Решение № 299 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608200 по описа за 2024 година Взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 436 от 10.10.2023г. по НОХД 5760/2023 г., СРС, НО, 108 -ми състав признал подсъдимия М. В. М. за виновен в това, че на 14.11.2019г., около 00:40 часа в гр. София, ж.к. „К*******, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на носа причинил на М. Г. Д., средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните кости и носната прегР. с деформация на носната пирамида, което увреждане реализирало медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, отложил за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 45 ЗЗД съдът осъдил М. В. М. да заплати на гражданския ищец М. Д. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди и отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева.

При този изход на делото, подсъдимият бил осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 НПК сумата от 670 /шестстотин и седемдесет/ лева, от които 280 /двеста и осемдесет/ лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 390 /триста и деветдесет/ лева, представляваща сторените в хода на съдебното производство разноски, както 1 и да заплати по сметка на СДВР сумата от 1045,20 /хиляда и четиридесет и пет лева и 0,20 ст./ лева, представляваща сторените в досъдебното производство разноски.

Недоволен от постановената присъда, подсъдимият М. я обжалва, чрез своя защитник – адв. Р. Л., като в подадената въззивна жалба и допълнение към нея оспорва законосъобразността на съдебния акт и поддържа, че същият е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Анализират се мотивите на първостепенния съд, за да се обоснове тезата, че не са налице доказателства за авторство на деянието. Посочва се, че не е налице изискуемата от закона категоричност и доказаност на извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Оспорва се решението на първоинстанционния съд да изгради фактическите изводи върху показанията на частния обвинител и граждански ищец поради вътрешното им противоречие и непоследователност, както и обстоятелството, че постР.лата била употребила алкохол по време на деянието.

На следващо място, излагат се доводи, че в резултат на неправилна оценка на заключенията на вещите лица, първият съд е отхвърлил възможността, увреждането да е настъпило при падане на земята.

По тези съображения, претендира за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова такава – оправдателна по характер. В условията на евентуалност моли за изменение на наложеното наказание.

С въззивната жалба не е направено искане за допускане на нови доказателства.

В закрито заседание на 12.03.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което е допуснал разглеждане й в открито съдебно заседание. Прие се, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

Пред въззивният съд подсъдимият М. и неговият защитник – адв. Л. поддържат депозираната жалба и нейното допълнение. Насочват вниманието, върху необходимостта от извършване на задълбочена преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, включително тази, ползваща защитата и молят за отмяна на присъдата и постановяването на нова такава – с оправдателен характер.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата, като намира повдигнатото на М. обвинение за доказано по безспорен и несъмнен начин, от свидетелските показания на частния обвинител и граждански ищец Д.; и показанията на свидетелката М. която възприела постР.лата, непосредствено след извършване на престъплението. Намира, че всички приобщени гласни доказателствени средства са еднопосочни по повод времето, мястото, механизма на извършеното престъпление и авторството на деянието. Поддържа, че установените посредством гласните доказателствени средства обективни находки се подкрепят и от назначените и приети по делото медицински експертизи. По тези съображения моли за цялостното потвърждаване на първоинстанционния акт.

2

Частният обвинител, чрез своя повереник – адв. М. моли за потвърждаване на постановената присъда, като поддържа, че липсват основания или нарушения, които да водят до нейната неправилност.

Претендират присъждането на разноски.

В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума, подсъдимият М. поддържа, че не е нанасял удар с юмрук, а свидетелката М. не видяла нищо, защото се намирала в леглото.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събирани нови доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло въз основа на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.

Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, не намери основания за внасянето на съществени изменения във възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка, и в рамките на собствената си проверка установи следното:

Подсъдимият М. В. М. е роден на *******г., в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, понастоящем, живущ в гр. София, ж.к. „*******, работещ като обслужващ бензиностанция.

Свидетелките М.М. и М. Д. се познавали от детинство и поддържали дългогодишни приятелски отношения. Свидетелката М. и подсъдимият М. имали връзка и общо дете – Н., като към края на 2019г. живеели през 4 дни от седмицата, в които подсъдимият почивал, в апартамента на М., находящ се в гр. София, ж.к. „*******, а през останалото време Д. живеела в собственото си жилище. На горепосочения адрес подсъдимият М. живеел с майка си Г. М.а, а през 2019г. и заедно с племенницата си С..

На 13.11.2019г., детето на М. и М. имало рожден ден, поради което свидетелката М. поканила свидетелката Д. да отпразнуват заедно празника в апартамента, в който живеели с подсъдимия М., в гр. София, ж.к. „*******.

Около 17;00 часа на 13.11.2019г., двете жени заедно се отправили към дома на М. за празненството. Пред входа на блока се срещнали със свидетелката Г. М.а и внучка й С. и всички заедно се качили в апартамента.

