Решение № 13732 от 09.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13732 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110105643 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.

И. Б. ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, ул.”Алабин”№ 42, ет. 2, чрез адв. А. И. и адв. Е. Н., срещу Прокуратура на Република България.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 5 000 евро главница за обезщетение за неимуществени вреди, поради повдигнато му от ответника обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, по което било образувано ДП № 15025/2017 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 43596/2016 г. по описа на СРП, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, поради липса на престъпление.

В исковата молба са налице твърдения, че на 01.02.2017 г. било образувано досъдебно производство №15025/2017г. по описа на 05 РУ-СДВР за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, по което ищцата и майка й Галинка Асенова Б. били извикани, за да бъдат разпитвани като свидетели. С постановление от 03.04.2018г. на Софийска районна прокуратура ищцата била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Заради привличането й в качеството на обвиняема, била принудена да ангажира защитник. Прокуратурата наложила мярка за 1 неотклонение - „парична гаранция“ в размер 500 лева, която се наложило да обжалва. Впоследствие определената от органите на разследването и прокуратурата мярка за неотклонение била обявена от съда като незаконосъобразна и Софийски районен съд определил друга мярка „подписка“. Без да бъде известена по какъвто и да е начин - официално или неофициално, с постановление от 03.04.2018 г. на Софийска районна прокуратура по същата преписка, на ищцата била наложена и мярка за процесуална принуда - „забрана за напускане на пределите на Република България“, поради което било осуетено дълго планираното пътуване. Освен стреса от недопускането извън страната, връщането обратно още същия ден и провалената почивка, трябвало отново да ангажира защита, която от нейно име да обжалва мярката за процесуална принуда, която впоследствие - на 15.02.2019 г. била отменена като незаконосъобразна.

В исковата молба са налице твърдения, че с постановление от 22.11.2021г. на Софийска районна прокуратура по прокурорска преписка №43596/2016г., воденото срещу ищцата наказателно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК било прекратено.

На следващо място ищцата твърди, че работи в кафене, което се намира непосредствено пред входа на блока, в който живее. Това обстоятелство накарало органите на МВР, в частност патрулите, които обхождат района, да й носят призовки и съобщения по месторабота, т.е. в кафенето. По този начин повечето клиенти, приятели и познати разбрали, че тя има проблеми с правосъдието. Това обстоятелство предизвикало у нея чувство на срам и изключително емоционално неудобство. Многократно се случвало да обяснява за какво прокуратурата е повдигнала обвинения срещу нея.

Призоваването от полицията, разпитите в различно процесуално качество, повдигането на обвинения, невъзможността да пътува извън страната й докарали изключителен емоционален стрес, срам и негодувание от несправедливото обвинение. Всички тези обстоятелства, свързани с осъществяване на наказателно разследване, повлияли на психиката й и я карали да изпитва страх от това, че е възможно да бъде осъдена за извършено престъпление. Едва след прекратяването на наказателното производство през 2021г. емоционалното състояние на ищцата започнало да се променя в положителна посока и да се нормализира. Ищцата твърди, че към момента прави прегледи и лечение при ендокринолог поради метаболитни проблеми, 2 които според лекуващия лекар се дължат на високи нива на кортизол /хормона на стреса/. Счита че здравословното й състояние също е повлияно от премеждията, които ищцата е имала във връзка с извършваната предварителна проверка и досъдебно производство.

Ответникът Прокуратура на Република България, чрез прокурор Цанова от СРП, е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва процесното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство да е придобило стабилитет. В тази насока намира, че основание за възникване отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е придобилият стабилност прокурорски или съдебен акт. Задължителната съдебна практика в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС посочва като начален момент за отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи при настоящата хипотеза момента на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В трайната практика на ВКС се приема, че стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС ОСГК като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши в оправдателна присъда /в този смисъл решение 353/06.11.2015г. на ВКС по гр.д.№ 892/2011г., IV г.o., решение 191/20.05.2015г. на ВКС по гр.д.№ 6686/2014г., IV г.о., решение 184/26.05.2015г. на ВКС по гр.д.№ 7127/2014г., IV г.о., решение № 197/17.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1211/2010г., III г.о./. Намира, че в исковата молба не се съдържат твърдения, нито към същата са приложени доказателства за това кога постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет, поради което не може да се извърши преценка доколко същото би било основание за предявяване на исковите претенции.

