Определение № 1938 от 01.08.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1938 гр. София, 01.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. срещу Решение № 3228/31.05.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 4532/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-ІІІ-Б, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Е. и Т. Ч. срещу Разпореждане от 03.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело № 8/2023 г., в частите с които е отказано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на А. и И. Д. поради заплащане от тях на сумата в размер на 33 950 лв., отказано е прекратяване на насрочената публична продан за периода 22.03.2024 г.-22.04.2024 г., отказано е съставянето на протокол по чл.448 ГПК и отправяне на искане до съда по чл.448, ал.2 ГПК като недопустима. С въззивната жалба се обжалва и решението, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Е. и Т. Ч. срещу Разпореждане от 03.04.2024 г. на ЧСИ К.

П., постановено по изпълнително дело № 8/2023 г., в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК.

Жалбата е подадена чрез процесуален представител адвокат С. А. Н. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно на л.56, приложено към приобщеното към доказателствата по делото копие от 1 изпълнително дело № 8/2023 г. на ЧСИ К. П.. Внесена е дължимата държавна такса за обжалване с вносен документ от 26.06.2024 г., представен по делото с молба от същата дата подадена чрез ЕПЕП.

С оглед на горното жалбата е редовна.

По същество жалбоподателите поддържат незаконосъобразност, неправилност на обжалваното решение, като постановено от пристрастен съд, както и от съд в незаконен съдебен състав. Излагат подробни съображения във връзка с релевираните пороци на съдебното решение.

Молят съда да отмени решението в неговата цялост и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде уважена и да бъде отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ П..

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и да се произнесе по същество като уважи подадената жалба срещу действията на съдия изпълнителя.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответниците по жалбата депозират отговор. Поддържат недопустимост на жалбата в частта, с която се обжалва решението в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Е. и Т. Ч. срещу Разпореждане от 03.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело № 8/2023 г., в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК. Твърди се, че в тази част решението на СГС е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. В останалата част се поддържа неоснователност на жалбата по подробни съображения изложени в отговора.

Апелативен съд-София и след като се запозна със становищата на страните и писмените доказателства, намира следното:

Въззивната жалба срещу Решение № 3228/31.05.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 4532/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-ІІІ-Б в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Е. и Т. Ч. срещу Разпореждане от 03.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело № 8/2023 г., в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК, е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.437, ал.4 от ГПК Решението не подлежи на обжалване, следователно то влиза в сила от деня, когато е постановено-чл.296, т.1 от ГПК и се ползва със сила на 2 пресъдено нещо относно разрешения с него процесуален въпрос.

Въззивната жалба в частта срещу решението на СГС, имащо характер на определение за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител, е редовна и процесуално допустима, като функционално компетентен да я разгледа е настоящия Апелативен съд.

По същество на жалбата в допустимата й част.

От фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран с жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. - длъжници по изпълнително дело № 20238520400008 по описа на ЧСИ К. П. с рег.№ 852 на КЧСИ с искане за прекратяване на публичната продан от 22.03.2024 г. до 22.04.2024 г. на поземлен имот с идентификатор *** и жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. ***, ул. *** 42 и прекратяване на изпълнителното дело по отношение на А. и И. Д. в качеството им на трети лица, поради заплащане на сумата от 33 950 лв., до размера за който те носят отговорност със закупения от тях имот и като последица от горното вдигане на възбраните върху недвижимите имоти.

При така депозираната жалба и в посочената й по-горе част, въззивният съд е приел, че в тази си част същата е недопустима, тъй като действията които се обжалват не са измежду посочените в чл.435, ал.2 от ГПК, както и че жалбоподателите не могат да предявяват за защита чужди права.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба в допустимата й част, е подадена от надлежни страни, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

На първо място и по въведеното с жалбата възражение, че решението е постановено от незаконен състав.

При справка с делото е видно, че делото е било разпределено чрез случаен подбор на съдията-докладчик Ц. Ц.. При тези обстоятелства и предвид създадената организация на работата в колегията по състави, то следва се приеме, че така извършеното разпределение на делото е в съответствие с чл. 9, ал.2 ЗСВ и решението не е постановено от незаконен 3 състав.

