Присъда № 2 от 18.01.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА №2 от 18.01.2024 година

ПО НЧХД № 545/2022 г. ПО ОПИСА НА РС - Разлог

Производството по делото е образувано по тъжба от Р.Б.М., ЕГН*, от с.Ю., о.Я., о.Б., срещу Р.О.Г., от с.К., о.Б., у.„Ш.“№16, с която тъжителят е повдигнал против подсъдимия обвинение, за това че в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК:

- на 23.10.2022 г. около 16.20 и 16.30 часа на тротоара пред входа на къщата, в която живее Р.Б.М., в с.Ю., о.Я., чрез нанасяне на удари „шамар“ в лявата част на лицето (бузата) на Р.Б.М., причинявайки на същата лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

- по същото време на 23.10.2022 г. около 16.20 и 16.30 часа и на същото място в с.Ю., о.Я., казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.Б.М., с думите „Да ти е* майката и к* долна, мръсна“ като обидата е изречена на публично място в присъствието на други хора – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

Против подсъдимия Р.О.Г., с ЕГН*, е предявен от частния тъжител Р.Б.М., ЕГН*, съгласно дадените му от закона правомощия, граждански иск в общ размер на 3`000.00 лева, от които сумата от 2`000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2022 г., до окончателното изплащане на същата, и сумата от 1`000.00 лева, в резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.146 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2022 г. до окончателното изплащане на същата.

Повереникът на частния тъжител, адв. М., преупълномощен от адв. Я. за СЗ, поддържа обвинението, счита същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Във вр. с предявения граждански иск счита, че същият е доказан и моли да бъде уважен в цялост. Прави се искане и за присъждане на направените по делото разноски.

В последното СЗ, подсъдимият - редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуален представител.

ПО ФАКТИТЕ:

Р.О.Г., ЕГН*, е роден на *, от с.К., о.Б., у.„Ш.“№16, българин, български гражданин, осъждан (реабилитиран).

На 23.10.2022 г. в ранния следобяд, в къщата на тъжителя в с.Ю., свидетелите Ю.И.Г. и С.Х.М. режели дърва. В процеса на рязане се налагало периодично да бъдат почиствани натрупващите се трици, изрезки и кори от дървата, като това го правела тъжителката М..

Докато изхвърляла кофите с боклук, тъжителката се спряла да разговаря със съседката си А.Б., която живеела в непосредствена близост. При последното изхвърляне на боклука, докато чакала пред входа на двора й да преминат автомобилите, тъжителката забелязала, че бързо се приближава кола, синя на цвят, която се движела в посока от с.Д. към с.Ю. М. разпознала пътуващия на предна дясна седалка мъж, а именно подсъдимият Г. Автомобилът спрял до тъжителката, а подсъдимият свалил прозореца и заявил на М. „ела да те видя".

Последната му казала, че не иска да говори с него, в резултат на което подсъдимият Р.Г. се изсмял подигравателно и надменно и я напсувал „Да ти е* майката и к* долна, мръсна".

След изричането на тези обидни думи, подсъдимият се показал през отворения прозорец и без да слиза от автомобила ударил „шамар" в лявата част на лицето (бузата) на подсъдимата, при което последната паднала на земята, непосредствено до автомобила на подсъдимия.

Автомобилът потеглил с рязка газ и избягал от мястото на инцидента.

След така създалата се ситуация към тъжителката се притекли на помощ свидетелите Г., М. и Б. Свидетелите посъветвали М. да се обади на Нац. тел. 112, за да съобщи за инцидента, 1 при което същата го направила, като дори се обадила и на кварталния полицейски инспектор, отговарящ за обществения ред в с.Ю..

Сутринта на 24.10.2022 г. тъжителката посетила личния си лекар - д-р И.Б., който й издал направление за хирург. Същият ден посетила д-р Г., който след извършен преглед издадал мед. свидетелство. След прегледа тъжителката депозирала жалба с вх. №УРИ 3310006027/24.10.2022 г. в РУ-Р.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на съд. производство и пред съда устни и писмени доказателства.

Като доказателства по делото са приобщени препис от амб. лист от 24.10.2022 г., издаден от д-р Е.П., амб. лист от 26.10.2022 г., издаден от д-р Е.П. и препис от Мед. свидетелство от 24.10.2022 г., издадено от д-р В.Г.

В мед. свидетелство като кратка анамнеза е отразено, че на пострадалата е нанесен побой.

Ударена е с юмрук в лявата част на лицето. Прилошало й, оплаква се от болка в лявата част на лицето и устните. Има и главоболие. Заключението на лекаря сочи, че диагнозата е „Контузия на лявата част на лицето. Кръвонасядане на устните в левия устен ъгъл. Налице е временно разстройство на здравето без опасност за живота.“

В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-мед. експертиза, от която се установява, че пострадалата е получила следните травматични увреждания: контузия на лице вляво, оток и кръвонасядане на горна и долна устна вляво. Според експерта установените травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанасяне на удари с ръка, както се съобщава в предварителните сведения. Посочените травматични увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание. Съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано заключението на ВЛ по назначената и изготвена в хода на съд. следствие съдебно-мед. експертиза.

