Решение № 374 от 30.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Владислав Георгиев Владимиров (АП-София) като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600977 по описа за 2021 година

С присъда №10 от 26.04.2021г. по нохд №36/2021г., Благоевградски окръжен съд, НО, е признал подс.И. Г. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.302 т.1 пр. предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На осн.чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр.чл.37 ал.1 т.6 от НК, съдът е лишил подс.И.К. от право да заема длъжности в системата на МВР за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е лишил подс.И.К. от право да упражнява полицейска професия за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, съдът е признал подс.С. П. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, 1 поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На осн.чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр.чл.37 ал.1 т.6 от НК, съдът е лишил подс.С.Т. от право да заема длъжности в системата на МВР за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е лишил подс.С.Т. от право да упражнява полицейска професия за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл.307а от НК съдът осъдил подсъдимите И.К. и С.Т. да заплатят солидарно в полза на Държавата равностойността на предмета на престъплението – сумата от 200 /двеста/ лева.

Срещу постановената присъда е била депозирана жалба от адв.В.В. - защитник на подс.И.К.. В жалбата се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Съдът в нарушение на чл.303 ал.2 от НПК е признал подс.К. за виновен, без обвинението да е доказано по изисквания от закона категоричен и несъмнен начин.

Присъдата почивала на предположение за извършено от подсъдимите деяние, а не на безспорно установени факти. Правните изводи на първият съд, съпоставени с доказателствата, събрани и проверени по реда на НПК били необосновани. По тези съображения се прави извод, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде отменена присъдата на Окръжен съд Благоевград и да бъде постановена нова, с която подс.И.К. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.

След изготвяне на мотивите към присъдата е било депозирано допълнение към въззивната жалба на подс.К.. В него се посочва, че цялостната и поотделна преценка на събрания по делото доказателствен материал, налага извод за недоказаност на обвинението срещу подс.К. и незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваната присъда.

Съдът отхвърлил като неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, като посочил, че авторството на деянието се доказва от показанията на свидетелите К. и М., които били кредитирани безкритично и изцяло. Изразява се становище, че това е неправилно, тъй като липсват други очевидци на деянието, поради което не били събрани първични доказателства за основния факт, предмет на доказване по делото. Другите доказателствени източници не били подложени на детайлен анализ, какъвто се дължи съгласно разпоредбите на НПК, поради което били направени грешни фактически и правни изводи.

Съдът счел позицията на подсъдимите К. и Т. за неоснователна, а възраженията им относно липса на извършено престъпление, лишени от опора при преценка на цялостния 2 доказателствен материал. При наличие на взаимноизключващи се гласни доказателства, каквито са тези на св.К. и подсъдимите К. и Т. относно съдържанието на разговора между тях, е било особено важно да се обсъди наличието на останалите доказателства по делото.

Според защитата, липсата на доказателства относно възлов момент по проверката на достоверността на показанията на св.К. не може да бъде запълнен с твърдението, че подсъдимите излагат своя защитна тези, която необосновано е била приета от съда за несъстоятелна. Наличните по делото доказателства категорично опровергавали показанията на свидетеля и правели необосновано обвинението спрямо подс.К..

Прави се подробен разбор на събрания доказателствен материал, като се излага становище, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Излагат се доводи и във връзка с квалификацията на деянието – по чл.302 т.2 от НК, като се обръща внимание на ППВС №8/1981г., в подкрепа на твърдението, че е приложен неправилно материалния закон. В заключение се моли да бъде отменена присъдата на БлОС и да бъде постановена нова, с която подс.И.К. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Жалба срещу постановената от БлОС присъда е подадена от подс.С.Т. чрез защитника му адв.Д.М.. Застъпва се становище, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при съществени нарушения на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание било явно несправедливо.

Според защитата, присъдата била необоснована, тъй като приетите от съда фактически положения не съответствали на събраните по делото доказателства. Липсвали доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да доказват, че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен. Съдът постановил присъдата, почивайки само и единствено на свидетелските показания на св.М. и св.К.. Това именно довело до приемане на неотговаряща на действителността фактическа обстановка и оттам до незаконосъобразен съдебен акт.

