Определение № 764 от 20.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. Перник, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500234 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

С определение № 1902/15.04.2025 г., постановено по гр. дело № 1299/2025 г. по описа на ІV-то г.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на определение № 293/17.04.2024 г. по гр. дело № 178/2024 г. на ОС – Перник; същото е отменено и делото е върнато на Окръжен съд – Перник за произнасяне по направеното искане за предоставяне на правна помощ по подадената частна жалба и произнасяне по същата, от друг състав на съда.

В изпълнение указанията на ВКС, с постановено по настоящото дело определение № 376/17.06.2025 г., на частния жалбоподател Б. Н. С. е предоставена правна помощ с назначен служебен адвокат – адвокат С. Д. Х. от САК (определение № 510/05.08.2025 г.).

Предвид горното, предмет на настоящото производство е частна жалба на Б. Н. С. против определение № 510/07.02.2024г. по гр. дело № 3652/2022 г. на РС - Перник в частта, с която е върната исковата молба, подадена от Б. Н. С. и е прекратено като недопустимо производството по делото.

По подробно изложени доводи в жалбата се иска отмяна на определението в обжалваната му част за връщането на исковата молба до съда и прекратяването на производството по гр. дело № 3652/2022 г. по описа на Районен съд – Перник като необосновано, незаконосъобразно и постановено при налична абсолютната несъотносимост на определението с предмета/петитиума на исковата й молба, както и невъзможността и/или нежеланието на Районен съд – Перник да възприеме обективния предмет и петитиум на исковата й молба до PC-Перник с вх. № 26907/22.12.2023 г., както и наличното 1 възпрепятстване на съдопроизводството повече от година и половина и връщане делото за разглеждане от друг състав на PC-Перник.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Б. Н. С. с вх. № 3652/2022 г. срещу: Установяване на факти по и.д. № 0026/2020г. образувано по описа на ЧСИ Е. Д., рег.№***. район на действие ПОС, адреси ***, вр. чл.436 и чл. 437 от ГПК. В молбата дословно се твърди, че изпълнителното дело по своята същност било преобразуваното и.д. №01203/2016г. на ЧСИ А.В., с рег. №***, район на действие Окръжен съд- Перник, което било със статут на неправилно, недопустимо и противозаконно образувано, въз основа на следните новооткрити факти, сочещи неговата порочност, а именно: 1. Видно от съобщение на ЧСИ Е. Д. от 30.01.2020г. /приложено/ било налице единствено и само неправомерно преобразуване на и.д. №01203/2016г. на ЧСИ А.В. в и.д.№ 0026/2020 г., образувано по описа на ЧСИ Е. Д. по молба на Банка ДСК от 06.01.2020г.; 2. Не се сочело преобразуването към дата 30.01.2020 г. и.д. №01203/2016г. на ЧСИ А.В., с peг.

№***. район на действие Окръжен съд-Перник в и.д.№ 0026/2020г., образувано по описа на ЧСИ Е. Д., при каква стойност на дълга й по жилищен кредит към Банка ДСК АД по договор за кредит от м.септември 2008г. било осъществено.

Въз основа на изложеното се иска установяването на фактът, че преобразуването на и.д. №01203/2016г. на ЧСИ А.В. в и.д.№ 0026/2020г. по описа на ЧСИ Е. Д. било извършено в условия на неустановена сума по кредита, за което не бил наличен и съответния документ.

Изисква се установяването на този факт с цел да докаже, че и.д. № 0026/2020г. но описа на ЧСИ Е.Д. било недопустимо и противозаконно образувано, което го обезсилвало и изисквало неговото прекратяване и анулиране на всички извършени действия но него.

В последвалите уточнителни молби, във връзка с многократни указания на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, е посочено, че Б. Н. С. била длъжник по и.д. №1203/2016г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие Окръжен съд - Перник, което било преобразувано в и.д. №026/2020г. по описа на ЧСИ Е. Д.. И.д. №026/2020г. по описа на ЧСИ Е. Д. било незаконосъобразно „преобразувано“, поради непосочен актуален размер на претендираното към Б. Н. С. задължение към датата на неговото преобразуване, 30.01.2020г. Това определяло и неговата несъставомерност. Самото и.д. №026/2020г. по описа на ЧСИ Е. Д. било „преобразувано“ въз основа на недоказана по своята стойност сума в запорно съобщение, а не по изпълнителен лист, наличен по делото от 2016 г. и ненаправена върху него икономическа експертиза към датата на неговото преобразуване, 30.01.2020г. Същото запорно съобщение, изготвено от ЧСИ Е. Д. по и.д. №026/2020г. по описа на ЧСИ Е. Д. било 2 официален единствен документ по делото към датата на неговото преобразуване, 30.01.2020г. и изразявало единствено и само материалния интерес на самия ЧСИ Е. Д., но не и материален такъв. Оспорва изпълнението на въпросното запорно съобщение на ЧСИ Е.Д., като документ с невярно съдържание и нелегитимен за преобразуването на който и.д.

