Решение № 54 от 17.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20252330200909 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н. Н. Н. от г*** против НП № 25-0813001428/01.09.2025г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лева, или 25,56 евро, и по силата на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки, за нарушение по чл.137б, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира за отмяна НП първо, по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. По същество се оспорва извършването на нарушението, като се счита, че същото е недоказано.

Изложени са и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП на процесуално основание. Претендира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я намира 1 за неоснователна. Издаденото НП намира за съобразено с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.08.2025г. около 22:10 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Волво С 80“, с рег. ***, движейки се по ул. „Граф Игнатиев“ в гр. Ямбол. До № 61 на горепосочената улица бил спрян за проверка от автопатрулен екип на РУ – Ямбол, в състав свидетелите Ч. и Д., в хода на която се установило, че на предната дясна седалка в автомобила пътуват жена и 3-4-годишно дете, като детето било изправено на седалката и подпряно с ръце на таблото на автомобила.

Във връзка с констатациите при проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 4322413 от 12.08.2025г. за нарушение по чл.137б, ал.1 от Закона за движение пътищата, изразяващо се в това, че:

„На 12.08.2025г. около 22:10 часа в гр. Ямбол, по ул. Граф Игнатиев до № 61, с посока на движение към кръстовище с ул. Търговска, управлява лек автомобил Волво с рег. №***, собственост на Ц. Д. Р., като превозва дете в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV.“ Впоследствие – на 01.09.2025г., въз основа акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. Ч., Х. Д. и В. В., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При безспорно установено нарушение наказателно постановление подлежи на отмяна на процесуално основание, поради допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, установени чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

С оспореното НП жалбоподателят е наказан на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, който в редакцията към момента на извършване на деянието /преди промяната с ДВ бр.64/2025г./ е предвиждал, че се наказва с глоба 50 лева водач, превозващ деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV.

Вменена му е за нарушена разпоредба на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, която съдържа пет точки и гласи, че: „Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:

1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;

2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;

3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;

4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;

5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.“

Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята – от точки, а точката – от букви. Тъй като вменената разпоредба на чл.137б, ал.1 от закона съдържа пет точки, всяка от които установява отделно задължение, и респ. нарушаването на всяко от установените в отделните букви задължения съставлява самостоятелен състав на нарушение, е следвало при съставяне на АУАН и издаване на НП да се посочи за нарушаване на коя точка от текста жалбоподателят е привлечен да отговаря. В случая, нито в акта, нито в наказателното постановление е конкретизирано за нарушение по коя от точките е наказан жалбоподателя, за да се направи извод и за съставомерността извършеното. При това положение, не може да се приеме, че е посочена точно нарушената разпоредба, а съгласно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, НП следва да съдържа задължително този реквизит и липсата му представлява основание за отмяна, тъй като нарушава правото му да разбере какво нарушение му е вменено.

Отделно, НП не съдържа и обстоятелствата на нарушението. И в акта, и в НП не е описано конкретно деяние, а е възпроизведено съдържанието на 3 санкционната норма, като е посочено, че се „превозва дете в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV“, при липсата на каквато и да е конкретика относно начин на превозване на детето. Касае се за съставомерни обстоятелства, които е следвало да намерят място както в акта, така и в НП, за да може наказаното лице да се защити във всеки един етап от производството, а не да се установяват едва във фазата на съдебното оспорване, както е в случая.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 300 евро и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 евро.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0813-001428/01.09.2025г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, на Н. Н. Н. от г***, ЕГН **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева, или 25,56 евро (двайсет и пет евро и петдесет и шест евроцента), и по силата на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 12 (дванайсет) контролни точки, за нарушение по чл.137б, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Н. Н.

Н., с посочени по-горе данни, сумата 150 (сто и петдесет) евро, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ямбол, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20252330200909 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н. Н. Н. от г*** против НП № 25-0813001428/01.09.2025г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол, с което на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лева, или 25,56 евро, и по силата на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки, за нарушение по чл.137б, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира за отмяна НП първо, по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. По същество се оспорва извършването на нарушението, като се счита, че същото е недоказано.

Изложени са и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП на процесуално основание. Претендира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я намира 1 за неоснователна. Издаденото НП намира за съобразено с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.08.2025г. около 22:10 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Волво С 80“, с рег. ***, движейки се по ул. „Граф Игнатиев“ в гр. Ямбол. До № 61 на горепосочената улица бил спрян за проверка от автопатрулен екип на РУ – Ямбол, в състав свидетелите Ч. и Д., в хода на която се установило, че на предната дясна седалка в автомобила пътуват жена и 3-4-годишно дете, като детето било изправено на седалката и подпряно с ръце на таблото на автомобила.

Във връзка с констатациите при проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 4322413 от 12.08.2025г. за нарушение по чл.137б, ал.1 от Закона за движение пътищата, изразяващо се в това, че:

„На 12.08.2025г. около 22:10 часа в гр. Ямбол, по ул. Граф Игнатиев до № 61, с посока на движение към кръстовище с ул. Търговска, управлява лек автомобил Волво с рег. №***, собственост на Ц. Д. Р., като превозва дете в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV.“ Впоследствие – на 01.09.2025г., въз основа акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. Ч., Х. Д. и В. В., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При безспорно установено нарушение наказателно постановление подлежи на отмяна на процесуално основание, поради допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, установени чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.