Акт от 02.02.2015, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- 9791/2014
- Подписан
- 02.02.2015
- В сила
- 15.07.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№500/2.2.2015г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и петнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №9791 по описа на Варненски районен съд за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Н.К. срещу
„Е.-П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с правно осн. чл.55, пр.1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1379.33 лв., за която е издадена фактура №**********/07.12.2009г., досежно осъществена корекция на потребена ел. енергия за периода 17.05.2009г. - 19.10.2009г.
В исковата молба се подържат твърдения, че Г.Т. е потребител на доставената от ответника в обекта на потребление на електрическа енергия, същата титуляр по партида за доставка на ел. енергия на обекта. Исковата сума е начислена с горепосочената фактура като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че потребителят на ел. енергия не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от 28.04.2014г., титулярът по партида на потребление на ел. енергия е прехвърлил в полза на дружеството ищец вземането за недължимо платено от ответника в размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на 21.07.2014г.
Ответникът дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради което моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от 28.04.2014г. е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На 19.10.2009г. служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол. Констатирано е неправомерно прикачване към ел. мрежа, при което независимо от преустановеното към момента на проверката ел. захранване поради неплащане на сметки, същият е могъл да ползва ел. енергия без да заплаща цената й на доставчика. Следователно е извършена нерегламентирана намеса в схемата СТИ, в нарушение на задължението за въздържане от подобни въздействия по чл. 6 от ОУ. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От протокол № 278-09-Ел/29.03.2010г. на БИМ РО Варна, се установява, че при осъществена метирологична проверка на СТИ е констатирано наличието на шунт – метална пластина, която е чуждо на схемата вмешателство.
От заключението на комбинираната съдебно – счетоводна и техническа експертиза на в.л. П. и К., се установява, че в случая се касае за промяна в схемата на свързване на СТИ към електропреносната система, което влияе на измерването на ел. енергия. При този начин СТИ се изважда от класът си за точност, като отчита с по-голяма грешка от допустимата такава. Дължимото количество за доплащане на ел. енергия, е изчислено математически вярно, съобразно методологията на чл. 38 ал.3, т.1 от ОУ, за период по чл.38, ал.4 от ОУ за 155 дни, спрямо последния възможен редовно отчетен период.
С договор за прехвърляне на вземането от 28.04.2014г. Г.П.Т., чрез пълномощникът си адв. Красимир Тодоров е прехвърлил на настоящия ищец вземането си към ответника на стойност съответстваща на процесната сума.
Представено е уведомление с вх. №
3174029/21.07.2014г., с което Г.П.Т., чрез пълномощникът си адв.
Красимир Тодоров е уведомилответното дружество за прехвърляне на вземането с договор от 28.04.2014г.
Представено е по делото пълномощно от 27.03.2014г., с което Г.П.Т. е упълномощил адв.
Тодоров да осъществява действия по продажба на вземанията му към „Е.-П.П.” АД, включително и да действия по уведомяване на длъжника.
От заключението на в.л. Ц. Ц. по назначената съдебно
– почеркова експертиза се установява, че подписът в пълномощно от 27.03.2014г. е изпълнен от Г.П.Т., но ръкописния текст не е изпълнен от последния.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не е спорно мужду страните, че Г.П.Т. има качество на потребител на ел. енергия, съответно че същия е заплатил сумата от 1379,33 лева на ответника.
В отговорът на исковата си молба ответникът навежда възражения срещу предявения иск, като намира, че договорът за цесия, с който Г.П.Т. е прехвърлил вземането в полза на ищеца е нищожен, доколкото към момента на прехвърляне на вземането, в патримониума на цедента не е съществувал вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване. Сочи, че е налице начални липса на основание за плащане, доколкото плащането е осъществено с оглед да не се прекъсне ел. снабдяване, съответно да се запази съществуването на облигационното правоотношение. Сочи, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, с оглед на което и доколкото плащането е основано на същото това правоотношение, то не е извършено при начална липса на основание.
Съдът не споделя тези доводи на ответната страна, при следните мотиви:
Не се спори между страните, с оглед на което и съдът прие за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че Г.П.Т. има качество на потребител на ел. енергия по см. на ЗЕ на посочения в исковата молба адрес на потребление, съответно, че облигационните правоотношения между потребителя на ел. енергия и ответникът се основават на договор за продажба на ел. енергия при действие на общи условия, надлежно публикувани и одобрени от държавен регулационен орган. От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че на 19.10.2008г. при проверка служители на „Е.ОН България Мрежи” АД са констатирали, че е монтиран шунт, който е чужда на схемата елемент, което съобразно заключението на комбинираната съдебно – техническа и счетоводна експертиза, която се кредитира изцяло от съда, като обективно и компетентно дадена, този начин на свързване влияе върху измерването на ел. енергия, консумирана на адреса на потребление. Вследствие констатацията и съобразно чл. 38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ е осъществена корекция на ел. енергия, като на потребителя на ел. енергия е начислена процесната сума от 1379,33 лева, досежно която не се спори, че е заплатена от абоната. Основанието за плащане на процесната сума е именно осъществената от ответника корекционна процедура.
С решение № 189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. на
ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение
№1/19.02.2010г. на ОСГТК на
ВКС задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Клаузата на чл. 38 от ОУ, съобразно цитираната съдебната практика, която е задължителна за настоящия първоинстанционен съд е нищожна, с оглед на което плащане основано на нищожна клауза от същите тези ОУ, съставлява платено без основание.
Нищожността следва да бъде разглеждана, като правно „нищо”, тя е изначална следователно и към момента на плащане на процесната сума, а и към момента на сключване на договора за цесия е лисвало основание, на което потребителя на ел. енергия да заплати в полза на ответника същата тази сума, съответно липсва основание в правната сфера ответното дружество да я приеме. Изложеното налага извода, че правото на кредитора да иска връщане на платеното без основание се поражда към момента на самото плащане, от този момента възниква и задължението на длъжника да върне получената сума.
Съдът не споделя довода на ответника, че плащането е осъществено от потребителя на ел. енергия с оглед запазване на облигационното правоотношение. Неплащането на цената на ел. енергия, вкл. и стойността на корекцияна на ел. енергия не е основание за прекратяване на облигационното правоотношение по продажба на ел. енергия. В чл. 22 от Общите условия изрично са посочени основанията, при които се прекратява правоотношението по продажба на ел. енергия, след които неплащането на същата не е едно от тях. По отношение на последното е приложима разпоредбата на чл. 21 от Общите условия, която регулира отношенията свързани с временно прекъсване на електроснабдяването, което не следва да бъде смесвано с прекратяване на облигационните правоотношения по продажба на ел. енергия.
Доколкото съдът прие, че плащането на процесната сума е основано на нищожна клауза от Общите условия, то за потребителя на ел. енергия е възникнало към момента на заплащане на процесната сума вземане, при което след прехвърляне на същото това вземане, обективирано в договор за цесия от 28.04.2014г., в патримониума на новия кредитор са възникнали права произтичащи от плащането, които той упражнява с предявяване на настоящата искова молба. Предмет на процесния договор за цесия е съществуващо вземане, което произтича от плащане основано на нищожна клауза, което вземане е възникнало към момента на получаване на процесната сума от длъжникът, за което получаване липсва основание.