Решение № 47 от 30.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Перник, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери М. Ненков при участието на секретаря Даниела Т. А.а като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно наказателно дело № 20251720201176 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по Жалба на Д. С. В. -ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-1158-001713/20.VІ.2025год. на Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна полиция Перник, с което на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 50лв. на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, затова че на 28.V.2025г. в 11,52ч. в гр .Перник /на ул.“ Св. Св. Кирил и Методий“/ с посока на движение от ПП І-6 към Кръстовището с ул.“Бродо“/,управлява л.а. „Ровер 214 СИ“ с рег. № ***, като на ПВ “Хумни Дол“ се установи, че водача по време на движение на МПС, НЕ използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила фабрично.

В жалбата и с. з. се изтъкват доводи за неправилност на наложеното наказание предвид,че същия е инвалид с ТЕЛК и му е разрешено от здравните органи, да НЕ слага колан,като се иска отмяна на НП.

АНО редовно призован, представител НЕ изпраща.

Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок по чл.59 ал. 2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице с правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С Акт Серия GА № 3747456/28.V.2025год. на Д. И. Ч. е посочено, че Д. С. В. - ЕГН ********** н а 28.V.2025г. в 11,52ч. в гр.Перник /на ул.“Св.Св. Кирил и Методий“/ с посока на движение от ПП І-6 към 1

Кръстовището с ул.“Бродо“/,управлява л.а „Ровер 214 СИ“ с рег. № ***, като на ПВ“Хумни Дол“ се установи, че водача по време на движение на МПС, НЕ използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила фабричнонарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП /”чл. 137а. (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) Могат да НЕ използват обезопасителни колани:1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорнодвигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.”/

Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно постановление № 25-1158-001713/20.VІ.2025год. на Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна полиция Перник, с което на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 50лв. на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 о т ЗДвП /чл.183. ……….(4)Наказва се с глоба 50лв. водач, който :……….7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателя НЕ се явява лично в с.з. изпраща за представител адв. Кр. С.-ПАК.

Свидетелите по акта: Д. И. Ч. и В. А. В. се явяват в съдебно заседание,като поддържат АУАН и изложената в него фактическа обстановка, но НЯМАТ никакъв спомен относно случая.

По делото е представено в с.з . Експертно Решение-ТЕЛК на жалбоподателя с 70% трайно намалена работоспособност и МЕДИЦИНСКО СВИДЕТЕЛСТВО с отразено “лицето НЕ може да шофира с колан за срок от 3 месеца…“

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по чл.57 ал.1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по издаване на акта за административно нарушение и НП,водещи до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се разгледат по долу.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по предпазен колан или носене на каска;………./

2 силата на разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП/конкретно касаещи ЗДвП/ е с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган /Заповед № 8121з-1632/02.ХІІ.2021год/.

В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание.

В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по нарушението да изложи възражения, НЕ се установиха конкретни такива-“НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.

Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.44 от ЗАНН от която същия НЕ се е възползвал.

При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.

Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление установи съществени процесуални нарушения,поради което направи следните правни изводи:

Конкретно относно деянието за което в процесното НП е наложено наказание: :“Глоба” в размер на 50лв. на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП /чл.183. ……….(4)Наказва се с глоба 50лв. водач, който :……….7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска; за нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП

………./

/”чл. 137а. (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) Могат да НЕ използват обезопасителни колани:1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;

3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите - при затова,че /“…н а 28.V.2025г. в 11,52ч. в гр.Перник /на ул.“Св.Св.

Кирил и Методий“/ с посока на движение от ПП І-6 към Кръстовището с ул.“Бродо“/,управлява л.а. „Ровер 214 СИ“ с рег. № ***, като на ПВ“Хумни Дол“ се установи, че водача по време на движение на МПС, НЕ използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила фабрично……”/, съдът намира, че така управление на автомобила с учебна цел.”/ вмененото нарушение НЕ е доказано респ. издаденото НП е НЕзаконосъобразно предвид следното:

От вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП/”чл. 137а. (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) Могат да НЕ използват обезопасителни колани:1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;

3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници 3 съобразно разпоредбата на ал.2, законодателя е изключил законовото задължение на определени субекти в определени ситуации, в което число влиза и здравословното състояние на жалбоподателя по време на управление на МПС т.е. изложеното от същия се приема за резонно.

Фактическата обстановка визирана в АУАН не е достатъчно конкретизирана /няма посочена изключваща фактология или отразена липса на предпоставки/, свидетелите по АУАН- Д. И. Ч. и Владислав А. В., нямат спомен, относно случая поради което, меродавно са фактическата обстановка са направените възражения от страна на жалбоподателя ведно с представените от него писмени доказателства изразяващи се: Експертно Решение-ТЕЛК на жалбоподателя с 70% трайно намалена работоспособност и МЕДИЦИНСКО СВИДЕТЕЛСТВО с отразено “лицето НЕ може да шофира с колан за срок от 3 месеца…“ на база на които жалбоподателя застъпва своето становище, което съда следва да приеме, поради липса на други доказателства по делото в обратен смисъл респ. да отмени процесното НП.

Относно разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото–отмяна на обжалваното Наказателно постановление № 25-1158001713/20.VІ.2025год. на Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна полиция Перник.

Съгласно чл.6Зд ал.1 от ЗАНН, страните в производствата пред Районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на

Административно процесуалния кодекс чл.143 от „Административно процесуалния кодекс“ /чл.143.(1)Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден в рамките на населеното място;

5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.”/ , административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. (3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал. 2 от Закона .

Разпечатката съдържа 48 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3eb2a97e-d016-4b69-88c9-5e4373ba8783