Решение № 54 от 30.11.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Смолян, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20235400900022 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано по молба на Юг 1 ЕООД – Девин, представлявано от К.К., а последният от адв. В.Р. от АК-Пловдив срещу П. К. ООД – Девин, представлявано от К.К. и Н.К. и Е. ООД – Девин, представлявано от К.К., за установяване качеството на първото дружество Юг 1 ЕООД – Девин като съдружник в Е. ООД – Девин, по отношение на ответниците П. К.

ООД – Девин и Е. ООД – Девин. Доколкото този иск е за установяването на наличието на членствено правоотношение в търговско дружество, той е с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на съществуването на едно правно отношение или на едно право, като ищецът твърди, че има правен интерес от това.

Твърдените факти са следните. Ищецът поддържа, че дружеството П. К. ЕООД – Девин било съдружник в Е. ООД – Девин до 25.07.17г., като притежавало 70 250 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 10лв., на обща стойност 702 500лв., представляващи 50% от капитала на това дружество. С договор за продажба на дружествени дялове от 25.07.17г. по чл. 129 ТЗ, с нотариална заверка на подписите рег. № 4533/25.07.17г. и на съдържанието рег. № 4534, том ІІ, акт № 61/25.07.17г. по 1 описа на 613-ти нотариус на Нотариалната камара, с район на действие РССмолян, съдружникът П. К. ЕООД – Девин продал на ищеца Юг 1 ЕООД – Девин всички притежавани от него 70 250 дружествени дяла, с номинална стойност 10лв. всеки, на обща стойност 702 500лв., 50% от капитала на Е. ООД – Девин, като по този начин ищецът придобил качеството съдружник в същото дружество.

Преди да продаде дружествените си дялове в Е. ООД – Девин на 25.07.17г., едноличният собственик на капитала на съдружника П.

К. ЕООД – Девин взел решение за продажба на същите на Юг 1 ЕООД – Девин, решение с нотариална заверка на подписа рег. № 4536/25.07.17г. по описа на същия нотариус.

Освен това, преди продажбата на дружествени дялове по договора от 25.07.17г., общото събрание на съдружниците на Е. ООД – Девин взело решение № 1/25.07.17г. с протокол от същата дата, по следните въпроси: 1/ съдружникът П. К. ЕООД – Девин да продаде на Юг 1 ЕООД – Девин дружествения си дял от Е. ООД – Девин, представляващ 70 250дяла, или 50% от капитала на дружеството; 2/ Юг 1 ЕООД Девин да се приеме за съдружник в Е. ООД-Девин; 3/ да се прекрати участието на досегашния съдружник П. К. ЕООД в Е. ООД; 4/ да се измени дружествения договор на Е. ООД – Девин, чл. 2, ал. 2, като се заличи досегашният съдружник П. К. ЕООД – Девин и на негово място се впише новият съдружник Юг 1 ЕООД – Девин.

Тези решения били материализирани в посоченото решение по протокол № 1/25.07.17г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4528/25.07.17г. и на съдържанието рег. № 4529, том ІІ, акт № 60 по описа на 613-ти нотариус, посочен по-горе.

Или според ищеца към 25.07.17г. били изпълнени всички изисквания на закона, свързани с прехвърляне на дружествените дялове на съдружника П. К. ЕООД – Девин в Е. ООД – Девин, в полза на Юг 1 ЕООД – Девин, тъй като били взети решения по надлежния ред и в предписаната от закона форма на съответните органи на праводателя и правоприемника, били изпълнени и особените изисквания на закона, затова към този момент, 25.07.17г., ищецът Юг 1 ЕООД – Девин придобил качеството съдружник в Е.

ООД – Девин.

2

Това прехвърляне на дружествени дялове и промяна в членствения състав на съдружниците в Е. ООД – Девин, не били вписани в търговския регистър.

Те били заявени за вписване със заявление А4 вх. №

20170725135838/25.08.17г., по което бил постановен отказ № 20170725135838-2/31.07.17г., поради вписан особен залог върху притежаваните от П. К. ЕООД дружествени дялове от капитала на Е. и липса на декларация-съгласие на заложния кредитор за прехвърлянето, съгласно чл. 3, т. 2 от договора за залог на дружествени дялове. Друг мотив за отказа бил, че към заявлението не било приложено решението на съответния орган на юридическото лице – съдружник /очевидно правоприемника – нов съдружник/ за участие в дружеството с ограничена отговорност, по чл. 21, ал.

