Акт от 30.11.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 62

Номер

62

Година

02.04.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.12

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Красимира Х Боюклиева

Прокурор:

Росица Георгиева като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Гражданско I инстанция дело номер

20125100100371 по описа за

2012 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, /ред.преди последното изменение/, за сумата в размер на 40000 лв., представляваща претърпени вреди от неимуществен характер, като частичен иск от иск за неимуществени вреди, възлизащ в пълен размер на 120000 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 10.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължими такси.

Ищецът твърди, че на 04.10.2010 г. му било повдигнато обвинение за това, че на 03.10.2010 г. в гр. Г. в съучастие с Ж.Х.Х., като съизвършител, отвлякъл Д.И.Х.на 35 г., като деянието било извършено от две и повече лица- престъпление по чл. 142 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК. Било образувано ДП № зм 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция”- Г. и № 3385/2010 г. на ОП- С. З., по което бил задържан за срок от 72 часа с постановление на ОП- С. З.. На 06.10.2010 г. му било повдигнато ново обвинение, за това, че на 03.10.2010 г. в гр. Г., област С. З., в съучастие с Ж.Х.Х., като извършител отвлякъл Д.И.Х.с цел противозаконно да я лиши от свобода, като към отвлеченото лице била проявена особена жестокост и деянието било извършено от две лица- престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и 3, във вр. с ал. 2 т. 1 и 2, във вр. с ал. 1 и във вр. чл. 20 ал. 2 от НК. О. П.- С. З. изготвила искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража", внесено за разглеждане в О. съд- С. З., по което било образувано ЧНД № 561/2010 г. На 07.10.2010 г. с определение на О. съд- С. З., спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция”- Г.. Определението на ОС- С. З. било потвърдено с определение на Апелативен съд- П., постановено по ВЧНД 483/2010 г. Ищецът бил настанен в Следствения арест в гр. С. З., в който се намирал около седем месеца в крайно неблагоприятни за пребиваване условия. Липсвали елементарни условия за живот, като тоалетна в килията, светлина, чист въздух, отопление, спални принадлежности, освен дюшек. Спално бельо и завивки се доставяли от неговите близки. През зимата било много студено, а през топлите дни било изключително горещо. Поради нечовешките условия, след около два месеца от задържането му чрез защитника си подал молба за промяна на мярката за неотклонение. На 07.01.2011 г. било образувано ЧНД № 11/2011 г., по което била разгледана молбата му и с определение мярката му била потвърдена. Определението на О. съд- С. З. било потвърдено от Апелативен съд- П. по ВЧНД № 12/2011 г. Продължил да живее при непоносимите условия. Чрез защитника си подал нова молба за промяна на мярката му за неотклонение и по образуваното ЧНД № 181/2011 г. по описа на О. съд- С. З. на 25.02.2011 г., отново му било отказано наложената мярка да бъде променена в по- лека. Изгубил доверие в правосъдието, станал мрачен, раздразнителен и подтиснат. Отказал се да подава нови молби за промяна на наложената му мярка „Задържане под стража". Не желаел при срещите с близките си да коментира случващото се с него, усещал, че и те са променили отношението си към него. Към края на 7- мия месец от задържането му, отношенията му с тях и приятелката му, се влошили и били пред раздяла. Свижданията с близките му се провеждали винаги в присъствие на полицейски служител. Всяко свиждане протичало за не повече от 10 минути, въпреки че то трябвало да бъде по- дълго. В помещението, където се провеждали свижданията, имало монтирана камера, която записвала провежданите срещи. През месец септември 2011 г. разбрал, че органите на разследването, не са успели да докажат, че той е автор на престъплението и делото срещу него било прекратено с постановление на ОП- С. З. от 12.09.2011 г., поради недоказаност, наложената му мярка била отменена, но било посочено, че подлежал на освобождаване след като постановлението влезе в сила. Обжалвал постановлението в тази му част, но О. съд- С. З., вместо да се произнесе по жалбата му, с определение по НЧД № 666/2011 г. от 5.10.2011 г. отменил постановлението за прекратяване и върнал делото на ОП- С. З., като по този начин, по негова жалба, било отменено постановено в негова полза постановление и, че отново придобива качеството на обвиняемо лице- така положението му било утежнено. Обжалвал определението на ОС- С. З. пред АС- П., който по ВНЧД № 529/2011 г. с определение 391/10.11.2011 г. го отменил и изменил основанието за прекратяване на наказателното производство поради това, че жалбодателят не е извършил престъплението, в което бил обвинен и задържан. В резултат на описаните неправомерни действия, претърпял вреди от неимуществен характер, претъпял унижения и страдания, бил поставен в течение на почти една година при нечовешки условия на живот при липсата на най- елементарни потребности. Случаят, за който бил арестуван и обвинен, бил известен на обществото и на неговите близки. Дори и след прекратяване на наказателното производство, отрицателните му преживявания не се преустановили. Неоснователното обвинение, че е извършил това престъпление, продължителния престой в условията на задържане, рефлектирали върху авторитета му и чувството за лично достойнство. Не го успокоявал и факта, че делото спрямо него е прекратено и се безпокоял, че отново ще бъде обвинен за това деяние или за някое друго такова, че отново ще преживее ужаса на следствения арест и затвора, че близките му ще го изоставят и ще асоциират личността му с това на престъпник. Твърди, че макар представителят на Прокуратурата на Р. Б. и Прокуратурата като наблюдаваща делото страна, да посочват, че спрямо ищеца има повдигнато обвинение за две други престъпления, такива данни нямало и ищецът не бил привличан в качеството на обвиняем след прекратяване на досъдебното производство, по което бил задържан. Претърпените вреди от неимуществен характер оценява на 120000 лв., който размер с допълнителна молба намалява на 40000 лв., предявен като частичен иск. Допуснато е изменяване на предявения иск чрез намаляване размера на причинените неимуществени вреди от 120000 лв. на 40000 лв., предявен солидарно срещу ответниците като производството е прекратено досежно разликата от 40000 лв. до 120000 лв., поради оттегляне на иска в тази му част. Искането му е да бъде постановено решение, с което ответниците бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 40000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 10.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси. С определение в съдебно заседание, съдът е допуснал поправка в исковата молба, втори абзац, последен ред, относно състава на престъплението, който следва да се чете: „престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 пр. 2 и 3, във вр. с ал. 2, т. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК”. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска като частично предявен, в който размер да бъде уважен. В писмена защита излага подробни съображения. Претендира разноски, за което представя списък на основание чл. 80 от ГПК.