Несъстоятелно е и възражението за пристрастие на двама от членовете на състава, както и че съдията-докладчик не се е произнесла по искането отправено до нея за отвод, а същата има задължението да отстоява своята безпристрастност.

Принципно безпристрастността следва да се изразява както в липса на някакво особено отношение към страните в процеса от страна на съдиите – независимо дали става въпрос за роднински връзки или просто за неуважителен подход, така и в това съдията, въпреки напълно неутралното си отношение към страните, да е формирал вече становище по съществото на дело, което да не може да се измени в хода на процеса.

В конкретния случай и от делото не се установява наличие на пристрастност на който и да е член от състава на въззивния съд, доколкото въпросът дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, следва да се разрешава при преценката на обективни факти, въз основани на които да се обоснове извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение. Такива обективни данни по делото няма, а и не са ангажирани от страна на жалбоподателите.

Такива биха били доказателства, установяващи някакво особено отношение на член от състава на съда към която и да е от страните в настоящия процес или установяващи, че съдебният състав в пореден съдебен процес пред него се произнася по същите доказателства или да дава оценка за същите факти.

На следващо място и противно на твърденията на жалбоподателите, правилен и законосъобразен е изводът на Софийски градски съд за недопустимост на жалбата в посочената й част.

В нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са лимитативно посочени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника, а именно: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са 4 спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл. 486, ал. 2, отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати и да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението и постановлението за възлагане.

Обжалваните действия не са измежду посочените, включително отказът на ЧСИ да състави протокол по чл.448 ГПК и да отправи искане до съда по чл.448, ал.2 ГПК.

На следващо място третите лица А. и И. Д., придобили имота след вписана възбрана в полза на взискателите по делото, имат качеството на страна в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20238520400008 по описа на ЧСИ К. П. с рег.№ 852 на КЧСИ с оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г., т.д. № 4/2017 г., ВКС, ОСГТК, че „страни в процеса са засегнатите от способа, а не „страните по делото“. Понятието „трето лице” се използва в разпоредбите на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК, в които е уредено правото на жалба на тези лица.

Фактът на държането или владението на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, обуславя законността на предприетото от съдебния изпълнител действие. С право на жалба срещу него разполагат само тези трети за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт върху вещите към момента на насочване на принудително изпълнение върху тях, защото посягането върху тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите на чл.429, ал.3 ГПК, е незаконно.“

Но както правилно е посочил въззивният съд, предвид забраната на чл.26, ал.2 от ГПК, длъжниците Е. и Т. Ч. не могат да защитават правата на третите лица А. и И. Д. чрез право на жалба по реда на чл.436, ал.1 във връзка с чл.435, ал.4 от ГПК, без да са техни процесуални субституенти и без да са изрично упълномощени за това.

По тези съображения жалбата на длъжниците се явява недопустима както правилно е приел и въззивния СГС.

По отношение на отказа да се прекрати, съответно отмени насрочената публична продан. Сам по себе си този отказ на съдебния изпълнител не подлежи на жалба по реда на чл.436, ал.1 от ГПК. Както е прието в задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се 5 позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

В конкретния случай длъжниците са се позовали на такава несеквестируемост и на практика тяхната жалба е разгледана в тази част по същество, като въззивният съд е посочил ясно и точно причините, поради които счита, че възбраненото имущество не е несеквестируемо и е отхвърлил жалбата им като неоснователна.

По така изложените съображения Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав намира, че жалбата в допустимата й част като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение с характер на определение-потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. в частта й срещу Решение № 3228/31.05.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 4532/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖІІІ-Б в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Е. и Т. Ч. срещу Разпореждане от 03.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело № 8/2023 г., в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК.

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от настоящото определение.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3228/31.05.2024 г., постановено по в.гр.д.

№ 4532/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-ІІІ-Б, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Е. и Т. Ч. срещу Разпореждане от 03.04.2024 г. на ЧСИ К. П., постановено по изпълнително дело № 8/2023 г., в частите с които е отказано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на А. и И. Д. поради заплащане от тях на сумата в размер на 33 950 лв., отказано е прекратяване на насрочената 6 публична продан за периода 22.03.2024 г.-22.04.2024 г., отказано е съставянето на протокол по чл.448 ГПК и отправяне на искане до съда по чл.448, ал.2 ГПК като недопустима.