Присъда № 43 от 02.03.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 43 от 02.03.2026г. по НОХД № 1484/2025г. на РС-С., изготвени на 04.03.2026г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата С. Ю. И.а за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.

1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимата и нейния защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета, като същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Предлага на основание чл. 68, ал. 1 от НК да бъде приведено в изпълнение определеното общо наказание по ЧНД № 469/2024г. по описа на ОС С. – „Лишаване от свобода” за срок от петдесет и осем дни, което подсъдимата И. да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от наказанието по настоящата присъда.

В съдебно заседание подсъдимата, редовно призована се явява лично, признава се за виновна и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.

Служебният защитник на подсъдимата адв. А. от АК-С. не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Пострадалото лице - св. С. П. И. живеела със семейството си на адрес: гр. С., бул.Х.Д. бл.., ет.., ап.., като блокът бил известен като блока на Пътното.

Пред входната им врата имало обособена етажна площадка, която била затворена с метална решетъчна врата. На 16.09.2025г. сутринта съпругът на И. излязъл от апартамента и установил, че ги няма обувките, които семейството държало пред входната си врата. Липсвали 1 бр. детски бели маратонки „Рийбок“, 30 номер, 1 бр. дамски сандали марка „Пепе джийнс“, 39 номер, 1 1 бр. дамски плажни чехли, 39 номер, 1 бр. мъжки маратонки м. „Асикс“, 47 номер, 1 бр. мъжки кецове „Адидас“, 47 номер, 1 бр. тесла с дървена дръжка и комплект отвертка с накрайници. За установената кражба св. И. подала заявление до РУ С. по повод на което било образувано досъдебно производство.

На 16.09.2025г. подс. И. се намирала във входа на горпосочения блок, тъй като била при свой клиент. Слизайки по стълбите, подс. И. забелязала, че пред входната врата на св. И. имало изкарани обувки - детски, дамски и мъжки и решила да ги открадне. Подс. И. се пресегнала през металната решетка и успяла да вземе 1 бр. детски бели маратонки „Рийбок“, 30 номер, 1 бр. дамски сандали марка „Пепе джийнс“, 39 номер, 1 бр. дамски плажни чехли, 39 номер, 1 бр. мъжки маратонки м. „Асикс“, 47 номер, 1 бр. мъжки кецове „Адидас“, 47 номер, 1 бр. тесла с дървена дръжка и комплект отвертка с накрайници. Сложила ги в една найлонова торба и отишла в кв. „Надежда“, където ги продала на случайни хора за по 5 - 6 лв.

В хода на разследването била изготвена съдебно-оценителна експертиза като видно от заключението на вещото лице, общата стойност на инкриминираните вещи, предмет на настоящото производство, а именно: 1 бр. детски бели маратонки „Рийбок“, 30 номер, 1 бр. дамски сандали марка „Пепе джийнс“, 39 номер, 1 бр. дамски плажни чехли, 39 номер, 1 бр. мъжки маратонки м. „Асикс“, 47 номер, I бр. мъжки кецове „Адидас“, 47 номер, 1 бр. тесла с дървена дръжка и комплект отвертка с накрайници, възлиза на сумата от 367 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство. Даде вяра на обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подс. И. с деянието си е осъществила от 2 обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.

7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подс. И. на 16.09.2025г. в гр. С., в условията на повторност, отнела чужди движими вещи, както следва: 1 бр. детски бели маратонки „Рийбок“, 30 номер, на стойност 76 лв., 1 бр. дамски сандали марка „Пепе джийнс“, 39 номер, на стойност 28 лв., 1 бр. дамски плажни чехли, 39 номер, на стойност 13 лв., 1 бр. мъжки маратонки марка „Асикс“, 47 номер, на стойност 126 лв., 1 бр. мъжки кецове „Адидас“, 47 номер, на стойност 102 лв., 1 бр. тесла с дървена дръжка, на стойност 8 лв. и комплект отвертка с накрайници, на стойност 14 лв., всичко на обща стойност 367,00 лв., от владението на собственика им С. П. И. от гр. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.

Безспорно е установено, че подсъдимата е осъществила деянието, за което й е било повдигнато обвинение в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като същата към инкриминираната дата е била осъждана с влязла в сила присъда за такова престъпление, а именно: с влязла в сила на 15.05.2024г. присъда № 74/2024г., постановена по НОХД № 18/2024г. по описа на PC - С. за извършено на 02.11.2023г. престъпление по чл. 194, ал.

3, вр. ал. 1 от НК, за което е било наложено наказание “Пробация”. С Определение № 380/17.09.2024г., постановено по ЧНД № 469/2024г. на ОС С., влязло в сила 25.09.2024г. съдът е заменил наказанието “Пробация” с наказание “Лишаване от свобода” за срок от петдесет и осем дни, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години. Към датата на процесното деяние за подсъдимата не бил настъпил предвидения в чл. 30, ал. 2 от НК петгодишен срок.

Извършеното от подс. И. деяние не представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Деянието не представлява маловажен случай с оглед личността на дееца, предвид предходната й съдимост, осъществените от нея престъпления против собствеността и лошите характеристични данни.

Събраните по делото данни определят подс. И. като лице с трайно установени нагласи за посегателства срещу чужда собственост - извършител е на прояви, които по същността си представляват кражба на чужди вещи, извършила е настоящото деяние след като е осъждана с влязла в сила присъда.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. И. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасните последици и е искала настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Тя е съзнавала, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на собственика им, целяла е това и е действала с присвоително намерение, като същевременно е съзнавала квалифициращото обстоятелство, а именно, че извършва престъплението, след като е била 3 осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното производство от страна на подсъдимата. Направеното от подсъдимата самопризнание в хипотезата на съкратено съдебно следствие не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, като в този смисъл е ТР № 1/2009г., на ОСНК на ВКС по т. д. № 1/2008г., според което при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимата.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция.

Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на подс. И. при условията на чл. 58а от НК. За извършено от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът й наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание на подс. И. с 1/3, като същата следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, при първоначален общ режим.

Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието по ЧНД № 469/2024г. по описа на ОС-С. „Лишаване от свобода” за срок от петдесет и осем дни, което подс. И. да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от наказанието по настоящата присъда.

Съгласно правилата на процеса подс. И. бе осъдена да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 113.08 лева (сто и тринадесет лева и осем стотинки) – 57,82 евро в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С..

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 43 гр. Сливен, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова

Съдебни

Яна Д. Тодорова заседатели: Димитър Ив. Димитров при участието на секретаря Росица Н. С. и прокурора Н. Д. С. като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Наказателно дело от общ характер № 20252230201484 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата С. Ю. И. – роден на ......г., в гр. С., живуща в гр. С., ул. „Бършен“ № 67, циганка, българска гражданка, без образование, неомъжена, не работи, осъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 16.09.2025 г. в гр. Сливен, в условията на повторност, отнела чужди движими вещи, както следва: 1 бр. детски бели маратонки „Рийбок“, 30 номер, на стойност 76 лв., 1 бр. дамски сандали марка „Пепе джийнс“, 39 номер, на стойност 28 лв., 1 бр. дамски плажни чехли, 39 номер, на стойност 13 лв., 1 бр. мъжки маратонки марка „Асикс“, 47 номер, на стойност 126 лв., 1 бр. мъжки кецове „Адидас“, 47 номер, на стойност 102 лв., 1 бр. тесла с дървена дръжка, на стойност 8 лв. и комплект отвертка с накрайници, на стойност 14 лв., всичко на обща стойност 367,00 лв., от владението на собственика им С. П. И. от гр.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.