Определение № 42 от 29.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000330 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ГПК, инициирано с молба вх.№9218/30.12.2025г., подадена от НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС ЕООД чрез пълномощника на страната адв.Хр.М. от АК-Пловдив, с искане за изменение на постановеното по ВТД 330/2025г. на ВАпС решение №290/24.11.2025г. в частта за разноските с увеличаване на присъдените в полза на молителя разноски за адв. възнаграждение до пълния претендиран размер от 13 134.48 лева с ДДС, на основание чл.248 ГПК.

Излагат се съображения, че съдът е направил погрешни изводи относно фактическата и правна сложност на спора, в който страната е сторила разноските и въз основа на това неправилно е намалил същите на 10 800 лева с ДДС. Твърди се, че тези изводи на съда не кореспондират на реално извършените по делото процесуални действия от пълномощника на страната, които не се изразяват единствено във фактическо явяване по делото, но са обективирани в писмени молби и отговори по две въззивни жалби с различен материален интерес както и по отношение на една частна жалба. Тези различни по естеството си процесуални действия не са били съобразени от съда.

В срока за отговор на насрещната страна АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД, представлявана от адв.Цв.Д., изразява становище за неоснователност на искането по чл.248 ГПК. Поддържат се изложените от съда мотиви в частта по разноските и се претендира потвърждаване на съдебния акт.

За да се произнесе по молбата с правно основание чл.248 ГПК съдът съобрази, че искането за изменение е депозирано в законовия срок, от надлежна страна и при съответно мотивиран интерес. След извършена размяна на книжата, съдът намира следното по направеното искане:

Съобразно постановеното по делото въззивно решение, поради неоснователност на постъпилите две въззивни и една частна жалба срещу първоинстанционното решение, съдът е присъдил разноските за производството на въззиваемата страна Некст лоджистикс ЕООД, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Със списъка по чл.80 ГПК страната е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 13 134.48 лева, с представени доказателства за заплащането им по банков път. /л.95 и сл./ По направено възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, в контекста на постановената съдебна практика и задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е намалил претендираното адв.възнаграждение.

Изложил е съображения, че не е обвързан от посочените в НВАР №1/2004г. минимални размери, базирани единствено на защитаван материален интерес, който несъмнено следва да бъде съобразен, но не се явява единствен индикатор за фактическата и правна сложност на делото. Независимо, че 1 претендираното адв.възнаграждение е в рамките на минимума по Наредбата /чл.7, ал.2, т.5/, с оглед характера на производството и обстоятелството, че не са събирани нови доказателства нито е осъществена различна от предприетата вече защита /липсват нови фактически и правни доводи/, съдът е намерил възражението за основателно и намалил същото до размера на 9 000 лева, а с начислен върху същото ДДС, в полза на страната са присъдени 10 800 лева, възнаграждение за въззивното производство.

Съгласно чл.36, ал.2 ЗА, размерът на уговореното възнаграждение между адвокат и неговия доверител следва да е справедлив и обоснован и не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. Налице са задължителни за съда указания за неприлагане на посочените в Наредба за възнагражденията за адв.работа минимални размери въз основа тълкуване на чл.101 от ДФЕС в постановеното от СЕС решение С-438/22 на СЕС. Също така, в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да съизмерва възнагражденията, които определя с посочените в наредбата размери, тъй като поради ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и не могат да представляват пазарни цени. При преценка от съда дължимостта на уговорено и заплатено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, водещ критерий е не материалния интерес, а правната и фактическа сложност на делото, така че при определяне на адвокатско възнаграждение да не се надхвърля справедливия и обоснован размер.

Действително, съобразно наведените от молителя Некст лоджистикс ЕООД доводи в молбата, въззивното производство има за предмет две въззивни жалби на Агро плант инвест ЕООД и една частна жалба на същото дружество срещу определение по чл.248 ГПК, по всяка от които принципно се дължи отделно адв. възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба №1/2004г., съдът е извършил преценка на фактическата и правна сложност на спора, която в случая не е особено завишена във въззивното производство, независимо от обхвата му – по подадени две въззивни и една частна жалба.

Пълномощникът на Некст лоджистикс ЕООД адв.М. е извършил надлежно процесуални действия в защита на доверителя си по всяка от жалбите, чрез подаване на отговор, вкл. становище за открито заседание. Съдът е взел предвид, че в случая процесуалното представителство на въззиваемото дружество е било осъществено по обективно съединени искове /главен и насрещен иск с различен материален интерес/ и срещу определение по чл.248 ГПК, които обаче във въззивното производство не се характеризират с въведени нови фактически твърдения и правни доводи, извършени допълнителни процесуални действия и събиране на доказателства, т.е. при незатруднителна за страната защита. Осъществената от въззвния съд дейност е повторна на първата инстанция, при ограничен въззив, поради което съдът е взел предвид и присъдения на страната хонорар за първа инстанция /като горна граница, дължима при пълна процесуална защита/ както и претендирания за въззивното производство от насрещната страна адв.хонорар, за да намери еквивалент на справедлив размер на дължимото за въззивното производство адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.1 вр. ал.5 ГПК. Не отговаря на изложените по-горе /и във въззивното решение/ съображения извод, че за въззивна инстанция на пълномощника на страната се дължи по-високо или равно възнаграждение на присъденото в първа инстанция, което видно от постановено от ОС определение по чл.248 ГПК е в окончателен размер на 16 775 лева. Съобразно обжалваемия интерес възнаграждението възлиза на 10 945 лева съгласно чл.7, ал.2, а съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата – на 8 209.05 лева, като върху възнаграждението се начислява и дължимия ДДС на осн.пар.2а от Наредбата. Във въззивното производство съдът е обсъдил осъществената от пълномощника на Некст лоджистикс ЕООД пълна и адекватна процесуална защита, ориентировъчен/незадължителен/ характер на предвидените в Наредбата минимални размери, в контекста на фактическата и правна сложност на спора. Не се споделят като относими доводите на молителя, че целта на присъждането на разноските е да бъде възстановено материалното положение на страната от преди образуване на делото и репариране на сторените от нея разноски с оглед изхода от спора. Прилагането на този принцип би обезсмислил и игнорирал предвидената в чл.78, ал.5 ГПК възможност за намаляване на адв.възнаграждение при прекомерност.Уговореният между представител и представляван размер адвокатско възнаграждение не е противопоставим на насрещната страна, когато е налице основателно възражение по чл.78, ал.5 ГПК и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразен с правната и фактическа сложност на 2 делото. В този случай, намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да стане при спазване на изискването, предвидено в чл.36, ал.2 ЗА, размерът на дължимото възнаграждение за положения адвокатски труд да е справедлив и обоснован.

Не на последно място, пред настоящата инстанция молителят Некст лоджистикс ЕООД е претендирал общо възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК, без да отграничи размер съобразно осъществената защита по всяка от жалбите. Липсва такова отделяне и в основанието на издадената от адвокатското дружество фактура №1156/16.10.2025г.

Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основания за увеличаване на присъдените в полза на въззиваемата страна разноски за адв.възнаграждение в пълен размер.

Съобразно изложеното, съставът на Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№9218/30.12.2025г. на Х. М., пълномощник по ВТД №330/2025г. на ВАпС на страната на Некст лоджистикс ЕООД, за изменение на решението по делото в частта за разноските, присъдени на въззиваемата страна чрез увеличаване размера на адв.възнаграждение до пълния претендиран размер, на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3