Решение № 45 от 26.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Разград, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20263330200032 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ю. П. И., подадена чрез адв. И. Г. от АК Шумен, против наказателно постановление № 37-0002110/26.11.2025г. на Началник ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000 лв. /1533,88 евро/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия закон във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. А от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в която счита НП за незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото му на защита. в нарушение на административнопроизводствените правила.

Навежда доводи за некомпетентност на контролните и наказващия орган, както и недоказаност на елементи от състава на нарушението. Иска се отмяна на НП или намаляване размера на наложеното наказание глоба, като претендира и заплащането на разноски. При редовност в призоваването не се явява представител в с.з.

Въззиваемата страна – Началник ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София, в придружителното писмо към преписката заявява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, правилно и законосъобразно е проведено административнонаказателното производство.

В АУАН и НП нарушението е описано правилно, пълно и точно, до степен нарушителят да разбере в какво се състои то, като правилно е наложена и предвидената в закона санкция в абсолютен размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че надвишава минималния такъв. При редовност в призоваването не се явява представител в с.з.

Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 01966 от 29.10.2025г., съставен срещу жалбоподателя, за това, че “на 29.10.2025г., около 13:57 часа в гр. Разград, бел.

Априлско въстание № 70, до музей Абритус в посока изхода за гр. Шумен, водачът Ю. И. управлява състав от ППС-та, състоящ се от МПС /влекач/ ДАФ ХФ460ФТ с рег. № ********* от кат. N3 с прикачено към него полуремарке МЕГА МНЛ с peг. № ********* от кат. О4, като извършва обществен превоз на товари /рапица/ на територията на Република България по маршрут от с.

Ловец /обл. Шумен/ до гр. Русе, с пътен лист серия А № 0795311/20.10.2025г., с товарителница серия В № 0897948/29.10.2025г., с кантарна бележка измерване № 1044/29.10.2025г. с час вход 11:13:31 часа и час изход 11:52:44 часа, като при проверката установих: 1. Водачът Ю. И. извършва обществен превоз на товари /рапица/ със съчленена композиция от МПС ДАФ ХФ460ФТ с рег. № ********* с две оси и полуремарке МЕГА МНЛ с peг. № ********* с три оси по пътищата, отворени за обществено ползване при допустима максимална маса за движение на МПС с две оси с полуремарке с три оси от 40 тона /40 000 кг/, като в момента на проверката е 46 600 кг бруто, като надвишението е с 6 600 кг, видно от товарителница серия В №

0897948/29.10.2025г., с кантарна бележка измерване № 1044/29.10.2025г. с час вход 11:13:31 часа и час изход 11:52:44 часа. С което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 б.а от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ”.

Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на И. е наложена глоба в размер на 3000 лв. /1533,88 евро/ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за цитираното нарушение. Към административно наказателната преписка освен посочените АУАН и НП, са приложени дневна разпечатка, пътен лист, товарителница, кантарна бележка, заповед РД 0166/29.02.2024г. на Изпълнителния директор на ИА АА.

По делото е разпитана свидетелката М.-Д. /актосъставител/, която по същество потвърждава изложените в АУАН обстоятелства. Претоварването са го установили на база представените официални документи за превоза, не са измервали.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 37-0001070/17.03.2025г. на Началник ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София е издадено от компетентен орган, съответно процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица.

ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Началника на ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по приложената заповед № РД 01-66/29.02.2024г. на Изпълнителния директор на ИА АА.

Направените в тази връзка възражения от страна на жалбоподателя 2 съдът намира за неоснователни, тъй като деянието е извършено след влизане в сила на измененията в ЗДвП публикувани в бр.64/2025г. от една страна, а от друга правомощия по контрол относно спазването на чл. 139 от ЗДвП, респ. чл. 177 от ЗДвП органите на Автомобилната администрация са имали и преди тези изменения, предвид дадената им специална компетентност по силата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП. Последната в новата й редакция публикувана в ДВ бр.64/2025г., в сила от 06.05.2026г. не въвежда ново правомощие на органите на ИААА, с което те към датата на извършване на нарушението да не са разполагали, а само внася яснота с оглед различната съдебна практика по въпроса.

От гореизложеното следва по несменен начин, че и според редакцията на ЗДвП към датата на извършване на нарушението, макар и да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във всички случаи, контролните органи от ИААА разполагат със специалната компетентност за следят, вкл. и спазването на правилата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП при осъществяване на обществен превод на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават всички обективни признаци от състава на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП- а именно, че управлението на товарния състав, освен че е с натоварване на осите, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е и в нарушение на установения за това ред. В случая, подробно са посочени изискванията на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за максимално допустимите натоварвания на осите на въпросното МПС, както и съответните превишения, без обаче да се посочва, че в същата наредба-раздел ІІІ, са визирани реда и условията за движение на тежките и извънгабаритните превозни средства. В случая, в обстоятелствената част на АУАН изобщо не се сочат релевантни към горното нарушение обстоятелства, а именно имало ли е или не издадено разрешение за движение на тежкото ППС и съответно заплащане на дължимата такса, които са предпоставка за това, дали тежкото ППС се е движело без да спазва установения ред по см. на чл. 173, ал. 3 ЗДвП.

Освен изложеното, АУАН е съставен и в нарушение на изискванията на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП като контролните органи не са уведомили жалбоподателя, а още по-малко осигурили, възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата, което нарушава правото му на защита, доколкото последиците от заплащането на компенсаторна такса, води до отпадане на административно наказателната отговорност.

Не на последно място, следва да се отбележи, че нарушението по чл.

177, ал. 3, т. 1 ЗДвП касае движение на превозни средства, за които е предвиден специален ред, свързан със заплащане на такса и по отношение на него действа Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, като изискването на чл. 9а за съразмерност на санкциите, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на 3 пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

"компенсаторна такса" с фиксиран размер. С последното изменение на текста на чл. 177, ал. 3 ЗДвП, предвидената глоба е с фиксиран размер, в нарушение на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

С оглед изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита и следва да го отмени, без да обсъжда по същество.

По отношение претенцията за разноски, съдът намира същата за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в административнонаказателното производство страните имат право на разноски, като с оглед отмяна на обжалваното НП претенцията за разноски следва да бъде уважена. Видно от приложеното пълномощно на упълномощения адв. Г. е било заплатено 600 лв. /306,78 евро/. Ето защо съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена в размер на 306,78 евро, представляваща възнаграждение за адвокат.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 37-0002110/26.11.2025г. на Началник ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП на Ю. П. И., му е наложена глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия закон във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. А от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

ОСЪЖДА ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Ю. П. И. сумата от 306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4