляваща остатък от 1/2 ид.част от сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода от 14.02.2021 г. до 10.11.2022 г.; ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.11.2022 г. до до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед от 17.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 15158/2022г. по описа на РС-Варна.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът М. С. Х. е депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК. В тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Поддържа се, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и период, доколкото е собственик на имот, находящ се в *. Сочи се, че ищецът е извършил служебно начисляване съгласно ОУ и Наредба № 4 от 11.09.2004 г. на МРРБ, доколкото се твърди, че е изтекла метрологичната годност на измервателния уред.

По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.

Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Исковата молба се оспорва както по основание, така и по размер.

1

Ответникът оспорва твърдението, че е потребител на ВиК услуги за абонатен номер * и относно процесния обект. Твърди се, че имотът на * се ползва само от П. Я., като ответникът е представил доказателства за това обстоятелство по ч. гр. д. № 15158/2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти състав.

Според ответника, от твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба, не се установява дали служебно начисленото количество изразходвана вода за един или за двама потребители. Също така се твърди, че не установява надлежно проведена процедура по служебно начисляване на количества вода по партидата на ответника, доколкото липсват доказателства, от които да се установява, че е предприета процедура за уведомяване на потребителя, че е с неизправен водомер. Поради това ответникът счита, че не се установява спазването на предписаната от Наредба №4 от 14.09.2004 год. процедура при изтекла валидност на метрологичната проверка на водомера.

По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П.

В. поддържа исковата молба. Уточнява, че за отчетен период от 08.12.2020 г. до 12.05.2022 г. претендираната сума в размер на 381.62 лева е за реално доставени количества ВиК услуги, а след тази дата за отчетен период от 12.05.2022 г. до 13.10.2022 г. се претендира вземане в размер на 147.80 лева за служебно начислени ВиК услуги по методика, тъй като ответницата не е изпълнила задължението си да осигури метрологично годен измервателен уред в жилището.

Ответницата, редовно призован за същото съдебно заседание, явявава се личо и се представлява от адв. Е. Г., чрез която оспорва предявените искове и поддържа отговора на исковата молба. Ответницата не оспорва твърдението, че е собственик на процесния водоснабден имот, но оспорва твърдението, че е ползвател на същия. Сочи, че имотът се ползва от бившия й съпруг. В депозираните писмени бележки доразвива доводите за неоснователност на предявените искове.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 15158/2022 г. по описа на РС-Варна, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 7265 от 17.11.2022 г., срещу която длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителните искове за съществуване на вземанията си.

По делото са ангажирани Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, решения на ДКЕВР и преписи от централен и местен ежедневник.

По делото е представена и справка за недобора на частен абонат, от който е видно, че за периода на фактуриране от 14.01.2021 г. до 17.10.2022 г. за абонатен № *, който се води на името на Д. Д. А. и който се отнася за имот, находящ се в *, В и К услугите възлизат на 305.860 куб. м., чиято левова равностойност е 1058.84 лева.

По делото е ангажирана справка от СВ-гр. В., от която е видно, че на 06.11.2009 г. правото на собственост върху процесния водоснабден имот е прехвърлено от Д. Д. А. в полза на М. С. Я., който факт не се оспорва от последната.

Видно е от представения протокол № 50 от 12.10.2020 г., че достъпът до процесният офис не е осигурен от страна на собствениците. Протоколът е подписан от служители на ищцовото дружество и представител на етажната собственост, в която е ситуиран офисът на ответницата, а именно М. Т..

По делото е представено уведомително писмо № 1000443984, адресирано до праводателя на ответницата Д. А., от което е видно, че ищецът е направил опит да доведе до знанието на потребителя, че метрологичната годност на индивидуалния водомер е с изтекъл срок на валидност.

Видно е от представения опис на отчети на абонат № * от таблет, в периода от 08.12.2020 г. до 12.05.2022 г. водомерът, поставен в процесния офис, бил изправен, считано 2 от 15.06.2022 г. същият е повреден. В описа е отбелязано още, че в периода до 10.11.2021 г. броя живущи на адреса е двама, а след тази дата – трима. Видно е още, че видът отчет през процесния период е „неотчетен“, тъй като не е осигурен достъп до водоснабдения имот, което е в унисон с протокола от 12.10.2020 г.

От приобщената справка за адресно регистрирани лица на * е видно, че нито ответницата, нито бившия й съпруг П. Я. са регистрирани там.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги за абонатен номер * за обект офис с адрес: * с период на фактуриране от 14.01.2021 г. до 17.10.2022 г. възлиза общо в размер на 1058.84 лева, ведно с мораторната лихва в размер от 84.86 лева, начислена върху главницата за периода, считано от падежа на всяка фактура до 10.11.2022 г. Констатира се още, че няма извършени плащания по процесните фактури към датата на съставяне на експертното заключение. Установява се, че количеството вода по месеци, съгласно алгоритъма, посочен в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ за периода от м.12.2020 г. до м.10.2022 г. за двама обитатели е 360.00 куб. метра, т.е. фактурираните от ищеца количества ВиК услуги са по-малки от тези, съгласно методиката – налице е разлика от 54.14 куб. м. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Д. П. Я. – син на ответницата. В показанията си свид. Я. сочи, че процесният офис се ползва за жилищни нужди от баща му П. Я.. Свид. Я. е посещавал имота, но няма спомени водомерът да е сменян.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: че ответникът е потребител на В и К услуги; учредената между него и ответника облигационна връзка; изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, включително, че е спазена методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи, че е изпълнил задължението си да поддържа индивидуалния водомер, включително, че същият е бил в срок на метрологична проверка, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже своите възражения.

Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.

В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът е оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. Не се спори по делото, а и от представената справка от Службата по вписвания – Варна се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот и е съсобственик, притежаващ ½ ид. ч. Тоест, през процесния отчетен период ответницата е била титуляр на правото на собственост върху водоснабдения недвижим имот.

Именно в качеството си на собственик, ответницата е била посочена като ползвател в справката за недобора по партидата с абонатен № *. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.

3

Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на факта, че ответницата е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална легитимация. От страна на ответницата не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на нейно име партида за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване в позла на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период от м. декември 2020 г. до м. октомври 2022 г. собственик на имота е била именно ответницата.

Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора, които обвързват ответницата, доколкото същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба, а именно да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни условия, които да са отразени в писмени споразумения.