Решение № 284 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000287 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано по частна жалба от „Сън уейв фарма“ ЕООД, ЕИК 206995558, чрез адв.

В. срещу решение № 238 от 21.02.2023г., по т.д. № 20221100901836 по описа на Софийски градски съд за 2022, т.о., VI - 19 състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20220921144803-3/28.09.2022г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, за вписване по партидата на дружеството на заявените обстоятелства по чл.

63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИМ.

Частният жалбоподател/заявителят - „Сън уейв фарма“ ЕООД счита, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е описал точно фактическата ситуация, но необосновано е отхвърлил основният довод в жалбата за неприложимост на разпоредбата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/Наредбата/, поради наличие на противоречия с норма от по-висока степен – нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, според която данните се вписват в регистъра съгласно декларация с предвидената форма и съдържание. Счита, че законът уреждал декларативен режим за обявяването на действителните собственици, с цел опростяване на стандартната процедура по вписване и единствено въз основа на дадената декларация. Според въззивника, изискването за предоставяне на удостоверения за регистрация на чуждестранните юридически лица по националния им закон, създавала необоснована допълнителна 1 административна тежест за търговците, която не кореспондирала със заложения в закона декларативен режим. Частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да отмени отказ № 202209211448033/28.09.2022г. на длъжностното лице по регистрация и да укаже на Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че за вписване попартидата на дружеството на данните за юридическите лица, упражняващи пряк или непряк контрол върху него в регистърното производство, не е достатъчно тяхното посочване в декларацията по чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП, а е необходимо те да бъдат удостоверени чрез актуално извлечение от съответния регистър, в който е вписано тяхното учредяване и подлежащите на вписване в същия регистър изменения на тези обстоятелства, на основание чл. 54, ал. 1 ЗМИП и чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба№ 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Принципно е вярно твърдението на въззивника, че законът урежда декларативен режим за обявяването на действителните собственици, но наред с него е уредено и задължението за предоставяне на документ за удостоверяване съществуването на декларираните за вписване обстоятелства.

В съответствие с изискванията и целите, заложени в Директива (ЕС) 2015/849, законодателят е въвел с разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и чл. 63 ЗМИП задължение за юридическите лица да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно юридическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права, като заявяват тази информация за вписване по партидите им в търговския регистър.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че е неприложима разпоредбата на чл. 50а, ал.

2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поради наличие на противоречия с норма от по-висока степен – нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, според която данните се вписват в регистъра съгласно декларация с предвидената форма и съдържание. В 63, ал. 4 ЗМИП законодателят е определил подлежащите на вписване данни съгласно декларацията, но не ограничава извършването на проверка за съществуването на тези обстоятелства. Именно с разпоредбата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредбата са определени допълнителни документи, който следва да се представят едновременно с декларацията по 2 чл. 63, ал. 4 ЗМИП, с цел удостоверяване на действително съществуващи обстоятелства, а не само декларирани такива, както неоснователно счита частният жалбоподател. Законът урежда подлежащите на деклариране обстоятелства, а Наредбата урежда изискването за представяне на документ установяващ съществуването на юридическите лица, ако не са учредени по българското право. Заявителят следва да удостовери с предвидените от Наредбата документи, че действително съществуват декларираните от него дружества, за да могат тези обстоятелства да бъдат вписани.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че изискването за предоставяне на удостоверения за регистрация на чуждестранните юридически лица по националния им закон, създавала необоснована допълнителна административна тежест за търговците, която не кореспондирала със заложения в закона декларативен режим. Снабдяването на документ за актуално състояние на регистрирано в друга държава съществуващо юридическо лице, представлява елементарна процедура, която не изисква никакви специални усилия или разходване на значителни средства, за предприемане на действия за тяхното снабдяване от компетентните за това органи в съответната държава.

Още повече, че целта на ЗМИП е обявяване в ТР на действително съществуващи факти и обстоятелствата, чрез извършване на формална проверка за съответствие между декларираните от заявителя данни и съответния документ за съществуването на дружеството посочено като действителен собственик. Само така ще се избегне вписването на едностранно декларирани като действителен собственик на несъществуващи юридически лица.

В останалата част, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 238 от 21.02.2023г., по т.д. № 20221100901836 по описа на Софийски градски съд за 2022, т.о., VI - 19 състав, с което е оставена без уважение жалбата „Сън уейв фарма“ ЕООД, ЕИК 206995558 срещу отказ № 20220921144803-3/28.09.2022г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията.

Препис от решението да се изпрати за сведение на въззивника и на Търговския регистър при Агенция по вписванията.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4