Решение № 8720 от 19.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 19.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР

ДИМИТРОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 9870 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 04.05.2019г., постановено по гр.д. № 51365/2018г. на СРС, ГО, 169 състав, е уважен предявеният от И.П. К. срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с решение № 275832 от 23.11.2017г., постановено по НАХД № 11212/2017г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018г. до окончателното изплащане, като предявената претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 1 000 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лева.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца И.П.К.. В същата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, както и събраните по делото гласни доказателствени средства, поради което е определил обезщетение, което не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че неправилно съдът е акцентирал единствено върху факта, че обвинението не е за тежко престъпление, че срокът на производството е разумен и че делото е внесено в съда с постановление по чл.

78а от НК, а не с обвинителен акт. Същевременно СРС не е разгледал твърденията на ищеца за конкретни претърпяни неимуществени вреди, а именно – стрес, притеснения, несигурност, чувство за несправедливост. Обръща внимание и на обстоятелството, че ищецът е млад и добре образован човек в най-активната си възраст, работи във Великобритания в областта на маркетинга и консултантските услуги, не е осъждан, срещу него не са се водили други наказателни производства. Поддържа, че срещата му с държавните органи на наказателното преследване – полиция, прокуратура, съд, са били за него повод за огромни притеснения, страх и психически дискомфорт. По тези съображения счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 5 000 лева и прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна – П.на Р.Б.оспорва въззивната жалба по съображения, че решението на СРС в отхвърлителната му част е правилно и следва да се потвърди.

Срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника П.на Р.Б.. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстнационния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като неговият размер не е съобразен с критерия за справедливост. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват основания за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, тъй като не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно – претърпени неимуществени вреди, за които по безспорен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното действие на правозащитните органи. Освен това счита, че не е доказана и причинно-следствена връзка между обвинението и конкретните увреждания, които според ищеца имат трайна последица за физическото и психическото му състояние. Освен това П.не е разпространявала информация за образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство, с оглед на което не следва да носи отговорност за такива действия. По изложените съображения въззивникът обосновава извод, че определеният размер на обезщетението не съответства на характера и степента на търпените неимуществени вреди, както и на вида и степента на упражнената наказателна репресия. Според жалбоподателя претенцията е недоказана, поради което прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло. В условията на евентуалност навежда възражение, че присъденият размер е завишен, несъответен на икономическия стандарт и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, на принципите за справедливост, както и на установената съдебна практика по аналогични дела, поради което прави искане за намаляване на размера на обезщетението по чл. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди.

Насрещната страна – И.П.К. оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и необоснована.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същото. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратура на Р.Б.е оспорил исковете с правоизключващи спорното право възражения, вкл., че не са настъпили твърдените от ищеца вреди.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца наказателно производство до постановяване на решение, с което същият е оправдан по повдигнатото му обвинение, ищецът е претърпял само обичайните при несправедливо обвинение неимуществени вреди, чието настъпване е установено и посредством гласните доказателства. При определяне размера на претенцията и в приложение на принципа за справедливост, е съобразена продължителността на наказателното производство, обстоятелството, че обвинението не е за тежко престъпление, както и факта, че в съдебна фаза производството срещу ищеца е било образувано като такова по административно-наказателно дело.

В жалбите, с които е сезиран съдът, не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.

С оглед изложеното, на настоящия етап от производството е установено, че с постановление от 21.04.2017г. по досъдебно производство № 227 ЗМИП 15140/2016г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 44116/2016г. по описа на СРП, И.П.К. е привлечен в качество на обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, както следва: за това, че на 02.05.2014г. в гр.

София, в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество “ЕДС Агенция” ЕООД, дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, но в тридесет дневен срок от спиране на плащанията, считано от 01.05.2014г. по изискуемо парично публично задължение към държавния бюджет по ЗКПО, не е поискал от СГС да открие производство по несъстоятелност на управляваното от него дружество – престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Спрямо обвиняемия не била взета мярка за неотклонение.

На 29.06.2017г. в СРС е внесено постановление с предложение за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, по което било образувано НАХД № 11212/2017г. по описа на СРС, НО, 100 състав. Производството се развило в две открити съдебни заседания, като на 23.11.2017г. било постановено решение, с което обвиняемият И.К. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Това решение е влязло в законна сила на 05.05.2018г.

Приетите за установени негативни последици от повдигането на обвинение срещу ищеца са доказани посредством събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Захариев и Николай Янков, от които е установено приетото от СРС отражение по неблагоприятен начин на наказателното производство върху емоционалното състояние и социалната сфера на ищеца - че И.К., който работи и живее в Англия, бил доста притеснен по време на наказателното производство срещу него, защото имало възможност да му се наложи глоба и да бъде записано, че е осъждан, което можело да му попречи за работата в Англия.

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во, във вр. с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата - в лицето на съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда - отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (в този смисъл са и разясненията, дадени в тълкувателно решение №

3/22.04.2005 г. по тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс, като по повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение e постановена оправдателна присъда с влязъл в сила съдебен акт, т.е. налице е незаконен акт на правозащитен орган. Отговорността на ответника произтича от законоустановените правомащия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.

Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното производство е прекратено, т. е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни, т. е. констатира се незаконосъобразността на обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали на определен етап от производството действията на П.са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ не може да се признаят определени действия на П.за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването/прекратяването на наказателното производство и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки - в случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и прекратяване на образуваното наказателно производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето (обвинението не е доказано).