Определение № 1195 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1195 гр. София, 03.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501006 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЛОСК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /н/ чрез синдика на несъстоятелния търговец В. Р. срещу разпореждане № 1995 от 22.03.2023 г. по т. д. № 2354/2022 г. на СГС, с което исковата молба, по която е образувано производството, е върната.

Синдикът поддържа, че представените от него фактури, описани в обстоятелствената част на исковата молба, в достатъчна степен индивидуализират спорния предмет, който е бил уточнен от него и с три последователни молби, поради което счита връщането на исковата молба заради непосочване на достатъчно обстоятелства, от които произтичат исковите претенции, за неправилно и моли атакуваното разпореждане да бъде отменено.

Производството пред Софийски Градски съд е образувано по искова молба на „ЛОСК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /н/ против „ГЛОБАЛ ГРУП КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД за заплащане на сумата от общо 179 000 лв. по пет 1 броя фактури за извършени СМР, заедно с обезщетение за забава върху главниците в общ размер от 36 913.39 лв.

За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната исковата молба, съдът е приел, че ищецът не е отстранил в срок констатираните в нея нередовности, доколкото посочването на фактури и тяхната стойност не изпълва изискването на чл. 127, ал. 1, т.4 от ГПК, тъй като не внася никаква яснота относно обстоятелствата, от които произтичат вземанията – дали са от облигационни отношения, дали са различни те, какво е тяхното съдържание, какви са обстоятелствата, които обосновават дължимост на вземанията.

Разпореждането е неправилно.

Когато се претендира заплащане на парична сума по издадена фактура за извършени строително-монтажни работи (СМР), искът е за реално изпълнение на поето задължение за плащане на цена по договор за изработка.

Правната квалификация на иска е чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Правоотношението, което възниква от сключен договор за изработка, е облигационно по своя род и търговско – по вид, когато страни по договора за изработка са търговци и сделката е сключена във връзка с упражняваното от тях занятие (аргумент от чл. 286, ал. 1 от ТЗ).

Обстоятелството, което обосновава дължимост на вземането за плащане на цената, е винаги едно и то е допуснатото неизпълнение на задължението.

Когато са издадени няколко фактури за различни видове СМР, отделните вземания могат да произтичат от едно и също или от различни правоотношения, но ако искът е за попълване на масата на несъстоятелността, размерът на всеки дълг поотделно няма значение за определяне на подсъдността, тъй като тези искове се предявяват пред съда по несъстоятелността независимо от цената на иска. Съдът не може служебно да повдига въпроси относно яснотата или изчерпателността на обстоятелствата на една редовна искова молба, нито може да задължава ищеца да изнася допълнителни твърдения за факти, без да е направено съответно възражение от ответника.

Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1995 от 22.03.2023 г. по т. д. № 2354/2022 г. на СГС.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3