Решение № 93 от 19.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Велико Търново, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500942 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 46 от 20.06.2025 година, постановено по гр. д. № 56/2025 година по описа на Районен съд – ЕЛЕНА, съдът е приел за установено, че „АГРО-СОЛЕИ“ ЕООД дължи на „С.И.Г.“ ООД, ЕИК 119676011, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.

Ч.“ № 16, представлявано от Н. И. Г., следните суми: 1. 14034,85 лв. - наемно плащане за стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г., изменен със Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г.; 2. 64,15 лв. - наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г., изменен със Споразумение от 07.08.2023 г.; 3.

35,64 лв. - наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г., изменен със Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г.; 4.

252,63 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. -24.10.2024 г.; 5. 5,76 лв. - представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 64.15 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.; 6. 252,63 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на 1 земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.; 7. 3,21 лв. договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 35,64 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.; 8. 252,63 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. -24.10.2024 г.; 9. 252,63 лв. договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. -24.10.2024 г.; 10. 168,42 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2022 г. - 24.10.2024 г., ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху главниците, считано от 28.10.2024 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № 247/18.11.2024 г. по ЧГД № 477/2024 г. по описа на Районен съд - Елена.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника „АГРО СОЛЕИ“ ЕООД, ЕИК 200261504 село С., община З., област Велико Търново чрез пълномощник адв.

М. Г.. Прави оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.

Първоинстанционният съд не е взел предвид и не е обсъдил направеното още с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност по отношение на част от наемните вноски по отношение на Договор за наем на земеделска земя от 25.07.2018г. за наем на земеделска земя с площ 7,127дка за стопанската 2018/2019 година, по Договор за наем от 27.07.2018г. за наем на земеделска земя с площ 133,835 дка. За стопанските 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г.; по Договор за наем от 30.07.2019г. за наем на земеделска земя с площ 7,128 дка. За стопанската 2019/2020 г., за които била изтекла 3годишна погасителна давност. Съдът е приел, че претенцията за лихва е доказана, като се е позовал на споразумение между страните, което не отговаряло на изискванията на закона – без нотариална заверка, без да е вписано. Отрича чрез това споразумение да доказвали наличието на изменение на договора, тъй като не е подписано пред нотариус. Оспорва, недвижимите имоти, предмет на договорите за наем, да са предадени физически на ищеца от ищеца наемодател. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло или частично иска. Претендира разноските по делото и за двете инстанции.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК – на насрещната страна е връчен препис от въззивната жалба. Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца „С.И.Г“ ООД ЕИК 119676001. чрез пълномощник адв. Р. Т., преупълномощен от Адвокатско дружество Т. и К., представлявано от адв. Н. К. и адв. Р. Т.. Оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва всички възражения като неоснователни. Наведеното от жалбоподателя възражение за погасителна давност било неоснователно, тъй като такава не е изтекла. Постигнатите между страните споразумения, чиято действително е оспорена от жалбоподателя, съставляват признание на вземането и прекъсват давността, аргументирано с чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Навежда 2 доводи за действителност на споразуменията от 27.10.2021г. и 07.08.2023г. Твърденията на жалбоподателя относно предаването на вещите, предмет на договорите за наем, се оспорват като преклудирани, тъй като се въвеждат за първи път пред въззивната инстанция. Това обстоятелство не е било оспорено от ответника в първоинстанционното производство.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства, нито сочат нови или новооткрити такива.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба, а въззиваемият отговора на въззивна жалба, като прави искане за приобщаване на приемо-предавателен протокол към договор № *** от 01.10.2018 г.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Предмет на делото пред Районен съд – Елена са били предявени от ищеца против ответника обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на земеделска земя № *** г. с предмет 7,129 дка земеделска земя за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора и предал на ответника фактическата власт върху имота, негов предмет. В чл. 7 от договора страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 64,16 лв., на което падежът бил на 31.08.2018 г. Ответникът не заплатил наемната цена по сключения договор за наем.

Ищецът заявява, че между страните бил сключен Договор за наем на земеделски земи № ***/27.07.2018 г. с предмет 133,835 дка земеделски земи за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора и предал на ответника фактическата власт върху процесните имоти. В чл. 7, ал. 2 от договора страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 1435,28 евро. В чл. 8, ал. 1 от 3 договора било посочено, че всички дължими суми ще се заплащат в лева по централния курс на БНБ. С оглед на това, дължимото годишно наемно плащане било в размер на 2806,97 лв.

Падежът на задължението на наемателя да заплати дължимото годишно наемно плащане за всяка стопанска година бил 31 август. За петте стопански години по посочения договор общата сума била в размер на 14034,85 лв. Ответникът не бил заплатил тази цена по сключения договор за наем.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на земеделска земя № *** г. с предмет 7,128 дка земеделска земя за една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. Ищецът изпълнил задълженията си и предал на ответника фактическата власт върху процесния имот. В чл. 7 от договора страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 35,64 лв., платимо в срок до 31.12.2019 г. Ответникът не изпълнил това свое задължение по договора.

Твърди се, че ищецът и ответника сключили две споразумения – на 27.10.2021 г. и на 07.08.2023 г., с които ответникът бил признал задълженията по договорите. В чл. 3 от споразумението от 07.08.2023 г. страните постигнали съгласие за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по договорите за наем наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва в размер на 3%.

За всичките вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано било ЧГД № 477/2024 г. по описа на Районен съд - Елена. Издадена била заповед за изпълнение в полза на ищеца „С.И.Г.“ ООД за претендираните суми за главница и лихва, като били присъдени и разноски в размер на 786.45 лв. Ответникът бил подал по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Предвид това ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 1.

14034,85 лв. - наемно плащане за стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.;

2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г., изменен със Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г.; 2. 64,15 лв. наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г., изменен със Споразумение от 07.08.2023 г.; 3. 35,64 лв. - наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г., изменен със Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г.; 4. 252,63 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. -24.10.2024 г.; 5. 5,76 лв. - представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 64,15 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.; 6. 252,63 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.; 7. 3,21 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху 4 главницата 35,64 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № *** г.) за периода 24.10.2021 г. - 24.10.2024 г.; 8. 252,63 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. -24.10.2024 г.; 9. 252,63 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806.97 лв. (наемно плащане за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2021 г. -24.10.2024 г.; 10. 168,42 лв. договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2806,97 лв. (наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***/27.07.2018 г.) за периода 24.10.2022 г. - 24.10.2024 г., ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху главниците, считано от 28.10.2024 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № 247/18.11.2024 г. по ЧГД № 477/2024 г. по описа на Районен съд - Елена.