Около 17:30 ч., сестрата на подсъдимия – свидетелката Е. М.а също се присъединила към празненството.

Свидетелите и подсъдимият се събрали да празнуват в холното помещение на апартамента, което помещение, М. и М. принципно използвали и за спалня.

По време на празника, свидетелката Д. пила вино, свидетелите М. Г. М.а и Е. М.а – бира, а подсъдимия М. приготвял храната за гостите.

След като рожденикът Н. духнал свещите на тортата си, свидетелките Г.

М.а и Е. М.а се оттеглили в друга стая, където се пушело и останали там.

След известно време свидетелката Д. се присъединила към двете жени в съседната стая и взела със себе си и бутилка вино, която в следващите 30 – 40 минути изпила сама. Това притеснило свидетелката Г. М.а и последната предложила на Д. да остане да пренощува в дома им, поради което й приготвила стая, в която да се настани. След като Д. изпила виното си, тя излязла от стаята, където двете жени пушели и отишла в хола при 3 свидетелката М.. Св. М. помолила подсъдимия да вземе още вино. Като се върнал с виното, М. и Д. отишли при подсъдимия в кухнята.

Около 20:00ч., свидетелката Е. М.а си тръгнала, а подсъдимият М. установил, че е време да приспи сина си Н.. Г. М.а също се оттеглила в другата стая при внучка си, за да си легнат. М., останал в хола при сина си в опити да го приспи, защото М. и Д., които останали в кухнята, вдигали много шум.

След известно време, свидетелката М. се присъединила към подсъдимия и детето и също си легнала при тях. Не след дълго св. Д. влязла в стаята и се хвърлила на леглото, където лежали М. М. и детето. Подс. М. веднага взел детето и седнал на леглото, като започнал да бута св. М. в опити да я събуди, за да може тя да обясни на приятелката си Д., да отиде в другата стая и да си ляга, защото изглеждала силно повлияна от приетия алкохол. В този момент, подсъдимия М. видял как св. Д. поставила ръка върху крака на спящата М.М. същевременно усетил ръката на свидетелката Д. върху своята и последната започнала да се смее. Това нейно интимно отношение към М. силно го разгневило, той станал от леглото и решил да я изгони от апартамента.

Приканил я по – бързо да се облича и обува, след което я изпратил до вратата и затворил. Малко след това свидетелката Д. започнала да блъска по металната външна врата на апартамента и да звъни на звънеца, което събудило св. Г. М.а и св. М.. Подсъдимият Д. занесъл детето при майка си и отворил входната врата, при което Д. започнала да я дърпа навън и да размахва с ръце, в опити да влезе обратно в апартамента, а Д. опитвал да я накара да си тръгне, като дърпал вратата в противоположна посока. Размахвайки с ръце Д. одрала М. в областта на долната челюст вдясно. В опита си да затвори вратата подсъдимият нанесъл удар с юмрук в носа на Д. и тя паднала на земята, а М. успял да затвори вратата. Междувременно, Г. М.а излязла от стаята си, за да погледне каква е ситуацията. Свидетелката М. също станала и видяла М. да стои от вътрешната страна на вратата. След като отишла до него попитала за шума, а той й обяснил, че нищо не се случило. Тя се усъмнила, поради което решила да излезе от апартамента, а подс. М. се опитал да я спре с думите:

„Недей, недей!“. След като излязла, М. видяла Д. седнала пред входната врата в локва кръв и с кръв по лицето като последната не успявала да си поеме дъх и се давела, защото кръвта се стичала от устата й. Д. обяснила, че М. я бил ударил. М. й дала да пие вода и повикала 112. Обадили се още и на майката на Д. – свидетелката Джерактарова, която работела нощна смяна в отделение „УНГ“ в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“. Подсъдимият М. изчакал пристигането на полицейските и медицинските екипи пред входа на блока и ги насочил към стоящата на етажната площадка Д.. След пристигането на полицията и линейката, М. и Д. се насочили към ИСУЛ, а М. закарал детето Н. при родителите на М..

След пристигането си в болницата Д. и М. се срещнали с Д. и Д. отново разказала, че подсъдимият я бил ударил. На М. споделила, че причината да иска да я изгони и да я удари е, защото двете имали интимни отношения. При прегледа на постР.лата, се установила необходимостта от спешна интервенция – репозиция на цялата носна прегР., поради което се наложило да остане на стационарно лечение за 4 дни. След като била изписана, Д. стояла с гипсова шина на носа около 20 дни. Дори след свалянето на шината, няколко месеца изпитвала дискомфорт, болки и трудности в дишането.

По – късно същата вечер М. бил задържан от органите на СДВР.

За да постанови оспорената присъда, решаващият съд е провел прецизно 4 съдебно следствие при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – и да се защитава. Според настоящата инстанция първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като не се наложи попълване на доказателствената маса по делото с допълнителна информация.