Решение № 12728 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12728 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20251110130623 по описа за 2025 година

С искова молба вх. № 186098/28.05.2025г. ищцата П. Е. Т. е предявила против М. Г. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС за признаване за установено, че вещното право на ползване на ответницата М. Г. П. върху 1/2 идеална част от Апартамент № 1, находящ се в *********, състоящ се от три стаи, столова, кухня-бокс и сервизни помещения, с площ от 96,16 кв.м., при съседи: двор, калкан, двор, апартамент № 2 и коридор, заедно с избено помещение № 1, с полезна площ от 4,17 кв.м., при съседи: мазе № 2, стълбище, асансьорна шахта, коридор, заедно с принадлежащите 2,543% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя, който имот съгласно КККР на гр. София, общ. Столична, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, учредено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том VI, *******, дело № 1042 от 05.11.2003г. по описа на нотариус В.Б., *** на Нотариалната камара, вписан в СВ- София с вх. ****, акт 56, том LLXXXVII, дело № 32120/2003г., е погасено поради неупражняването му в продължение на пет години.

Ищцата твърди, че е собственик на гореописания имот. Правото на собственост било придобито от родителите на ищцата, като първо бащата на ищцата й е дарил 1/2 идеална част с нотариален акт № 184, том VI, ******, дело № 1041/05.11.2003 г. на нотариус В.Б., а след това майката на ищцата М. Г. П. (ответник по делото) е дарила другата 1/2 идеална част с нотариален акт № ***, том VI, per, № 16655, дело № 1042/05.11.2003 г. на нотариус В.Б..

При сключване на втория договор за дарение ответницата (майка на ищцата) си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху дарената 1/2 идеална част от имота.

Твърди се в исковата молба, че от 20 години ответницата живее в *******, заедно с Т.Б.С., с когото се намира във фактическо съжителство. Ищцата била отгледана от нейната баба - П.В.П., като сочи, че никога не е имала близки отношения с майка си и контактите 1 между двете били спорадични. До 2012г., когато ищцата е завършила гимназия, се твърди, че е живяла в жилището на баба си в *******, а през 2012 г. е заминала за Германия, където няколко години е учела и работела. Всяка година ищцата се е прибирала в България при баба си.

След като навършила 25 години, ищцата решила да се отдели от баба си и да заживее с нейния приятел в процесния й дарен апартамент. В тази връзка се сочи, че при едно от посещенията си в България през м.04.2019 г. ищцата е сменила бравата и ключалката на входната врата, а на следващия месец е сменила и самата входна врата на апартамента и е започнала ремонт и обзавеждане в жилището. Ищцата поддържа, че от м.04.2019 г. до настоящия момент процесният апартамент се ползва и обитава изцяло от нея и от Б.С.Г., с когото се намира във фактическо съжителство и през цялото това време единствено те двамата са имали ключове от входната врата на апартамента и достъп до същия. През 2024 г. се е родила тяхната дъщеря, която се отглежда в апартамента.

Ищцата твърди, че ответницата никога не е живяла в процесния апартамент, като от м.04.2019г. тя е нямала и ключове за него, не се е интересувала от имота, нямала е никакъв достъп до него и не го е посещавала, като в тази връзка поддържа, че за период повече от 5 години ответницата не е упражнявала правото си на ползване върху дарената 1/2 идеална част от имота. Всички вещи в апартамента били собственост на ищцата и нейния партньор, като през посочения период от м.04.2019г. до настоящия момент единствено ищцата е заплащала разходите и таксите за ток, отопление, вода, етажна собственост, както и данъците за имота. Ответницата нямала свои вещи в жилището, не заплащала такси за етажната собственост и разноски по апартамента.

При тези твърдения ищцата счита, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 от Закона за собствеността и правото на ползване на ответницата се е погасило, доколкото същото не е било упражнявано по никакъв начин в продължение на повече от пет години през периода от м.04.2019 г. до настоящия момент, като моли това да бъде установено от съда.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Г. П., с който се оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че ищцата е собственик на процесния апартамент. В тази връзка сочи, че последният е бил собственост Г.Т., който го е прехвърлил през 1995г. на сина ответницата – Г.Т., като от 1995г. ответницата заживяла там с децата си. Ответницата сочи, че на 01.05.2023г. е починал синът й Г.Т. и правото на собственост върху апартамента е било наследено от нея и от бащата на починалия.

