Определение № 1168 от 23.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1168 гр. Благоевград, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500883 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, чрез адвокат Х. М.- САК, срещу Решение № 209 от 10.06.2024г. по гр.д. № 349/2024г. по описа на РС Петрич.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон.

Поддържа се с въззивната жалба, във връзка с оплакването за необоснованост, че първоинстанционният съд е постановил решението си без по делото да е представен Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. Съставът на РС Петрич е уважил исковата молба като е прогласил за нищожна клаузата уговаряща неустойка от Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., без договора да е представен по делото.

Наведени са доводи от жалбоподателят че съдът е разместил доказателствена тежест, като под заплахата от прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК, е вменено на ответната страна да ангажира доказателства за факти, за които не носи доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея.

Изложени са доводи с въззивната жалба, че способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е предвиден, за да бъде улеснена една от страните по делото, като вместо нея насрещната страна бъде задължена да представи документи, с които ищцовата страна също разполага.

Възразява се от въззивната страна, че на основание чл. 190 от ГПК, първоинстанционният 1 съд е задължил ответника да представи процесния Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., но от ищеца не се доказа договорът да е изгубен или унищожен не по негова вина. Поддържа се, че за да бъде уважено искане по чл. 190 ГПК, ищецът трябва да докаже че искания от насрещната страна документ, не се намира в негово притежание поради причина, за която не може да му се вмени вина. Такова доказване не е направено от ищеца и продължава да не е ясно как е формулирал толкова конкретни твърдения в исковата си молба, като не разполага с договор от който да почерпи информация за тях.

Във връзка с оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, сочи се с въззивната жалба, че въпреки оспорването на ответното дружество, първоинстанционният съд неправомерно е задължил ответника на основание чл.190 да представи договора за заем и неправилно е приложил последиците на чл.161 от ГПК. Сочи се от въззиваемата страна, че в отговор на указанията по чл. 190 ГПК ответника е възразил, че представянето на договора е процесуално действие по доказването, възложено в законоустановената доказателствената тежест на ищеца. От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза, съдържаща се в цитирания договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни последици, поради което ответното дружество няма и не следва да му се вменява задължение да представи съответния договор, така Решение № 524 от 25.09.2023 г. по дело №938/2023 на Районен съд - Враца, Решение № 571 от 19.10.2023 г. по дело №798/2023 на Районен съд- Враца и други. Поддържа се от въззивната страна, че не е в интерес на защитата на ответното дружество да представи договор, въз основа на който ищеца в настоящото производство е предприел съдебните действия. В този смисъл се цитира Решение №98/21.02.24г. на ОС Враца по възз.гр.д. №599/23, по идентичен случай.

Навадено е с въззивната жалба оплакване за необоснованост, което се основава на доводи че в настоящия случай клаузата, уговаряща неустойка е обявена за нищожна, без съдът реално да се е запознал със същата, тъй като процесния договор не е бил представен по делото, като по този начин не е ясно как е преценено, че клаузата противоречи на чл.26 ал. 1 от ЗЗД.

Основните съображения, изложени с въззивната жалба са, че съгласно чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хода на производството ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на процесния договор, нито на клаузата за неустойка, чието обявяване за нищожност претендира, поради което искът е недоказан и е следвало да бъде отхвърлен. Вместо това съдът е разместил доказателствената тежест и е приложил последиците на чл.161 от ГПК. Според чл.127 ал.2 от ГПК ищецът има задължение в исковата си молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Не може по реда на чл. 190 ГПК ищецът да иска друг да представи договор, който сам по себе си е поводът за образуване на първоинстанционното производство като цяло и с който самият ищец разполага от момента на сключването му.

В подкрепа на твърденията с въззивната жалба, жалбоподателят чрез процесуалния си пълномощник, се позовава на най- актуалното Решение № 11696 от 14.06.2024 г. по гр.д. № 2

3104/2023 на СРС, с което съдът по сходен на настоящия казус е отхвърлил предявен иск за прогласяване нищожността на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит със следните мотиви: „Доколкото обаче по делото не е представен процесния договор, то съдът намира, че предявеният иск по чл. 26 ЗЗД е неоснователен, като недоказан, предвид, че ищеца не установи наличието на договорена между страните клауза, предвиждаща „заплащане на неустойка в случай на непредствяне на обезпечение.