3, т. 5 от Наредба № 1/14.02.07г. за водене, съхраняване и достъп до документите в търговския регистър. При извършената проверка в регистърното производство се установявало, че били представени части от дружествен договор, които не били в хронологична последователност.

Постановеният отказ не бил обжалван и бил влязъл в сила, а особеният залог върху дружествените дялове бил заличен по заявление вх.№ 20200913120813/13.09.20г. с вписване № 20200917095402 на Агенцията по вписванията.

На 22.08.17г. в дружеството първи ответник П. К. ЕООД – Девин бил приет нов съдружник – Н.К., с което дружеството от ЕООД станало ООД. Тази промяна на членствения състав настъпила след 25.05.17г., когато бил сключен договорът, цитиран по-горе, за прехвърляне на дружествените дялове в Е. ООД – Девин от П. К. ЕООД – Девин на ищеца Юг 1 ЕООД, и посочените по-горе решения на общото събрание на Е.

ООД – Девин за прехвърляне на дружествен дял, прекратяване на участието на съдружника П. К. ЕООД – Девин и приемане на съдружника Юг 1 ЕООД – Девин.

Ищецът твърди, че по подадените две заявления за вписване на промените в членския състав на дружеството Е. ООД – Девин, били постановени два отказа на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, потвърдени от съда – отказ № 202201191719384/16.01.22г., потвърден с решение № 17/28.02.22г. по т.д. № 7/22г. на ОС3 Смолян, потвърдено при обжалване от Апелативен съд – Пловдив и отказ № 20221027183015-4/02.11.22г., потвърден с решение № 80/14.12.22г. по т.д.

№65/22г. на ОС-Смолян, оставено в сила с решение № 62/21.02.23г. по в.т.д.

№ 88/23г. на Апелативен съд – Пловдив.

Към посочените две заявления за вписване вх. № 20220119171938 и № 2022102718301/27.10.22г. било постъпило уведомление от Н.К., като съдружник и управител на съдружника П. К. ООД, с което същата изразила изрично несъгласие да бъде извършено прехвърляне в полза на Юг 1 ЕООД на дружествените дялове, които П. К. ООД притежавал в Е.

ООД- Девин. Респективно заявила, че ако се свикало общо събрание, нямало да даде съгласие за прехвърлянето, което накърнявало интересите й. Затова бил налице спор между П. К. ООД и ищеца, който препятствал вписването на промените и обосновавал правен интерес от иска.

Изложените факти в хронологията, посочена по-горе, обосновавали следните изводи. Още към 25.07.17г. Юг 1 ЕООД – Девин е придобил притежаваните от П. К. ЕООД Девин 70 250 дяла от Е. ООД – Девин и е станал съдружник в това дружество, с всички членствени права.

Налице били всички елементи от фактическия състав на договора за прехвърляне на дружествен дял по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 и чл. 137, ал. 1, т. 2 и т. 6 ТЗ, както следва: 1/ договор за продажба на дружествени дялове от 25.07.17г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието; 2/ решение на едноличния собственик на капитала /ЕСК/ на П. К. ЕООД – Девин за прехвърляне на дружествения му дял от Е. ООД – Девин от 25.07.17г., както и заявление до Е. ООД Девин за прекратяване на членството, поради прехвърляне на дружествения дял, или спазено било изискването на чл. 137, т. 6 ТЗ, за наличие на валидно взето решение на ОС /ЕСК/ за прекратяване на участието в другото дружество; 3/решението на ЕСК на П. К.

ЕООД – Девин от 25.07.17г. било с нотариална заверка на подписа и съдържанието, поради което била спазена формата, изискуема от чл. 137, ал. 4 ТЗ; 4/ налице било и решение с нотариална заверка на подписите и съдържанието на общото събрание на съдружниците на Е. ООД – Девин по протокол № 1/25.07.17г., с което се давало съгласие на П. К. ЕООД – Девин да продаде на Юг 1 ЕООД – Девин дружествения си дял от Е. ООД – Девин и за приемане на Юг 1 ЕООД – Девин за съдружник в Е. ООД – Девин, с което били изпълнени изискванията за прехвърляне на дружествен дял на 4 трето лице, за приемане на нов съдружник и за форма по чл. 129, ал. 1, чл.