В СЗ се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на свидетелите на частното обвинение. Въпреки предоставената възможност подсъдимият не ангажира гласни доказателства.

От разпита на свидетеля Б. се установява, че същата е възприела как подсъдимият е ударил шамар на тъжителката, както и че я напсувал с думите „Да ти е* майката и к* мръсна, долна“, след което избягал от мястото на инцидента. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите С.М. и Ю.Г. Свидетелите сочат още, че тъжителката изпаднала в шок от създалата се ситуация. Тъжителката е мед. лице и всички в селото я познавали, при което след инцидента, същата се страхувала и срамувала от обидата, която й нанесъл подсъдимия Г.

От показанията на свидетелите М.Ю. и И.С. – полицейски служители, посетили на място инцидента, се потвърждава възприетата от съда фактическа обстановка, въпреки че същите не са очевидци на деянието.

По делото е приета справка за съдимост за подсъдимия Р.О.Г., видно от което лицето не е осъждано (реабилитиран съгласно чл.88а, ал.3, т.4 от НК).

ПО ПРАВОТО

Въз основа на анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира че повдигнатото с тъжбата срещу подсъдимия обвинение се доказва по категоричен и безспорен начин.

Престъплението по чл.130, ал.1 от НК, е насочено срещу личността и засяга обществените отношения, охраняващи здравето на хората. Обвинението е за нанесена на Р.М. лека телесна повреда, изразила се в разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Престъплението се извършва умишлено, при условията на пряк или евентуален умисъл. В процесния случай безспорно се установява, че на 23.10.2022 г. около 16.20 и 16.30 часа на тротоара пред входа на къщата, в която живее Р.Б.М., находяща се в 2 с.Ю., о.Я., чрез нанасяне на удари „шамар“ в лявата част на лицето (бузата) на Р.Б.М., подсъдимият причинил на същата лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видът и характерът на увреждането също са установени от заключението на приетата от съда съдебно-мед. експертиза, според която на М. са причинени контузия на лице вляво, оток и кръвонасядане на горна и долна устна вляво. Те се дължат на действие на тъпи твърди предмети и са причинили на пострадалата М. болка и страдание.

От субективна страна, подсъдимия Г. е действал виновно под форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Съзнавал е, че нанася удар с ръка срещу пострадалата, със сила и по начин, които ще причинят телесно увреждане и е искал настъпването на същото, като последица от извършеното. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия, обективира отношението и към деянието, т. е. неговата интелектуална и волева насоченост.

Подсъдимият е имал представа, че се касае за неправомерно действие, а именно, че с нанасянето на удари по пострадалата, нарушава телесната и неприкосновеност. Г. е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал общественоопасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е допускал и тяхното настъпване, с което е реализирал намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита че същото е извършено при пряк умисъл.

При гореизложеното, съдът намира че подсъдимия Р.О.Г. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че подсъдимият Р.О.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.11, във вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК.

Общоприето е в доктрината, че престъплението обида е умишлено унижаване на чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. От обективна страна съставът на престъплението включва: казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на правилата на установените в обществото морални норми.

Обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице, т.е. обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него проява. В този смисъл за осъществяване състава на чл.146, ал.1 от НК, не е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са казани обидните думи и изрази или са извършени обидните действия (жестове, мимики и др.), а е абсолютно необходимо същият да е в състояние да ги възприеме. При преценката за обидната форма на казаното или извършеното трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатото лице, а от обективен критерий: от установените морални норми в обществото за отношението към другите членове на обществото, като само по себе си казаното или извършеното трябва да съдържа отрицателна оценка за достойнството на засегнатото лице.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е изрекъл израза „Да ти е* майката и к* долна, мръсна“ по отношение на тъжителката.

Визираните квалификации несъмнено са отрицателна оценка за личността, включително и в контекста на осъщественото физическо малтретиране и посегателство над пострадалата от страна на подсъдимия и обидни от гледна точка на господстващият морал в обществото и именно, като обида са възприети и квалифицирани, както от частния тъжител, така и от свидетелите. Не е спорно и присъствието на повече лица, които са могли да чуят отправените думи.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл от страна и на подсъдимия Г., тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното 3 деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, желаейки да изрази неодобрителното си и негативно отношение към частният тъжител.

Подсъдимият е съзнавал също, че с процесните квалификации ще засегне личността, честта и достойнството на тъжителката, която е възприела обидите лично и в присъствието и на други лица.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

С оглед крайния изход на делото, като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд с частната тъжба, съдът прецени, че предявеният от частния тъжител граждански иск за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. И доколкото принципно размерът на претърпените в резултат на подобни деяния неимуществени вреди не подлежи на доказване (след като се установи наличието на такова деяние се счита, че неимуществените вреди са настъпили), а се определя по справедливост, съдът като отчете обстоятелствата, при които е извършено деянието и начинът на извършване на престъплението прецени, че е справедливо да определи на тъжителя обезщетение от 2`000.00 лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2022 г., до окончателното изплащане на същата и сумата от 1`000.00 лева в резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2022 г. до окончателното изплащане на същата.