Решение № 439 от 25.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Пазарджик, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220200553 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: 115784420, със седалище и адрес на управление: гр.П., улица „Б.Б.“ № 86, ет.1, офис 3, представлявано от управителя О.Д.Т. против електронен фиш /ЕФ/ № 8504436072 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Устно и в писмени бележки излага съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Претендира се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна – АПИ се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и 1 законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи за безспорно установени следните факти:

ППС влекач „...“ с рег. № ... било собственост на дружеството - жалбоподател. То било с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.

На 30.01.2021г., в 13,25 часа, ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от закона по пътищата /ЗП/. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Жалбоподателят като собственик на процесното ППС бил санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му била наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. Той не се бил възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на фиша.

ЕФ бил връчен на дружеството - жалбоподател на 06.03.2023 год. по пощата, видно от известието за доставяне на л.9 в делото, а жалбата против ЕФ била подадена по пощата на 17.03.2023 г. /л.3 в делото/, поради което е процесуално допустима като подадена в законовия срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, тъй като противоречи на принципа за пропорционалност/съразмерност.

Безспорно установените факти по делото, релевантни за казуса са следните:

На 30.01.2021г. ППС влекач „...“ с рег. № ... се управлявало от свид. А.П., който работил при жалбоподателя като шофьор. Този ден свид.Пенев управлявал процесния автомобил по направление гр.Пазарджик – град П. и обратно. За деня направил четири курса. /Вж. пътен лист на л.80 – л. 81 в делото/.

2

ППС влекач „...“ с рег. № ... било оборудвано с бордово устройство. Устройството било предоставено от Интелигентни трафик системи /ИТС/ - доставчика на електронната услуга, свързана със събиране на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с когото жалбоподателя имал договорна обвързаност. Бордовото устройство имало предназначение, когато е включено да събира данни за геолокация и посредством вградената в него сим карта да предава данните за геолокация към системата на ИТС за обработка и генериране на тол декларации.

От приетия като писмено доказателство технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства се установява, че бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег.

№ ... на 30.01.2021г. е било включено почти през цялото време на управление на ППС, като е генерирало данни за геолокация, вследствие на което са били създадени тол декларации.

Изключение прави само периода от 13,07 до 13,31 часа /14 минути/, през което време, видно от информацията, предоставена от ИТС бордовото устройство е било изключено. От информацията, предоставена от Тол пас /л.82 – л.84 в делото/ се установява, че през това време процесното ППС е преминало отсечка № 1000808780, дължимата за която тол такса е 0,99 лева. За всички останали отсечки тол таксите са били начислени, като за деня възлизат на 204, 10 лева. При така установените данни съдът намира, че в настоящия казус не е спазен принципа за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз.

Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите - членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че: "при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността." Тоест, правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, където е предвидено държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер (Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M.

S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от 3 това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели". В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50 отново се застъпва становището, че " Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика). Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени отношения. В случая това са обществените отношения, свързани с ползването на пътя, което рефлектира и върху безопасността на движението. Неплатена в случая е прието, че е такса за изминато разстояние, което не е посочено в км, но пък е наличен в ЕФ размер на таксата – 242 лева, изчислена по правилото на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Както вече се посочи, видно от информацията, предоставена от Тол пас размера на дължимата такса за процесното ППС за сегмент 1000808780, възлиза на сумата от 0,99 лева /л.83 – л.84 в делото/, който размер е реалния, с който е ощетен държавния бюджет. Това само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Тази несъразмерност е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 574 лева, за заплащането на които са представени надлежни доказателства / преводно нареждане на л.8 в делото/.

Процесуалният представител на АПИ прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В случая минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВСС, е в размер на 550 лева, поради което съдът приема че договореното адвокатско възнаграждение, което е само с 24 лева по –високо от минималното е напълно съответно на действителна правна и фактическата сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Агенция 4

„Пътна инфраструктура“.

По изложените горе съображения, РС – Пазарджик на основание чл.63, ал.2, т.1 т ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯВА ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504436072 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК:

115784420, със седалище и адрес на управление: гр.П., улица „Б.Б.“ № 86, ет.1, офис 3, представлявано от управителя О.Д.Т., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал.

3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да ЗАПЛАТИ на „ЕКОИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК: 115784420, със седалище и адрес на управление: гр.П., улица „Б.Б.“ № 86, ет.1, офис 3, представлявано от управителя О.Д.Т. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 574 /петстотин седемдесет и четири / лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5