137, ал. 1, т. 2 и чл. 137, ал. 4 ТЗ.

Поради всичко изложено, към 25.07.17г. били спазени всички изисквания на закона, за да настъпи транслативният ефект на прехвърлянето на дружествен дял в полза на ищеца Юг 1 ЕООД – Девин, който към този момент станал съдружник в Е. ООД – Девин и придобил членствени права.

Последващите промени в членствения състав на П. К. ООД нямали значение за валидността на извършената сделка по чл. 129, ал. 2 ТЗ.

Изискването за представяне към настоящия момент на последващо съгласие на общото събрание на съдружниците на П. К. ООД – Девин, не се подкрепяло от закона. Според чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 2 ТЗ, вземането на решение за участие в други дружества било от компетентността на общото събрание на съдружниците на ООД, респ. на едноличния собственик на капитала /ЕСК/ на ЕООД.

Решението на ЕСК на П. К. ЕООД не било отменено или изменено, породило е било правно действие, което било зачетено от нотариуса и прехвърлителния ефект бил настъпил.

Действителността на сделката се преценявала към момента на извършването й. Решението на П. К. ЕООД било представено както пред длъжностното лице по регистрацията, така и пред съда, затова не било необходимо последващо решение от настоящия членствен състав на същото дружество. Противното би довело до висяща недействителност на сделката по чл. 129,ал. 2 ТЗ, каквато последица не била в съответствие с Търговския закон.

Настъпването на прехвърлителния ефект на договора за продажба /прехвърляне/ на дружествен дял от П. К. ЕООД в полза на Юг 1 ЕООД и придобиването от последното дружество на качеството съдружник в Е. ООД – Девин, следвало и от чл. 140, ал. 4 ТЗ. Според тази разпоредба, приемането и изключването на съдружник имало действие от вписването им в търговския регистър.

Това действие на вписването се отнасяло само до третите лица, но не и до съдружниците в дружеството и неговите органи във вътрешните им отношения. По отношение на тях действието на решението, приемането и/или изключването на съдружник, настъпвало веднага. В този смисъл била 5 постоянната задължителна практика на ВКС.

Предвид на всичко изложено, ищецът Юг 1 ЕООД – Девин моли съда да признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на П. К. ООД и Е. ООД, че е съдружник в Е. ООД. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът П. К. ООД – Девин, чрез управителя Н.К., оспорва иска. Поддържа, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК бил недопустим, поради липса на правен интерес.

Наличието на правен интерес било абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Безспорно било в процесуалната доктрина и съдебната практика, че правен интерес от установителния иск бил налице, само когато ищецът нямал друг път за защита на материалното си право.

Този друг ред за защита според този ответник, бил редът за вписване на промени в членствения състав на ООД в търговския регистър. Затова следвало ищецът да заяви промените за вписване в търговския регистър, което изключвало исковия ред за защита с установителния иск по чл. 124 ГПК.

Отделно от това, предявеното за защита спорно право било отхвърлено с влязло в сила решение по друго дело. Поддържа, че с решение № 80/14.12.22г. по т.д. № 65/22г. на ОС-Смолян съдът се е произнесъл по спорния въпрос, поставен с настоящото дело, а релевантните факти били преклудирани от решението. Затова и според задължителната сила на мотивите на това решение, те не следвало да се пререшават. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е и отговор от ответника Е. ООД – Девин, чрез особения представител, адв. М. от АК-Смолян.

Според отговора на този ответник, искът бил допустим, а разгледан по същество – основателен, т.е. налице е признание на иска.

Няма спор по фактите, твърдени в исковата молба, ответникът признава тези факти.

По същество поддържа, че вписването на продажбата на дялове от П. К. ЕООД на Юг 1 нямало конститутивен ефект и не бил елемент 6 от фактическия състав на сделката. Била налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, че конститутивно действие имали само тези решения, за които законът изрично бил определил такова действие, всички останали вписвания имали декларативно действие.