Сочи се с въззивната жалба, че по делото няма данни за наличието именно на такава договорка между страните. От заключението на вещото лице се установява, че в договора е предвидена неустоечна клауза, но какво е нейното съдържание, съдът не може да гадае, още повече, че същата може да е договорена за различни от посочените в исковата молба обстоятелства. Застъпва се становище, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 161 ГПК по отношение съдържанието на тази клауза, доколкото същата не е индивидуализирана текстово от ищеца и съдът не може произволно да обяви за недействителна някаква „неустоечна клауза“ от договора, без тя да е точно идивидуализирана.

С оглед на изложеното, поддържа се от въззивната страна, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, иска се от въззивния съд да отмени като неправилно обжалваното решение и да постановите друго, с което да оставите предявения от А. В. А., ЕГН ********** иск, без уважение като неоснователен.

Претендират се разноски от за въззиваемото дружество пред настоящата съдебна инстанция, за които допълнително ще бъде представен списък по чл. 80 ГПК.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от А. В. А., чрез пълномощника адв. Д. М., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е правилно и законосъобразно

Изказва се становище че РС Петрич правилно е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК и е възприел за доказан факта на сключване на процесния договор и уговорената в него неустойка. Поддържа се от въззивната страна, че съдът правилно е приел, че от посочените данни, касаещи параметрите и размерите на заема, се потвърждават и от приетото като писмено доказателство „извлечение за извършените и предстоящи плащания“ по самия процесен договор, което е депозирано от ищеца с ИМ и не е оспорено от ответника.

Оспорват се доводите на дружеството въззивник чрез неговия пълномощник, че преди едната страна да бъде задължена по този ред да ангажира намиращ се у нея документ, е нужно другата страна да проведе доказване, че не разполага с документа, като се възразява че тези доводи са необосновани. Подобно изискване не се съдържа в анализирания институт по приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Същевременно излагат се доводи, че визираното схващане очевидно не държи сметка, че едно такова доказване означава установяване на отрицателен факт, а в гражданския процес поначало на доказване подлежат 3 положителните факти, от които страната черпи благоприятни последици /по аргумент от чл.

154 ГПК/. Като несъстоятелно се определя от въззиваемата страна и виждането на въззивника, че дружеството ответник не следвало да представя екземпляр от договора, въпреки че разполага с него, защото това не било в негов интерес. Процесуално поведение от такъв порядък сериозно се отклонява от два от водещите принципи в исковото гражданско съдопроизводство- за добросъвестност при упражняването на процесуалните права и представлява явна злоупотреба с право /чл. 3 ГПК/ и за издирването на обективната истина /чл. 10 ГПК/.

Отделно излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че ответната страна е проявила пълна незаинтересованост от делото пред първата съдебна инстанция, не е депозиралата отговор на исковата молба, в който срок се изчерпват и възможностите за възражения. В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна не е оспорила предоставеното от ищеца извлечение по процесния договор и не е направила доказателствени искания, но след като е пропуснала този срок, тези възражения и искания са били погасени.

Сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че с молбата по даване на ход на делото пред първата съдебна инстанция, ответната страна не е оспорила сключването на процесния договор, напротив, потвърждава, че между страните има сключен договор за кредит, но заявява, че екземпляр от същия няма да предостави. Още с исковата молба ищцата е направила искане по чл.190 от ГПК, тъй като екземпляр от процесния договор на длъжника не е предоставян до сега, а само извлечение, което е приложено с ИМ.

Повторно се прави пред въззивния съд искане, да задължи ответната страна на основание чл.190 от ГПК, да предостави намиращия се у нея Договор за паричен заем №904796 от 31.07.2023г. тъй като екземпляр от същия на ищцата никога не е предоставян. Отделно от това, поддържа се пред въззивния съд искането, направено с молбата по хода на делото- за назначаване на ССЧЕ, което не е уважено от първоинстанционния съд и ако счетете за нужно иска се от въззивния съд да го уважи.

Направено е искане въззивният съд да задължи БНБ-централен регистър, да предостави подробна информация относно сключения Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г. със Сити Кеш ООД, тъй като така информация, задължително се подава от всяка една кредитна институция и следва да се съхранява в БНБ-централен регистър.

Въз основа на гореизложеното, иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран 4 пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.

С отговора на въззивната жалба са направени пред настоящата съдебна инстанция доказателствени искания- повторно да бъде задължен ответника по делото- „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, да представи пред съда процесния Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., препис от който се намира в страната, като от въззиваемата страна се сочи, че препис от процесния договор никога не е предоставян на А. В. А.. Отделно поддържа се и направеното пред първоинстационния съд от ищцовата страна доказателствено искане- за допускане и назначаване на ССЕ при задача да се установисключен ли е между страните Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. и при какви параметри за главница, лихви, неустойки и др.