Решение № 283 от 09.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 385/2026
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 06.05.2026
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 предложение първо · Закон за движението по пътищата
- чл.574 ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 283 гр. Б., 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Н. С.А при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от М. Н. С.А Административно наказателно дело № 20262120200385 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. Л. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.М. В. АК-Б. против наказателно постановление №26-7779-000007 от 16.01.2026г издадено от началник РУ в ОДМВР-Б., РУ-К., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева (255,65 евро) и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от това наказателно постановление е останал жалбоподателят. Счита същото за незаконосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е било извършено при несъставомерност от субективна страна. Моли да бъде отменено.
Претендират разноски, но не се представят доказателства за направени такива.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично.
Явява се негов процесуален представител. Поддържа жалбата, не сочи нови доказателства.
За АНО редовно призован не се явява представител. Не се изразява становище по жалбата.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:
На 31.10.2025г, около 23,23 часа свидетелите Г. С. и Р. Д. и двамата м.а. в РУ-К. установили, че в гр.К., по ул.“О.“ в посока гр.Б. до номер ... спрели за проверка лек автомобил марка „Мини Купър“ с рег.№... Установили, че водачът на автомобила била жалбоподателката Н. Л. П. с ЕГН ********** от гр.Б.. След направена справка в служебния таблет се оказало, че МПС управлявано от жалбоподателката не е нейна собственост, а на Н.
Я. П. с ЕГН ********** и е регистрирано по надлежния ред, но било със служебно прекратена регистрация от 30.09.2025г на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В този случай жалбоподателката управлявала чуждо МПС. Актосъставителят С. съставил срещу жалбоподателя П. акт за установяване на административно нарушение №4360961 серия GА на 31.10.2025г (лист 15 от делото). Нарушителката подписала акта без възражения и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Преди съставяне на акта преписката била изпратена по компетентност на РП-Б.. С постановление от 15.12.2025г прокурор от РП-Б. отказал да образува наказателното производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като счел, че деянието е несъставомерно от субективна страна.
На 16.01.2026г като взел предвид акта, постановлението на прокурора и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган–началникът РУ в ОДМВР, РУК. издал атакуваното наказателно постановление №26-7779-000007 при идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП описано в акта. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП наложил на жалбоподателя П. наказанието глоба в размер от 500 (петстотин) лева (255,65 евро) и я лишил от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. В конкретния случай нарушението е извършено на 31.10.2025г, а постановлението за прекратяване на досъдебното производство на 15.12.2025г, а НП е издадено на 16.01.2026г, поради което следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране на отговорността на жалбоподателя са били спазени. И двата акта са издадени от компетентни лица. Съдът счита, че посоченото нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна, но не и от субективна страна.
В случая и административнонаказващият орган е изследвал съставомерността на посоченото административно нарушение от обективна и от субективна страна.
Наказателното преследване не е погасено по давност.
Основното възражение на въззивника се състои в това, че в случая липсата на знание у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена 2 регистрация водело до отпадане на административнонаказателната отговорност. В случая надлежен юридически факт е, че процесното МПС е било с прекратена регистрация от дата 30.09.2025г по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП –служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от ГФ по чл.574 ал.11 от КЗ. Разпоредбата на чл.574 ал.10 КЗ, урежда правно задължение на информационен център да уведомява собствениците на ППС, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава 14 дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличието на сключен действащ застрахователен договор за тази застраховка. Оттук се налага изводът, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина на жалбоподателя, който не е собственик, поради което съставът на административно нарушение се явява неосъществен. Според настоящата инстанция НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде безусловно отменено.
Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-7779-000007 от 16.01.2026г издадено от началник РУ в ОДМВР-Б., РУ-К., с което на Н. Л. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.М. В. АК-Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева (255,65 евро) и е лишена от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3