Решение № 16335 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16335 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110110093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу В. Н. З. и Н. Г. З., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва: за В. Н. З. - сумата от 1705,64 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.07.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 419,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г., сумата от 25,47 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 28.06.2023 г. и срещу Н. Г. З. - сумата от 341,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.07.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 83,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г., сумата от 5,09 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на 1 вземането, и сумата от 1,59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 28.06.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения имот при следните квоти: 5/6 идеални части за ответницата В. Н. З. и 1/6 идеална част за ответника Н. Г. З.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до топлоснабдения имот за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителите дължат и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответниците са в забава.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответницата В. Н. З. чрез назначения й особен представител адв. М. Х., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва количеството и стойността на потребената топлинна енергия в процесния имот. Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от сметки. Твърди, че подписът, положен в списъка на етажните собственици, приложен към протокола от общо събрание, проведено на 14.09.2011 г., не е на ответницата. Оспорва съдържанието на протокола от проведеното ОС. Поддържа, че за процесния период не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция на жилищната сграда, в която се намира имотът. Твърди, че счетоводството на ищеца не е редовно водено. Твърди, че не е получавала фактурите, издадени за исковия период, нито покана за плащане, поради което не е изпаднала в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв не е постъпил от ответника Н. Г. З..

Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответниците по иска са потребители на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, 2 преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница за извършената услуга за дялово разпределение, както и изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответниците, е да установи, че ответниците са собственици на сочените с исковата молба идеални части от топлоснабдения имот, в т.ч., като докаже, че притежаваните от тях идеални части от процесния имот са били собственост на техния наследодател.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на първия ответник, че има качеството на потребител на топлинна енергия, както и че ищецът е доставил до имота и е отчел законосъобразно соченото количество топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР 3 публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В конкретния случай от представените и приети по делото писмени доказателства – молба от Държавна спестовна каса и Постановление за налагане на възбрана върху 3/4 идеални части на В. Н. Зографива, не се установява без съмнение, че за спорния период ответниците са съсобственици при описаните квоти на недвижим имот апартамент № 189, находящ се в ..., поради което не се установява без съмнение, че ответниците, в качеството си на титуляри на право на собственост върху топлоснабден имот, имат качеството на потребители на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, освен това, се установява, че в топлоснабдения имот за периода няма работещи отоплителни тела като радиаторите са демонтирани, поради което на абоната не е начислена топлинна енергия, отдадена от радиатори. В периода от 2022/2023 и 2023/2024 в имота не е осигурен достъп, поради което е начислена ТЕ за БГВ на база един потребител, без реален отчет, както и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, изчислени от експерта за процесния период (който не съвпада както с първия отчетен период м. 05.2022 г.-м. 04.2023 г., така и с втория отчетен период – м. 05.2023 г. до м. 04.2023 г.) в по-малък от претендирания и начислен от ищеца размер.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да де приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница за стойност на услуга дялово разпределение, акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва е неоснователна, тъй като по делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г.

По отношение на разноските:

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу В. Н. З., ЕГН **********, с адрес в г..., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1705,64 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.07.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 419,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 4

14.02.2025 г., сумата от 25,47 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 28.06.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Н. Г. З., ЕГН **********, с адрес в ..., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 341,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.07.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 83,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г., сумата от 5,09 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 28.06.2023 г.