Решение № 487 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200814 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 739150-F729440/ 20.11.2023 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Д. Н. Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл. 74, ал. 1 от ЗСч.

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, изложена в обжалваното НП, като се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН и за отмяна на НП по конкретно изложени съображения.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 12.01.2024г., а жалбата е подадена на 26.01.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

„Търговски системи – България“ ЕООД с ЕИК ********* е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон. Същото е извършвало дейност през отчетния период 2021 г., като подало в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И1375690/30.06.2022г., с приложен към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената декларация, нетните приходи от продажби за 2021г. били в размер на 610 347.46 лв.

Поради това и дружеството било длъжно, но въпреки това не публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2021 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговски регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2022 г. включително.

ГФО на дружеството за 2021г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 27.10.2022г.

Управител на дружеството бил жалбоподателят Н..

Нарушението е извършено на 01.10.2022 г. в гр. Пловдив.

Нарушението е установено на 17.07.2023 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00191/17.07.2023 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 0401-1670/23.08.2023 г.

Нарушението е извършено за първи път.

Посочената фактическа обстановка не е спорна по делото, а и се установява от приложената по делото писмена документация и от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. Че ГФО за 2021г. е обявен за вписване на 27.10.2022г. е видно от справката за актуално състояние на „Търговски системи – България“ ЕООД от търговския регистър, откъдето се установява, че заявлението е регистрирано с рег. № 20221027174333. С жалбата жалбоподателят също изрично потвърждава описаното в АУАН и НП, поради което и съдът прие 2 фактическата обстановка за установила се в обективната действителност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 се установява компетентността на административно наказващия орган – т.2, б.

„а“ във вр. с чл. 78, ал. 2 от ЗСч, а компетентността на актосъставителя произтича от чл. 78, ал. 1 от ЗСч.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП, като липсват нарушения по чл. 42 и по чл. 57 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.09.2023г. за нарушение, извършено на 01.10.2022г. и открито на 17.07.2023г., а НП - на 20.11.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.

34 ЗАНН.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл. 74, ал. 1 от ЗСч, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, при съществуващо такова задължение.

Видно от текста на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, административно наказание „глоба“ се налага и на управителя на дружеството, който отговаря за подаването на ГФО съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Същевременно обаче, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи 3 обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

При преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Според съда, конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, поради следните съображения:

На първо място, следва да се отчете, че нарушението е отстранено доброволно, по собствена инициатива на лицето, като това е станало по-малко от един месец след допускането му, като по мнение на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема, че може да се говори за маловажен случай на нарушение по чл. 38 ЗСч и чл. 92 ЗКПО, ако периодът на забавата е по-малък от един месец – така Решение № 2258 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2665 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 660 от 02.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 194 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и др.

Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че отчетът е заявен по електронен път 27.10.2022г. а отново в АУАН и НП се сочи, че нарушението е открито почти година покъсно, на 17.07.2023г. В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали то е отстранено по собствената инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН - така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.

4

В случая отстраняването на нарушението още преди неговото установяване от наказващия орган е индиция, че целите на административнонаказателния процес, а именно поправяне и превъзпитание, могат да се постигнат с минимално количество административно-наказателна репресия.

Не на последно място следва да се отбележи, че от наказващия орган не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за извършени от жалбоподателя други нарушения на приходното законодателство, от което следва, че допуснатото нарушение се явява изолирана проява в живота му. В тази връзка е и отбелязването в АУАН и НП, че нарушението е за първи път.

По преписката освен това е представена справка от търговския регистър, от която е видно срочното подаване на отчетите за всички предходни години, което е сериозна индикация, че нарушителят е принципно изправно лице, като процесното нарушение се явява изолирана проява.

Следва да се отчете и че нарушението е отстранено още на 27.10.2022г., тоест достатъчен период преди приключване на бюджетната година, тоест обществените отношения гарантиращи отчетността на приходната и разходната част на държавния бюджет реално не са накърнени.

Не без значение е и че макар ГФО да е обявен за публикуване от жалбоподателя със закъснение, същият и към момента, над година и половина след подаването му, не е публикуван в търговския регистър (същият е със статус „Обработва се“), поради което и със забавянето на жалбоподателя реално не са настъпили каквито и да е вредни последици, а непубликуването на отчета в ТР към момента се дължи единствено на обстоятелства извън неговите воля и действия.

От гореизложеното следва, че обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, в случая са по-ниски от типичния случай на нарушение с тази правна квалификация, поради което приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, като на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора, съгласно чл. 63д ЗАНН, жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче нито е предентирал такива, нито е 5 представил доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 739150-F729440/ 20.11.2023 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Д. Н.

Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.

16, ал. 1, т. 4 вр. чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл. 74, ал. 1 от ЗСч.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН Д. Н. Н., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6