Решение № 4955 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4955 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110147996 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ, срещу В. А. Г. и К. А. Б. за признаване на установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29971/2022 г. по описа на СРС, както следва:

В. А. Г.: сумата от 977,28 лева (499,68 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното плащане;

К. А. Б.: сумата от 977,28 лева (499,68 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. А. Г. и К. А. Б. за заплащане при условията на разделна отговорност при равни квоти на сумата о т 2052,36 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия за 1 имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.06.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 409 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.05.2022 г.; сумата от 23,86 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.06.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 4,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 26.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29971/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.

След подадени в срок възражения по чл. 414 ГПК, с които са оспорени вземанията за лихви, както и вземанията за главници, част от които като погасени по давност, а друга част като платени, са предявени установителни искове срещу длъжниците за вземанията за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2021 г., в размерите, посочени по-горе.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците – В. А. Г. и К. А. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърдят, че част от вземанията на ищеца за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. били погасени поради плащане преди депозиране на заявлението, а в останала част вземанията за посочения период били погасени по давност. Твърдят, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. вземанията на ищеца били погасени поради плащане преди депозиране на заявлението и поради плащане в срока по чл. 412, т. 8 ГПК на сума в общ размер 911,40 лв. Твърдят, че за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. вземанията на ищеца били погасени поради плащане преди депозиране на заявлението.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.” ЕООД, ЕИК ***, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените в исковата молба квоти.

2

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Следва да се посочи, че след подадени в срок възражения по чл. 414 ГПК, с които са оспорени изцяло вземанията за лихви, а вземанията за главници за процесния период са оспорени в една част като погасени по давност, в друга част като платени преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а в трета част като платени след подаване на заявлението, в срока по чл.

412, т. 8 ГПК, на ищеца са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, доколкото в заповедното производство съдът не може да се произнася по въпросите погасени ли са вземанията на заявителя по давност и съответно какъв е размерът на вземането за погасения или непогасения по давност период, а единствено има правомощие при подадено възражение по чл. 414а ГПК, с което вземанията се признават от длъжника с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, съдът да се произнесе по възражението и постъпилото становище, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай, доколкото вземанията за лихви са изцяло оспорени от длъжниците, а вземанията за главница за посочения в заповедта за изпълнение период са оспорени и като погасени по давност, и като платени преди подаване на заявлението. Относно извършено плащане в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, същото по силата на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че заповедното производство, и поспециално производството по чл. 414а ГПК, цели да установи дали претендираните от заявителя вземания са спорни и само при липса на спор относно дължимостта на вземанията по заповедта, съдът следва да се произнесе по реда на чл. 414а, ал. 5, изр. второ ГПК, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са в облигационни отношения, съществували през процесния период за процесния имот и отговарят за задълженията при посочените в исковата молба квоти – всеки за по 1/2 част; че ответниците са заплатили на ищеца в 3 хода на делото (след подаване на заявлението) сума в общ размер 911,40 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от „Д.“ ЕООД, при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП документи, неоспорени от страните, приети като писмени доказателства по делото.

Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който 4 задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 06.06.2022 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), от която дата се счита, предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е бил спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението е депозирано на 06.06.2022 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., вкл. са погасени по давност. Задължението за м. 01.2019 г. е станало изискуемо на 15.03.2019 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.