На следващо място намира, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, изцяло в тежест на ищецът е да докаже съобразно 3 разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с предявеното обвинение за престъпление, както и техния размер. В тази насока счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба вреди като пряк и непосредствен резултат от предявените обвинения, а това е основен елемент от фактическия състав на отговорност по чл. 2, ал, 1, т. 3 ЗОДОВ. Не са представени и ангажирани относими доказателства в подкрепа на твърденията от ищцата, че обвинението се е отразило негативно върху физическото и психическото й здраве, върху трудовата й заетост и др. да са пряк и непосредствен резултат именно от конкретното обвинение. Недоказани са твърденията на ищцата за промени в личен и социален план.

В отговора на исковата молба са изложени възражения, че релевантният момент, от който могат да се претендират вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е датата на привличане на едно лице в процесуалното качество на обвиняем. В този смисъл е и практиката на ВКС - напр. съгласно възприетото в решение № 50047/10.03.2023г. по гр.д. № 3092/2022г. на II г.о. на ВКС „само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателно-процесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ“.

Намира, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на обезщетение на ищеца за вреди, които не е претърпял.

Ответникът намира иска и за завишен по размер. Твърди, че всички изложени обстоятелства сочат на изключително ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение в претендирания прекомерно завишен размер.

На следващо място заявява, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира от датата на прекратяване на наказателното производство 22.11.2021г. Прави възражение на основание чл.

111, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за изтекла тригодишна давност на иска за лихви за миналия до предявяване на исковата молба период над 3 години. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК). Съгласно чл.

111, ал. 1, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на 4 тригодишна давност, т. е. за миналия до предявяване на иска период над 3 години вземането за лихви е погасено по давност. В случая исковата молба е депозирана в съда на 04.03.2026 г. и за периода от 22.11.2021 г. до 04.03.2023 г. вземането за лихви е погасено по давност.

Софийски районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 03.04.2018г. на Софийска районна прокуратура ищцата С. И. Б. била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Била й взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв., а с постановление от 03.04.2018г. по същата прокурорска преписка, на ищцата била наложена и мярка за процесуална принуда - „забрана за напускане на пределите на Република България“.

В резултат на обжалване от страна на ищцата С. И. Б. определената от органите на разследването и прокуратурата мярка за неотклонение била обявена от съда за незаконосъобразна и Софийски районен съд определил друга мярка „подписка“ с определение от 01.05.2018 г., постановено по ч.н.д.

№ 6976/2018 г.

С постановление от 15.02.2019 г. на прокурор при СРП, постановено по ДП № 15025/2017 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 43596/2016 г. по описа на СРП, мярката за процесуална принуда - „забрана за напускане на пределите на Република България“ била отменена.

С постановление от 22.11.2021 г. на прокурор при СРП, постановено по ДП № 15025/2017 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 43596/2016 г. по описа на СРП наказателното производство било прекратено спрямо ищеца поради липса на престъпление.

По делото са приети и писмени доказателства, представени от ответника. Видно от справка на НСС от 26.03.2026 г. за ищцата е имало заявителски материал и за деяние по 255 от НК за неплащане на данъчни задължения от 04.06.2008 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Галинка Асенова Б., майка на ищцата С. И. Б.. От показанията на свидетеля се 5 установява, че двете с дъщеря й били разследвани по сигнал на наследниците на мъжа, с който живеела на семейни начала, свързан с връщане на вещите му.

Заявява, че дъщеря й получила псориазис и увеличение на щитовидната жлеза от стреса от разследването. Получила и проблеми със съня. Твърди, че тъй като работили заедно в квартално заведение трябвало да обясняват на клиентите защо ги търси полицията и им връчва призовки. Изпитвали срам от това, както и от честото призоваване в полицията. Заявява, че е изминало време докато дъщеря й се възстанови от последиците.

По делото е разпитана и свидетелката К. Б. Заявява, че с ищцата С. Б. са приятелки. Посещава често заведението, в което работи ищцата. Знае за проблемите й с правосъдието, които й се отразявали много зле. Станала напрегната и агресивна, заради обвинението, въпреки че знаела, че е невинна. Било й неудобно при посещенията на полицаите в заведението за връчване на призовки. Развила псориазис и нервни тикове. Получила високо кръвно налягане и започнала да пие лекарства.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление. В тежест на непозволено увредения от разследващите органи, прокуратурата или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже: поведението – действие или бездействие на съответния орган, неговата противоправност, вредата и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е било повдигнато обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК, по което впоследствие е било постановено постановление за прекратяване на наказателното производство, че е претърпял неимуществени вреди в твърдения размер, в смисъл, посочен в обстоятелствената част на исковата молба – стрес, срам, неудобство в обществото пред близки и познати, заболявания.