Решение № 370 от 08.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110115719 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.01.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 15719 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Ж. Л., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***************, адвокат К. Б., против „Т.С., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., за установяване по отношение на ответника, че К. Ж. Л., като наследник на С.С.С., не дължи на „Т.С. сумата от 1 250 лв., представляваща част от общо начислена сума от 18 228,92 лв. по фактура № ************ от 31.12.2022 г. за доставена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ******************, за инсталация № **********, за наследствените си 2/3 идеални части, поради липса на облигационно правоотношение между страните, липса на реална доставка на услуги и погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.

В исковата си молба ищцата твърди, че по твърдения на ответника наследодателят й С.С.С. бил титуляр на партида за инсталация № **********, открита за адрес: гр.

******************. Също така твърди, че С.С.С. бил наследодател на ищцата, чиято квота възлизала на 2/3 идеални части от наследството. След извършена от ищцата справка в деловодството на ответника разбрала, че ответникът претендира от наследодателя на ищцата суми за доставена топлинна енергия на обща стойност 18 228,92 лв., за която сума била издадена фактура № ************ от 31.12.2022 г. Посочената във фактурата сума включвала сумата от 2 253,20 лв. – за доплащане за изравнителни сметки, сумата от 8 109,94 лв. - просрочена главница, сумата от 7 608,23 лв. – обезщетение за забава и сумата от 257,55 лв. – дължима сума за месец декември 2022 г. Оспорва доставяне на услуги до процесния имот, както и доставяне на топлинна енергия, отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа за периода на доставката. Оспорва извършена доставка на топлинна енергия, както и ползване на услуги от ищеца. Оспорва качеството на потребител на топлинна енергия.

Позовава се на настъпила погасителна давност, доколкото претендираните от ответното дружество суми са начислени за периодични плащания. Позовава се на съдебна практика, излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна на претендираните основания. Твърди, че погасителната давност не води до погасяване на вземането, а на възможността за принудително изпълнение, като ответното дружество не прилага института на погасителната давност. Също така твърди, че ищцата е потребител на топлинна енергия, а по 2 силата на общите условия дължи плащане в 45-дневен срок от издаване на фактура за доставената топлинна енергия, както и обезщетение за забава. Излагат се подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което за отхвърли искова претенция на претендираните основанията, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски,

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Направено е искане от страните по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените от ищеца заверени преписи от писмени доказателства се установява, че на 31.12.20212 г. е било издадено съобщение към фактура № ************ за инсталация № *********** на мето на С.С.С. за сумата от 257,55 лв. с включено ДДС, представляваща дължима цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г., като в съобщението е вписана информация за дължима сума за плащане на обща стойност от 18 228,92 лв. към 12.01.2023 г. От представения заверен препис от Удостоверение за наследници № ********** от 09.04.2021 г., издадено от Столична община, район „М.“, се установява, че С.С.С. е починал на 14.03.2021 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си К. Ж. Л. и баща си.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 17.01.1984 г. С.С.С. е придобил чрез дарение от родителите си собствеността върху апартамент № 121, находящ се в гр. ****************, сделката обективирана в нотариален акт № ***, том I, дело № 99/1984 г. на Първи нотариус при СРС.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за инсталация № *********** за топлинна енергия за периода от месец януари 2009 г. до месец ноември 2022 г. са в размер на 10 257,91 лв. с начислена лихва към 12.01.2023 г. в размер на 7 560,10 лв., а за начислени такси за разпределение за периода от месец юни 2009 г. до месец ноември 2022 г. са в размер на 105,23 лв., а за начислена лихва са в размер на 48,13 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон, както и че ответникът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в 3 топлоснабдявания район, в който район ищецът твърди, че притежава имот. Безспорно е установено, че на името на наследодателя на ищцата е открита партида на инсталация № *********** за имот на адрес: гр. ******************, ***** Не се спори, че ищцата е собственик по наследство на процесния отопляван недвижим имот заедно с бащата на наследодателя си. Спори се за размера на дължимите от ищцата към ответника суми за доставена топлинна енергия.

По делото се твърди, че ищцата е наследник на 2/3 идеални части, но доколкото същата не е ангажирала доказателства за продължителността на брака си със С.С.С., който е оставил за свои наследници преживялата си съпруга и баща си, съдът приема, че съобразно с чл. 9, ал. 2 от ЗН, е доказан по-краткия период на брака, поради което и ищцата е получила 1/2 част от наследството на съпруга си. За разликата над 1/2 идеална част до претендирания размер от 2/3 идеални части исковата претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, с оглед на данните по делото, че е налице фактурирана и незаплатена топлинна енергия, а именно: Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, приетия впоследствие Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Следва да се отбележи, че по делото не се спори относно собствеността върху недвижимия имот на ищеца. От събраните по делото писмени доказателства за съда се налага извод, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и за процесния имот, като е налице и извършена доставка, за което са били издадени съобщения към фактури. Ето защо исковата претенция се явява неоснователна на две от претендираните основания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. По делото не се спори, че ищцата е наследник на собственик на обект в сграда – етажна собственост.

Съгласно ЗЕЕЕ /отм./ и впоследствие ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът 4 за дялово разпределение е регламентиран в ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 112 от ЗЕЕЕ /отм./ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.

Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия за периода от 31.01.2009 г. до 31.12.2022 г. в размер на общо 18 228,92 лв.

Съобразно с установеното от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и събраните по делото писмени доказателства, за съда се налага извод, че ищцата е наследник на заварен потребител на топлинна енергия, като са налице не само облигационни отношения между страните, но е извършена и доставка на топлинна енергия до процесния отопляван недвижим имот. Ето защо исковите претенции предявени на основание липса на облигационно правоотношение между страните и липса на реална доставка на услуги следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В исковата си молба ищцата се е позовала на изтекла в тяхна полза погасителна давност. Съдът следва да се произнесе с оглед на задължителната практика на ВКС.