Последните двама още същата година прехвърлили апартамента в полза на ищцата, а ответницата си е запазила правото на ползване. Оспорва твърденията на ищцата, че не е живяла в апартамента. Сочи, че е ползвала процесния апартамент до м.12.2021г. В периода от 2019г. до 2021г. ответницата твърди, че със собствени средства е извършила цялостен ремонт на жилището . Оспорва да е нямала ключ, като сочи, че входната врата на апартамента е била монтирана през м.05.2019г., докато ищцата е била в Германия, а ключовете били предадени лично на ответницата. В периода 2012г.-2021г. се твърди, че ищцата е живяла постоянно в Германия, поради което не било вярно, че апартаментът се обитава от ищцата и нейния партньор от 2019г. Твърди се още, че спорещите страни са поддържали близки и активни семейни отношения – празнували са заедно всички рождени дни, абитуриентски бал, заминаване и транспортиране до Германия, както и всички празници, свързани с дъщерята на ищцата. Ищцата се завърнала окончателно от Германия в края на 2021г. и обсебила апартамента, като системно саботирала желанието на ответницата да ползва имота, като се твърди. Твърди се, че ищцата е започнала да обитава апартамента в началото на 2022г., когато е помолила ответницата да живее там само временно, но след това отказала да го напусне и да предостави ключ, въпреки че в имота имало лични вещи на ответницата. Във връзка с изложеното ответницата сочи, че до 2022г. е имала постоянен достъп до процесния апартамент, имала е ключ, съхранявала е там личните си вещи, 2 плащала е данъците и режийните разходи. Ищцата обитавала жилището по силата на договор за заем за послужване. От 2022г. ответницата не била допускана до имота, поради което е изпратила до ищцата нотариална покана на 29.05.2025г., с което е поискано да бъде предоставен ключ; била лишена от ползването, като многократно е правила опити да влезе в жилището, но никога не е била допускана. Счита, че вещното право на ползване не е погасено поради неупражняването му за повече от 5 години. Моли искът да бъде отхвърлен.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3, пр. 2 от Закона за собствеността. В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, в т.ч. че е носител на правото на собственост върху процесния апартамент. В тежест на ответницата е да установи, че е упражнявала правото си на ползване върху имота през процесния период от м.04.2019г. до настоящия момент, като го е ползвала непосредствено лично или чрез трети лица, както и възраженията си, че неупражняването се дължи на действия или бездействия на ищеца и че предоставянето на ползването на имота на ищеца е въз основа на сключен договор за заем за послужване.

Установява се от приетия по делото Нотариален акт № 184, том VI, ****, дело № 1041/05.11.2003 г. на нотариус В.Б., че на посочената дата е сключен договор за дарение, с който Е.Г.Т. е дарил на дъщеря си П. Е. Т. (ищца по делото) собствената си ½ идеална част от процесния Апартамент № 1, находящ се в *********. Представен е и нотариален акт № ***, том VI, *****, дело № 1042/05.11.2003 г. на нотариус В.Б., обективиращ отново договор за дарение, с който М. Г. П. (ответник по делото) е дарила на дъщеря си П. Е. Т. другата 1/2 идеална част от същия апартамент, като дарителката си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху дарената от нея идеална част.

При това положение съдът приема, че ищцата П. Е. Т. се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния Апартамент № 1, находящ се в **********, което е придобила по силата на двата договора за дарение от 05.11.2003г. От своя страна, ответницата М. Г. П. се явява носител на ограниченото вещно право ползване върху 1/2 и.ч. от апартамента, учредено с нотариален акт № ***, том VI, *****, дело № 1042/05.11.2003 г., което вещно право не е погасено на друго основание, различно от неговото неупражняване, към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Съвкупността от тези обстоятелства обосновава безспорното наличие на правен интерес у ищцата от предявения иск.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху обстоятелството дали вещното право на ползване на ответницата се е погасило поради неупражняването му в продължение на 5 години, считано от м.04.2019г., респ. дали ищцата е предприела действия, с които е попречила на вещния ползвател да упражнява ограниченото вещно право.

В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.А.Н., Е.Г.Т., Т.Б.С., М.Л.Т., К.Т.И., С.П.С. и Н. Д. М..

Свидетелката Т.А.Н. е посочила, че от малка познава ищцата и знае, че притежава имот в гр. *******, който е бил дарен от родителите на ищцата. Сочи, че след като ищцата е завършила гимназия през 2012 г., тя е заминала да учи в Германия, където намерила работа.

Въпреки това ищцата често се прибирала по празници. След като навършила 25 годишна възраст през 2019 г., П. Е. Т. решила, че иска да живее сама и се преместила в апартамента.

До този момент тя живяла с баба си. Свидетелката не е сигурна, но сочи, че към момента на преместването в апартамента не е живял никой. Свободен достъп до апартамента имал и партньорът на ищцата - Б.Г., с когото били във връзка от 2018 г., тъй като ищцата му е дала ключ. Когато решила, че иска да живее в жилището, ищцата нямала ключ, поради което извикала ключар, за да отвори врата и да влезе вътре. Била сменена първо бравата, а след 3 това и самата врата, като това се наложило, тъй като майка й не искала да живеят заедно.

Свидетелката сочи, че апартамента е посещавала след 2019 г., след като ищцата се е преместила в него и понякога са й предоставяли ключ от него. През периода 2019 г. – 2021 г. там е виждала ищцата и Б.Г., но не и ответницата.

Свидетелят Е.Г.Т. е баща на ищцата. Посочил е, че последната живее в процесния апартамент в ж.к. „Връбница“, тъй като е нейна собственост по силата на дарение от 2003 г.

През 2019 г., при навършването на 25 годишна възраст, ищцата се обадила на баща си, тъй като искала да заживее самостоятелно, но нямала ключ от апартамента. Казала му, че не иска да контактува с майка си и да иска ключ от нея, поради което е бил извикан майстор и сменили патрона на вратата, за което ответницата не била уведомена. След един месец била сменена и цялата врата и се започнал ремонт. Свидетелят сочи, че ремонтът на жилището е започнал около месец април 2019 г., когато ищцата все още е била в Германия, и същият е бил под надзора на Б.Г.. Самият свидетел не е извършвал никакви ремонтни дейности, като единствено е свързал Б.Г. с майсторите. Ищцата се прибрала окончателно в България през 2021 г. и оттогава свидетелят често ходел на гости, но никога не е виждал в апартамента ответницата М. П., тъй като тя няма ключове. Свидетелят заявява, че една година преди разпита е видял пред блока, в който се намира апартамента, лицето Т.С. заедно с ответницата. Двамата се държали много нагло, тъй като искали да влязат в апартамента, да изгонят ищцата от него и да се нанесат да живеят там.