Ответникът О. съд- гр. С. З., в писмен отговор поддържа, че исковата молба е нередовна- не били изложени обстоятелствата, обуславящи солидарната отговорност на ответниците по иска. Посочва се и, че предявеният частичен иск от Ф. Л. с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ с цена 40000 лв. бил допустим, но неоснователен, поради което следвало да се отхвърли. Отговорността по ЗОДОВ, не следвала автоматично по силата на закона, а предполагала установяване на причинени вреди по основание и размер от ищеца, при условията на пълно и пряко доказване. В исковата молба не се съдържали обосновани твърдения за причинени действителни неимуществени вреди, нито били посочени конкретни обстоятелства, които да обосновават отговорност по ЗОДОВ от страна на ответника О. съд Г. З., липсвала причинно- следствена връзка между сочените в исковата молба вреди и противоправно поведение на съдии от О. съд- С. З.. Мярката „задържане под стража” не била отменена; липсвала причинно- следствената връзка, която да обосновава твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Алтернативно се поддържа, ако се приеме, че иска е основателен, размера бил прекомерно завишен и моли да бъде намален значително. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Ответникът Прокуратурата на РБ в писмен отговор изразява становище за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ. Твърди, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като не съдържала изложение на обстоятелствата, на които са основава иска. Алтернативно се поддържа, че искът е неоснователен- не се установявали действително претърпени вреди от ищеца, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с действия на Прокуратурата по воденото срещу Л. наказателно производство. Наказателното производство било частично прекратено с постановление от 12.09.2011 г. на ОП- С. З. за престъпление по чл. 142 ал. 3 т. 1 предл. 2- ро и т. 3, вр. с ал. 2 т. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като били дадени конкретни указания за продължаване на производството с привличането му в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 170 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и чл. 325 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Поддържа се, че нямало доказателства за приключване на наказателното производство за ищеца Л. и как, поради което не можело да се направи извод, че съществува основание за търсене на отговорност от Прокуратурата на Р. Б.. Излага съображения, че за ищеца не са настъпили неимуществени вреди и същите не били пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство по посоченото обвинение. Прави възражение, че искът е завишен по размер и не съответства на практиката на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Наказателното производство, по което ищецът бил обвиняем за престъпление по чл. 142 ал. 3 т. I предл. 2- ро и т. 3, вр. с ал. 2 т. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК приключило в разумен срок; по досъдебн¯ производство № 258/2010 г. по описа на РУ „Полиция"- Г. продължавало разследване срещу Л. за други деяния, свързани отчасти с обстоятелствата по обвинението, за което производството било прекратено. Прокуратурата на РБ не носела отговорност за лошите арестни условия; обстоятелството, че Л. бил привлечен като обвиняем, не било разгласявано от ОП- С. З. и въпреки, че случаят е станал публично известен, от представените публикации се установявало, че лицата били посочени с инициали. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Р. Б. поддържа становището си и излага сходни съображения.

