Решение № 21 от 21.01.2020, Районен съд - Несебър

Р Е

Ш Е Н

И Е № 21

Град Несебър, 21.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П. с участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1208/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 и ал.6, във връзка с ал.3 от ЗМВР.

Ищецът В.П.П. с ЕГН **********,***, твърди в исковата си молба, че работи в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението” – Несебър, към ГД “ПБЗН” към Министерството на вътрешните работи, както и че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е изпълнявал длъжността “старши пожарникар”. В изпълнение на тази му длъжност е полагал труд като е провеждал 24-часови дежурства по график, по който начин е полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, т.е. по 8 часа на дежурство, като отработеното време се отчита сумарно за тримесечие. Ищецът се позовава на Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като посочва, че органа по назначаването не е приравнил положеният от него нощен труд по коефициент 1,143, в резултат на което нощният труд не му е заплатен и не е компенсиран по друг начин. Тази коефициент се определя като нормалната продължителност на работния ден от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност на законоустановения нощен труд от 7 часа. От разпоредбите на чл.178 и чл.179 от ЗМВР ищецът стига до извода, че часовата разлика, получена след приравняване на положения нощен труд на дневен такъв с посочения коефициент, представлява извънреден труд, и който съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %. Такова не му е заплатено. При действието на Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г., в разпоредбата на чл.31, ал.2 е било предвидено при сумарно отчитане на работното време да се прилага коефициент 0,143 на общия брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа. Последвалите нормативни актове, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР – Наредба № 8121з-592 (в сила от 01.04.2015г., отменена с Решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., в сила от 11.07.2016г.) и Наредба № 8121з-779 (в сила от 02.08.2016г.), не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент. По този начин за процесния период ищецът счита, че е налице празнота в нормативната уредба на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън работното време, за държавните служители в МВР, поради което следва да се прилагат разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Общо положеният от ищеца нощен труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е 1680 часа, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1920 часа, като разликата от 240 часа ищецът отчита като извънреден труд, който не му е заплатен от органа по назначаването. Всеки извънреден час следва да се заплаща минимум по 6 лева, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, поради което незаплатеният му труд възлиза на сумата в размер на 1 440 лева (приблизителен размер), която сума моли ответникът – Г.д. “П.б.и з.н.н.”, да бъде осъден да му заплати като допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден (нощен труд) за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., приравнен към дневен коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, както и сумата в размер на 200 лева, представляваща общия размер на мораторните лихви за периода от падежа на всяко едно плащане до предявяване на иска. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че НСОРЗ се прилага и за работниците и служителите по трудово правоотношение, с изключение за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107 от КТ. Служебното правоотношение на ищеца като държавен служител е уредено в специалния ЗМВР. За разлика от КТ, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, по който начин отрича твърдението в исковата молба за наличие на празнота в правната уредба. Това е предвидено и в разпоредбите на действащите през процесния период подзаконови нормативни актове. Положеният нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени в ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час. Ответникът счита за неоснователна претенцията на ищеца за часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално отработените, и заплатени часове, да му бъдат заплатени като извънреден труд, като посочва, че ЗМВР разграничава извънредния от нощния труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд са уредени в заповед на министъра на вътрешните работи, в случая Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., в т.1 на която е посочено, че “за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева”.

Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен. Ищецът не е полагал дневен/нощен труд над установеното работно време, поради което и не му се следва заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. Поради неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава за мораторни лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ищецът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, а въз основа на направеното от него искане за изменение размера на исковете, съдът е допуснал това изменение, като главницата да се счита предявена на сумата в размер на 1 929,24 лева за общо 275,56 часа положен нощен труд и отчетен като извънреден такъв, а мораторната лихва да се счита предявена за сумата в размер на 270,37 лева. Моли исковете да бъдат уважени в размерите след изменението им, които размери счита за доказани съгласно заключението по изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответната страна не се представлява, а в представените писмени бележки се позовава на съдебната практика на съдилищата от различни райони, с която обосновава становището си за недопустимост на преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143, защото получените по този начин допълнителни часове, които да се заплащат като извънреден труд, би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът В.П.П. като държавен служител изпълнява длъжността “старши пожарникар” в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“ – Несебър, към Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР. От представените писмени документи се установява, че той е изпълнявал тази длъжност и през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.142 от ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през нощта (22:00 – 06:00 часа), така и по време на официални празници, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Със Заповед № 8121з-791 /

28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на нощен труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното заплащане на държавните служители в МВР, е наредено (т.1) за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която вещото лице заяви в съдебно заседание след направени уточнения, че поддържа, се установява, че в периода 01.10.2016г. – 31.12.2017г. основното месечно възнаграждение на ищеца е било в размер на 673 лева, в периода 01.01.2018г. – 28.02.2018г. – 728 лева, в периода 01.03.2018г. – 31.12.2018г. – 809 лева, и в периода 01.01.2019г. – 30.09.2019г.

– 890 лева. Установява се, че през периода е бил отчетен нощен труд, положен от ищеца, в размер на 1 927 часа, заплатен в размер на 481,75 лева (по 0,25 лева на час). След приравняване с коефициент 1,143 се констатирало, че положеният нощен труд за периода е в размер на 2 202,56 часа, т.е. с 275,56 часа повече. Тази разлика в часовете, получена след приравняване нощния труд към дневен с коефициент 1,143 и отчетен като извънреден труд по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50 %, означава, че стойността на незаплатения положен от ищеца извънреден труд през процесния период е в размер на 1 929,24 лева, а общият размер на мораторната лихва върху тази главница, дължима за всяко от задълженията за периода на преизчисляването, считано от датата на настъпване на падежа на всяко плащане до датата на предявяване на иска, е 270,37 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.3, т.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневен, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период – чл.187, ал.3 от ЗМВР. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смени.

Според чл.187, ал.9 от ЗМВР “Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи”. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592 / 25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., V-чл.с-в, обнародвано в ДВ, бл.59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. до настоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.60 т 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.