№1203/2016г. по описа на ЧСИ А.В. било преобразувано в и.д.№026/2020г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Въз основа на изложеното в поредни уточнителни молби е формулиран петитум:

„Моля, да приемете за установено в отношенията между мен, Б. Н. С., ЕГН ********** и постоянен адрес *** на основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК не дължа на Банка ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, сочената сума по Запорно съобщение на ЧСИ Е. Д. от 11.06.2021 г., поради правното основание съгласно чл.69,ал. 1 ,т. 1 от ГПК, размерът на цената по искове за парични вземания е търсената сума, който е неустановен по и.д.

№026/2020г., към датата на неговото образуване.“.

На основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неизпълнение на указанията на съда е постановено обжалваното определение, с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

Настоящият съдебен състав намира следното:

Съдът при всяко положение на делото служебно следи за наличието на правото на иск на ищеца. При недопустим иск съдът не разглежда исковата молба, а прекратява производството по делото.

Защитата на длъжника в изпълнителното производство срещу осъществяването на незаконосъобразно принудително изпълнение е предмет на ясна и изчерпателна уредба, съдържаща се в Глава тридесет и девата "Защита срещу изпълнението" на Гражданския процесуален кодекс. В зависимост от това, дали длъжникът е засегнат от действия или бездействия на съдебния изпълнител, извършени в нарушение на процесуалните правила /процесуална незаконосъобразност на изпълнението/ или от предприемане на принудително изпълнение при липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя /материалноправна незаконосъобразност на изпълнението/, защитата се осъществява чрез подаване на жалба до съда срещу изброените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изпълнителни действия или чрез предявяване на иск срещу взискателя по чл. 439 ГПК за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е претърпял вреди от осъществено срещу него принудително изпълнение в нарушение на законовите предпоставки за развитие на изпълнителното производство, той разполага и с възможността да предяви искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД срещу съдебния изпълнител за обезщетяване на претърпените вреди. Взискателят не е легитимиран да отговаря по иск на длъжника, основан на твърдения за липса на процесуално основание за провеждане на изпълнението, доколкото съществуването или липсата на такова основание има значение за процесуалната законосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение. Поради яснотата на съдържащата се в закона правна уредба в съдебната практика не съществуват противоречия по въпросите какъв е пътят на защита на длъжника срещу различните проявни форми на незаконосъобразно принудително 3 изпълнение и в кои случаи длъжникът има правен интерес от предявяване на иск срещу взискателя за защита по повод на незаконосъобразно принудително изпълнение (определение № 679/26.11.2015 г. на ВКС по ч. д. № 2473/2015 г., II т. о.).

В случая, след преценка на фактическите твърдения в исковата молба и уточняващите я молби и на формулирания във връзка с тях петитум - респ. от частния жалбоподател по частната жалба, настоящия въззивен състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, тъй като чрез него ищеца търси защита по исков ред срещу твърдяна процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, каквато не е предвидена в закона. Изводът за недопустимост на иска следва от това, че за разлика от исковия процес, способите за защита срещу незаконосъобразното принудително изпълнение са изрично уредени от законодателя в зависимост от това, дали нарушението е последица от липса на материалноправните условия за законност на изпълнението или от нарушение на процесуалните изисквания за законност на предприетото изпълнение. В първия случай защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението се осъществява по исков ред посредством исковете по чл. 439 - чл. 441 ГПК, а във втория случай - чрез жалба по чл. 435 - чл. 438 ГПК срещу незаконосъобразните действия или бездействия на изпълнителния орган. Разпоредбата на чл.

439 от ГПК се отнася за възможността на длъжника да оспори вземането - т.е. материалното притезание - т.е. изпълняемото право. Така е озаглавена и самата разпоредба "оспорване на вземането" . Доколкото настоящия ищец изрично заявява в уточняващите молби, че не оспорва наличието на изпълняемо право в полза на взискателя, то защитата му не е проведена по реда на чл. 439 от ГПК. Като изхожда от разбирането, че отричаното с иска право на принудително изпълнение не принадлежи на кредитора - взискател в изпълнителното производство, а е част от правомощието на съдебния изпълнител, на който законодателят е възложил осъществяването на принудителното изпълнение, въззивният съд прави извод, че в закона не е уредена правна възможност длъжникът да предявява иск по реда на чл. 439 от ГПК срещу взискателя, за да установява несъществуването на правото на принудително изпълнение, задължен субект по което е съдебният изпълнител, и то по съображения за процесуална незаконосъобразност на предприетото от последния принудително изпълнение. Защитата на ищеца срещу евентуалната процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, осъществявано при наличие на твърдените в исковата молба основания за прекратяване на изпълнителното дело, е възможна и с иск по чл. 441 ГПК срещу съдебния изпълнител за вреди от провеждане на незаконосъобразното изпълнение, но е недопустима не и чрез иск срещу взискателя за отричане на правото на принудително изпълнение, на което той не е носител. Разпоредбата на чл. 441 от ГПК регламентира отговорността на съдебния изпълнител за вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Ето защо не може да се счете, че законодателят в случая не е предвидил никаква възможност за защита. Дори да не разполага с право на жалба по чл. 435 и сл. от ГПК, на увреденото лице е предоставена възможност при неправомерно прилагане на правото на принудително изпълнение да търси обезщетение за претърпените вреди по чл. 441 от ГПК. Както е посочено в решение № 139 4 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., ГК, прието по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата, процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (441 от ГПК), както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител ( чл. 435 и сл. от ГПК), когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител.