Решение № 304 от 09.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Благоевград, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500555 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Производството по настоящото въззивно гражданско дело е образувано по жалба вх. № 8028 от 22.05.2025 г. на длъжника Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против действията на ЧСИ Б.В., с рег. № ***, с район на действие – ОС - Благоевград по изп. д. № 20258900400161 по описа на същия ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез налагане на „възбрана“ на собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.

Свищов, ***А, ет. 1, а именно: първи жилищен етаж от двуетажна сграда с площ от 90 кв. м., с предназначение – жилище, апартамент , на едно ниво, с ид. ***, обективирана в поканата за доброволно изпълнение.

В жалбата излага становище за незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху гореописания недвижим имот, поради обстоятелството, че същото е единствено за длъжника и се явява несеквестеруемо.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на жалбата, с мотив, че обжалваното действие не попада в предвидените хипотези на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Моли жалбата да бъде 1 оставена без разглеждане.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК ЧСИ Б.В. е представил становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че счита възраженията за несеквестеруемост на имота за напълно неоснователни.

Счита, че налагане на възбрана върху него е напълно допустимо и необходимо именно с оглед преценката по чл. 444, т. 7 от ГПК.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. д. № 20258900400161 по описа на ЧСИ Б.В., с рег. № **, с район на действие – ОС - Благоевград е образувано по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за принудително изпълнение на вземанията му срещу длъжника Д. А. М. по издаден изпълнителен лист от 10.08.2012 г. за парично вземане.

С връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение съдебният изпълнител му е съобщил размера на дълга, както и размера на разноските по изпълнението. От данните по делото е видно, че съдебният изпълнител е наложил възбрана на собствените на длъжника недвижими имоти, а именно:

- СКЛАД № 3.01 /три, точка, нула,едно/, находящ се на кота +9.00 /плюс девет метра/, на подпокривното пространство на СГРАДА с магазини и офиси, със застроена площ от 328.00 /триста двадесет и осем/ кв.м., и разгърната застроена площ от 1090.00 /хиляда и деветдесет/ кв.м., построена съгласно Разрешение за строеж № 22/07.02.2006г., и одобрени архитектурни проекти от 18.01.2006г. от Главния архитект на Община Банско и въведени в експлоатация върху УПИ XIII - 50 /тринадесети отреден за имот с планоснимачен номер петдесети/ в кв. 288 /двеста осемдесет и осми/ по плана на гр. Банско, одобрен със Заповед № 149/1994г., на Кмета на Община Банско, целият имот с площ от 799.00 /седемстотин деветдесет и девет/ кв.м. графически изчислени, който склад се състои от три помещения, баня с тоалетна и е със застроена площ от 68.80 /шестдесет и осем цяло и осемдесет стотни/ кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11.16 /единадесет цяло и шестнадесет стотни/ кв.м, или с обща площ от 79.96 /седемдесет и девет цяло и деветдесет и шест стотни/ кв.м. и ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на урегулирания поземлен имот по нотариален акт: от две страни улици, УПИ IV и УПИ X и двата в кв. 288 по плана на гр. Банско и съседи по скица: улица, УПИ Х-3298 и УПИ VI и двата в кв. 288 по плана на гр. Банско и съседи на склада: от запад - коридор и стълбище, от изток - двор, от север - двор, от юг - складово помещение № 3.02 и от горе - покрив, а по кадастрална карта имота се намира в сграда с кадастрален идентификатор *** /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, 2 петстотин и едно, точка, четири хиляди петстотин и седемнадесет, точка, едно/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Банско РД-1881/10.12.2009 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** / нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, четири хиляди петстотин и седемнадесет, точка/, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори - ***, ***, *** и ***-ипотекиран в полза на взискателя. Спрямо същия е извършен опис и се очаква - оценката на вещото лице.

- ДВОРНО МЯСТО съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 2855 /две хиляди осемстотин петдесет и пет/ с площ от 296.00 /двеста деветдесет и шест/ кв.м., урегулирано в УПИ ХП-2855 /дванадесети за две хиляди осемстотин петдесет и пети/ с площ от 289.00 /двеста осемдесет и девет/ кв.м. в кв. 14 /четиринадесети/, по ПУП гр. Свищов ул. „Г.С. Раковски“ 19, с ПЪРВИ ЖИЛИЩВН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 90.00 /деветдесет/ кв.м., с мазе с площ от 45.00 /четиридесет и пет/ кв.м., при граници на целия имот: север - улица, юг - УПИ LXVII - 2856, запад - скат и изток - УПИ - LXVI-2843, който имот представлява съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009г., на ИД на АГКК гр. Велико Търново, поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, седемстотин и едно, точка, две хиляди осемстотин петдесет и пет/, с адрес на имота гр. Свищов ***А, с площ от 288.00 /двеста осемдесет и осем/ кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване , без стар идентификатор, номер по предходен план- 5012855, кв. 14, парцел ХП-2855, при съседи: ***, ***, ***, ведно с

ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, седемстотин и едно, точка, две хиляди осемстотин петдесет и пет, точка, едно/ с адрес на имота гр.

Свищов ***А с площ от 90.00 /деветдесет/ кв.м, прилежаща част - маза с площ от 45.00 /четиридесет и пет/ кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта-***.

С жалба от 31.03.2025 г. длъжникът е посочил, че счита, че възбраненото имущество, а именно: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, седемстотин и едно, точка, две хиляди осемстотин петдесет и пет, точка, едно/ с адрес на имота гр. Свищов ул. „Георги Сава Раковски“ № 19А с площ от 90.00 /деветдесет/ кв.м, е несеквестируемо, тъй като представлява единствено негово жилище. С подадената жалба длъжникът оспорва действията по насочване на принудително изпълнение по отношение на процесното недвижимо имущество, по съображения, че счита същото 3 за несеквестеруемо.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжника, който е легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Запорът и възбраната, като изпълнителни действия, не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

В случая, след като съдът съобрази позоваването на длъжника на несеквестеруемост на възбраненото имущество, приема, че жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласночл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено по отношение на жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС запорът и възбраната, като изпълнителни действия сами по себе си не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Такъв именно е процесния случай, като по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

За да бъде налице несеквестируемост на недвижим имот по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК същият следва да има характеристиката на жилище. В случая от доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело се установява, че само един от възбранените имоти, а именно ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, седемстотин и едно, точка, две хиляди осемстотин петдесет и пет, точка, едно/ с адрес на имота гр. Свищов ул.

„Георги Сава Раковски“ № 19А, с площ от 90.00 /деветдесет/ кв.м, има характеристиките на жилище по смисъла на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ . Ето 4 защо, доколкото останалите имуществени обекти нямат характера на жилищен имот по смисъла на закона, същите не попадат в обхвата на закрилата по чл. 444, т. 7 от ГПК.

Отделно от това, съгласно разясненията, дадени в същото тълкувателно решение налагането на възбрана и извършването на опис и на несеквестируем имот е допустимо изпълнително действие, дори и той да е единствено жилище на длъжника и членовете на семейството му, с които живее заедно и да служи за задоволяване на жилищните им нужди. При налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост на имотите на длъжника, върху които се насочва изпълнението, доколкото самото налагане на обезпечение върху имуществените права на длъжника винаги е е законосъобразно действие, тъй като е изпълнение общия принцип на чл. 133 от ЗДД, подчиняващ цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане.

Несеквестируемостта е забрана за осребряване на такова имущество на длъжника с цел охраняване на неговите минимални имуществени права по чл.

444 от ГПК, така, че да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Затова сама по себе си възбраната като обезпечение има за цел единствено да задържи жилището м у в неговия патримониум /чл. 451 от ГПК/. Допустим е описът и на несеквестируемо жилище, при извършване на който съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 от ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., и може и да извърши провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта.

С оглед горните съображения и доколкото предпоставките по чл. 444, т.

7 от ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по принуделно изпълнение, съдебният изпълнител ги установява не само по документите, които взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере /чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 от ГПК/, но и по данните, събрани от длъжника.