Решение № 190 от 19.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пазарджик, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева

Членове:

Красимир Ст. Комсалов

И.ИНА ИГН. И.А при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от И.ИНА ИГН. И.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235200600956 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 50 от 27.06.2023г., постановена по НОХД № 827/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик, са признати подсъдимите А. И. П. и З. И. П. за виновни в това, че на 04.05.2020г., в гр.Пазарджик, на ул.“*******“, в съучастие като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на крясъци, обидни думи и заплахи:

„**********************************************************“ и действия

**************** на Д. Н. Д. от с.**, обл.Пазарджик и опити към такива действия престъпление по чл.325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което подсъдимият А. И. П. е осъден на шест месеца “лишаване от свобода”, както и на „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез разлепване диспозитива на присъдата на видно място в Община Пазарджик за срок от един месец, а подсъдимият З. А. П., на основание чл.78а ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия А. И. П. наказание “лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от три години, а възпитателната работа с него е възложена на Наблюдателната комисия при Община 1

Пазарджик.

С присъдата са осъдени подсъдимите да заплатят солидарно на Д. Н. Д. парична сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2020г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 6000 лв. е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск.

Присъдени са направените в производството разноски.

Срещу осъдителната част на присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. М. П., защитник на подсъдимия З. П., в която са изложени съображения за неправилност и необоснованост на същата и постановяването й в нарушение на закона. Сочат се подробни съображения за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Относно уважената част на гражданския иск се излагат доводи досежно неправилното присъждане на законна лихва върху главницата от датата на увреждането, вместо от претендираната дата.

Моли да се отмени присъдата, с която е осъден З. П. и да бъде постановена нова, оправдателна такава спрямо него, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск.

Срещу присъдата в осъдителната й част е постъпила и въззивна жалба от адв. Ч. Ч., защитник на подсъдимия А. П., в която се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона и е необоснована и се иска нейната отмяна и постановяването на оправдателна присъда спрямо А. П., както и отхвърляне на предявения граждански иск.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец също оспорва жалбите и моли за потвърждаване на осъдителното решение, като споделя изцяло направения анализ на събраните доказателства и правните изводи на първоинстанционния съд, както и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Защитата моли да се отмени присъдата в обжалваната част, като развива доводи за несъставомерност и недоказаност на вмененото престъпление. Доразвиват се изложените в жалбите съображения за неправилно присъждане на законна лихва върху главницата по предявения граждански иск от датата на увреждането, вместо от претендираната дата.

Не се ангажираха нови доказателства пред настоящия състав.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и като провери изцяло така постановената присъда съгласно правилата на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани лица, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

2

Разгледани по същество, жалбите са частично основателни по долупосочените съображения:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал следните гласни и писмени доказателствени материали - показанията на свидетелите Д. Д., Г. К., С.С., дадени в хода на съдебното следствие и четени от ДП по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, както и показанията на свидетелите Н.Г., С.В., и частично от тези на св. М.Р., събрани в хода на съдебното следствие, писмените доказателства по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и тези, събрани на съдебното следствие, също и частично от обясненията на подсъдимите, както и е приел заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза, които е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 04.05.2020г., около 17:40 часа, св.Д. Д. управлявал личния си лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег.№****** в гр.Пазарджик по ул.“******“. Наближавайки кръстовището, образувано от ул.“*******“ и бул.“***********“, св.Д. решил да завие наляво и да продължи движението си по ул.“*******“. Предприемайки маневра - завой наляво, св.Д. отнел предимството на движещия се в същия момент по ул.“*******“, в посока центъра на гр.Пазарджик, друг лек автомобил марка „*******“ с рег.№******* управляван от подс.А. П.. В колата, освен него, пътувал и синът му- подс.З. П.. Подразнен от действията на св.Д., подс.А. П. го изпреварил отдясно, след което спрял в лявата лента на платното, по което се движили и двата процесни автомобила. Заставайки по този начин на пътя на св.Д., последният от своя страна също бил принуден да спре. По този начин колите останали паркирани една зад друга в лявото пътно платно за движение на ул.“*******“ в посока към центъра на града, като тази, в която пътували подсъдимите била паркирана първа с изнесена напречно в диагонал спрямо другата задница. Слизайки от техния автомобил, двамата подсъдими тръгнали с викове към св.Д. Д., по отношение на когото подс.А. П. отправил обидни думи: „******************“, а подс.З. П.- и заплахи:

„****************“. От своя страна св.Д. също слязъл от автомобила си и се приближил към двамата мъже, които в този момент го обградили. Опитвайки се да отбие опитите на бащата и сина да бъде ударен, св.Д. наранил в лицето подс.З. П., в резултат на което последният се отдръпнал встрани от пътя, тъй като му ************. В това време подс.А.