Ответникът ОД на М.- гр. С. З., в писмен отговор изразява становище, че след като ищецът първоначално предявил иск на основание чл. 2 ал.1 т.1 и т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 120000 лв., било недопустимо да намалява размера на 40000 лв. и да предявява същия като частичен. Счита, че исковата претенция, насочена срещу ОД на М.- С. З. е недопустима. Твърди, че по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК, по отношение на Л. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа” от прокурор. От ОП- С. З. било внесено искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на ищеца, по което се произнесли ОС- С. З. и АС- П.. По подадената молба от ищеца за изменение на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража”, се поизнесъл също ОС- С. З. и АС- Пловдив, от което било видно, че органите на разследване при ОД на М.- С. З., не са осъществили никакви процесуални действия, които да са причинили на ищеца нематериални вреди, поради което не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността им. Посочва, че съгласно разпоредбите на НПК, досъдебното производство се образува с постановление на прокурора или със съставянето на протокол за първото действие по разследването, което се докладва на прокурора незабавно, но не по- късно от 24 ч. Мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора, а за органите на М. било възможно единствено постановяване на задържане до 24 часа по реда на ЗМВР, което било административна мярка и не било възможно разглеждането й по реда на настоящото производство, а съгласно чл. 197 от НПК, писмените указания на прокурора до разследващия орган, били задължителни. Алтернативно счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Наказателното производство било частично прекратено по отношение на ищеца, но не поради неизвършване на деянието. С Постановлението на ОП- С. З. № 3385/12.09.2011 г., били дадени указания на наблюдаващия прокурор, обвиняемите да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми за извършени от тях други престъпления за същите действия, за които им били наложени мерките за неотклонение и се иска спиране или прекратяване на производството по делото. Излага съображения, че образуването на досъдебно производство и последващите рестриктивни мерки по отношение на ищеца, били изцяло по негова вина, тъй като с поведението си и действията си на 03.10.2010 г., инициирал образуването на наказателното производство. Освен това, от започване на разследването до приключването му, включително и при предявяването на материалите по делото, обвиняемите отказвали да дават обяснения, с което ищецът съществено допринесъл, за удължаване на срока на разследването и на действието на мерките за неотклонение, взети от съответния съд по предложение на прокуратурата. Поради това била налице хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ и не следвало да се ангажира отговорността на Държавата. Сочи също, че исковата претенция била недоказана по основание и по размер- не ставало ясно в какво се изразяват вредите, а по отношение на условията в помещенията за задържане, било невъзможно изразяване на мнение от страна на ОД на М.- С. З., тъй като ОЗСлА били подразделение на съдебната власт. Следвало да се вземе предвид и това, че ищецът бил осъждан за извършено престъпление. В съдебно заседание се излагат сходни съображения.