Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1410 от 01.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1093/2026
Вид
Определение № 1410
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1410 гр. Благоевград, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501093 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№6808/11.08.2026г., подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Кукуш“ №1, чрез юрк. М. К., против Определение № 601/22.07.2026г., постановено по гр.д.№1230/25 г. по описа на РС – гр.

Сандански.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определението и се иска неговата отмяна. Твърди се, че ищецът не дължи внасяне на възнаграждение за особен представител, тъй като в заповедното производство длъжникът е намерен и за него е възникнало задължението по чл.41, ал.1 ГПК, поради което следва да се приложи 41, ал.2 ГПК в исковото производство като продължение на заповедното производство.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо е редовна и допустима.

Преценена по същество частната жалба е основателна, поради следното:

С обжалваното определение РС е върнал исковата молба, поради невнесен депозит за особен представител. Съдът е дал незаконосъобразни 1 указания, тъй като не осъществил процедурата по чл.47 ГПК изцяло Видно от доказателствата по делото, че ответникът е търсен на настоящия му адрес, на адреса, посочен за призоваване във възражението, но не и на постоянния му адрес – с.**. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК, ако посоченият по делото адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес, съдът е длъжен служебно да изиска адресна справка и да разпореди връчване на постоянния или настоящия адрес.

Едва след като разпореди връчване и на постоянния адрес на ответника и ако не бе открит, то съдът следва да пристъпи към даване на указания на ищеца за внасяне на депозит за особен представител.

Следва да се има предвид, че липсва идентичност между исковото и заповедното производство, макар и да са функционално свързани. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За да бъде предпазена от тези неблагоприятни за нея последици поради незнание, страната следва да бъде предупредена за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото /чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК/. Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел обезпечаване развитието на производството, когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Прилагането на съобщенията по делото и приемането им за връчени по смисъла на чл. 41, ал. 2 ГПК предполага наличието на следните предпоставки: 1/ или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно съобщение по делото, в което са указани последиците на чл.

41, ал. 2 ГПК; 2/ страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означава в продължение на един месец лицето - адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му призовката да не може да бъде връчена. В настоящия случай предпоставките за прилагане на последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК не са налице. Ответникът в качеството на длъжник в заповедното производство не е уведомен за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК и последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. Но както е посочено в Решение № 186/29.12.2020 г. по т.дело 1034/2020г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, такова уведомление за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК следва да 2 се направи и в исковото производство, за да е приложима фикцията на чл.41, ал.2 ГПК.

В контекста на горното, атакуваното определение следва да се отмени и делото върне на РС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по изпълнение на императивните изисквания на чл.47, ал.6 ГПК.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

Определение № 601/22.07.2026г., постановено по гр.д.

№1230/2025 г. по описа на РС – гр. Сандански.

Връща делото на

РС съдопроизводствените действия.

Сандански за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3