П. отишъл до паркирания си автомобил, от вътрешността на който изкарал чук. Веднага след това подс.А. П. отново се доближил до св.Д., като го заплашил, че ***********. С ръката, в която държал чука, ***************************** на св.Д., но успял да му нанесе само няколко удара по лявата предмишница. Въпреки това подс.А. П. продължил да **** към св.Д., който от своя страна се мъчил да се предпазва с ръце. Последващите опити на подс.А. П. да удари *****а св.Д. били възприети от началника на РУ- Пазарджик- св.Н.Г., който по същото време пътувал с личния си автомобил по ул.“*******“, връщайки се от работа. След като спрял на мястото на произшествието, Св.Г. разпоредил на лицата да прекратят незабавно конфликта. Вместо това и въпреки, че ясно възприел думите на 3 облечения в униформа полицай, подс.А. П. продължил да размахва ръка, държейки все още чука, насочен срещу св.Д.. Наложило се св.Г. още няколко пъти да повтори на подс.А. П. да прекрати действията си, като междувременно подал сигнал към дежурната част на РУПазарджик. Няколко минути след като подс.А. П. изпълнил заповедта на полицая и преустановил действията си, на място пристигнал дежурен автопатрул от РУ-Пазарджик в състав св.Г. К., св.С.С. и св.С.В.. Случилото се, от момента, в който св.Д. ударил в лицето подс.З. П., до идването на св.Г., било възприето от св.М.на Р., която наблюдавала, позиционирана на тротоара до градинката при магазин „******************“. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, приобщена към доказателствения материал чрез прочитането й по реда на чл.282, ал.1 от НПК, се установява, че на инкриминираната дата на св.Д. Д., в резултат на действието на твърд тъп предмет, са причинени травматични увреждания, изразяващи се в синкави кръвонасядания по лявата предмишница /с размери 7 х 3 см/ и предната повърхност на средната трета от лявото бедро /с размери 6 х 6 см/, както и травматични отоци на същите места.

При така установената фактическа обстановка, правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимите А. И. П. и З. И. П., в съучастие като съизвършители, на 04.05.2020г., в гр.Пазарджик, на ул.“*******“, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Подсъдимите са действали при условията на евентуален умисъл, доколкото пряката им цел е била саморазправа с частния обвинител, граждански ищец и свидетел Д. Н. Д. по повод създадената от последния предпоставка за ПТП, но са допускали, че едновременно с това са демонстрирали своето неуважение към обществото и своето пренебрежение към установения обществен ред и морал.

Деянието е извършено при условията на съучастие под формата на съизвършителство, доколкото всеки от обвиняемите е имал представи за извършеното от другия, обективно и субективно са действали в синхрон и настъпването на общественоопасните последици на деянието им се дължи на техните съвместни действия.

Настоящата инстанция споделя фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд, включително направения анализ на доказателствата по делото, с изключение единствено на приетата от първата инстанция последователност на действията на подсъдимите и пострадалия, осъществили се непосредствено след спирането на двата автомобила, както и на разграничението на конкретно изречените от всеки от подсъдимите обидни думи и заплахи.

Така, настоящият състав приема за установено от фактическа страна, въз основа на собствения си анализ на събраните по делото доказателства, че непосредствено след преустановяване движението на автомобилите, управлявани от подс. А. П. и от св. Д., по начина, приет за установен и от първоинстанционния съд, двамата подсъдими за слезли от 4 лекия автомобил марка „*******“ с рег.№******* с който са пътували, насочвайки се директно към спрелия зад тях автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег.№******, като забелязвайки това, св. Д. също излязъл от колата си, обезпокоен от маневрата, с която е бил принуден да спре автомобила си, предприета от подс. А. П.. Едва след като и тримата са се намирали на платното за движение, извън автомобилите си, подс.А. П. отправил на висок тон обидните думи спрямо св. Д.: „******************“, на което последният отговорил, също използвайки нецензурни думи. След като подс. А. П. и св. Д. си разменили тези реплики, двамата подсъдими се приближили още по-близо до пострадалия и го обградили, като подс. З. П. му отправил заплахи с думите: „******************************“, след което и го нападнали с ръце, опитвайки се да му нанесат удари по тялото. В опитите си да избегне и отблъсне ударите на двамата подсъдими, пострадалият наранил в лицето подс.З.

П., в резултат на което последният се отдръпнал встрани от пътя, тъй като му ************.

След така развилата се ситуация, настъпили и приетите за установени от първоинстанционния съд и настоящата инстанция действия по удари ***** по лявата предмишница на св. Д. и опити към такива действия от страна на подс. А. П., като преди предприемането им и по време на извършването им единствено подс. А. П. е изричал към пострадалия заплахите: „*******!“.