На следващо място, в жалбата се твърди, че присъдата е била постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът еднопосочно дал вяра на доказателства, които обслужват обвинителната теза и въз основа на които изградил своето вътрешно убеждение, че поведението на подсъдимия е съставомерно, а изключил и не кредитирал доказателствата, които ползват защитата. Не били обсъдени и противоречията в доказателствената съвкупност, не било изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други, което представлявало нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и било отменително основание на постановения съдебен акт.

Присъдата била постановена в нарушение на материалния закон, тъй като в противоречие с него, съдът приел, че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен, без да са налице безспорни доказателства за това.

Определеното с присъдата наказание на подсъдимия било явно несправедливо, 3 несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите вината обстоятелства.

Моли се да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде постановена нова справедлива присъда, с която да бъде оправдан подс.Т. по повдигнатото му обвинение или да бъде върнато делото на първия съд за ново разглеждане с конкретни указания за правилното прилагане на закона.

Като алтернатива, в случай, че бъде прието за доказано повдигнатото обвинение, се моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минимума, предвиден в общата част на НК и да бъде отложено изтърпяването по реда на чл.66 от НК с минимален изпитателен срок. Моли да бъде намалено наложеното наказание „лишаване от право“ да заема длъжности в системата на МВР и правото да упражнява полицейска професия за срок от три години, както и наказанието „глоба“.

В допълнение към депозираната въззивна жалба, защитата на подс.Т. посочва, че мотивите на първоинстанционния съд не отговарят на критериите, заложени в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изложеното твърдение.

Отново се застъпва становище за незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В заключение се моли да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде признат за невиновен подс.Т. по повдигнатото обвинение, да бъде върнато делото на друг състав на ОС Благоевград с конкретни указания за правилно приложение на закона или алтернативно на осн.чл.55 ал.1 т.1 от НК да бъде определено наказание към минимума, предвиден в Общата част на закона, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с минимален изпитателен срок.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание пред САС, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни жалбите срещу осъдителната присъда на подсъдимите К. и Т.. Изразява се становище, че те са неоснователни както по отношение на искането, с което се цели оправдаването на подсъдимите за извършените от тях престъпни деяния по чл.302 т.1 и т.2 от НК, така и като алтернатива налагане на по-леко наказание. Посочва се, че както пред първата инстанция, така и пред въззивната не са събрани никакви многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Според прокуратурата, макар инкриминираната сума да не е голяма – 200 лева, то начина по който е извършено престъплението е грубо посегателство спрямо установения в страната правов ред и сочи на изключително завишена степен на обществена опасност на дейците, тъй като самия подкуп е извършен посредством изнудване и то упорито, продължило в съответен период от време, в който поверявания е бил убеждаван, че следва да даде сумата, за да не му бъде извършван наркотест. Правилно е преценено, че се касае за корупционно поведение, със завишена степен на обществена опасност, като в нито един момент, независимо от нежеланието на пострадалия да предаде съответната сума, у двамата полицейски служители не е настъпило разколебаване относно това какво трябва да е тяхното поведение. Поради тези съображения, 4 прокуратурата счита, че постановената присъда от първият съд е правилна и законосъобразна и следва да се остави без уважение искането за оправдаване на двамата подсъдими или за определяне на наказанието им при условията на чл.55 от НК.

Защитата на подс.И.К. – адв.В., в съдебно заседание пред САС моли да бъде приета като основателна депозираната жалба и да бъде отменена присъдата на БлОС, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и да бъде постановена нова присъда, с която подс.К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа подробните съображения, изложени в жалбата.Счита, че приетата за установена по делото фактическа обстановка не отговаря на действителното фактическо положение и на обективната истина.

Цялостната преценка на събрания по делото доказателствен материал, налагал единствен правилен извод за недоказаност на обвинението срещу подс.К. и за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваната присъда. Необосновано първият съд е отхвърлил възражението на защитата за недоказаност на обвинението, като посочил, че авторството на деянието се доказва от показанията на свидетелите К. и М., които са били кредитирани изцяло като правдиви и достоверни. Направените изводи на съда не могат да бъдат споделени и неправилно били кредитирани показанията на свидетелите К. и М..