Решение № 1844 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Е. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, против наказателно постановление №25-4332027968/04.11.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева/153,39 евро, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата цялостна отмяна.

Навежда доводи, че в процесните АУАН и НП липсва надлежно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Оспорва отразената фактическа обстановка и извършване на вмененото нарушение с твърдението, че към момента на удара, уравляваният от него автомобил се е намирал вече в средна пътна лента, вследствие на предприетата маневра, изразяваща се в изпреварване на процесното МПС от ляво, с цел преминаване от дясна в средна пътна лента, поради обективни препятствия. Твърди, че със своето поведение, водачът на процесното ПТП умишлено е довел до реализиране на ПТП. Оспорва и правната квалификация на деянието като счита, че в случая правилната такава е по чл.20, ал.1 от ЗДвП, но АНО не я е приложил, поради което моли за изменение на НП в съответствие с посочената разпоредба от материалния закон.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Д. М., след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основание. Застъпва становище за малозначителност на реализираното ПТП, предвид липсата на жертви и ударени автомобили, като се касае само за лек досег между двата автомобила, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.182 от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.С. К., моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно, издадено от овластен орган в рамките на законоустановените му правомощия. Противно на изложеното в жалбата застъпва становище, че направеното описание в процесното НП на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, са ясно и подробно посочени, а наложеното наказание е пропорционално на извършеното деяние. Претендира присъждане на разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните такива от насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа 1 и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.

НП е връчено на жалбоподателя на 25.11.2025 г. чрез ССЕВ, а жалбата против него е подадена чрез куриер на 09.012.2025 г., т.е. в законоустановения 14дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне АУАН, Серия GA, с бл.№4437061 на 23.10.2025 г., от компетентно длъжностно лице: мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР: А. В. Д., в присъствието на един свидетел при съставяне на акта – също служител на МВР, за това, че:

На 23.10.2025 г., около 14:42 часа, в гр.София, по ул.“Опълченска“, с посока на движение от бул.“А. Стамблолийски“ към бул.“Сливница“, управлява личния си лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег.№***, като срещу №35, поради неправилна маневра – частично навлизане в съседна пътна лента /от дясна в средна/, не пропуска и реализира ПТП с попътно движещият се от ляво лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№***, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу негов подпис, със саморъчно вписани възражения, че не е съгласен с направените в него констатации, но допълнителни такива ще представи в 7дневен срок. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 т ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на акта, писмени възражения пред АНО.

Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП против жалбоподателя, в което след като възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева/153,39 евро, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Д., от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; два броя декларации; скица на ПТП; справка картон на водач; заповеди за заемана длъжност от актосъставителя и АНО и заповед за оправомощаване за съставяне на АУАН/издаване на НП за нарушения по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за 2 установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно данните в представените заповеди, съобразно заеманата от тях длъжност и в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Противно на релевираните в жалбата възражения съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице - до степен да не може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, къде и кога го е извършил.

Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като при извършена маневра на посочените дата, час и място, свързана с частично навлизане от дясна пътна лента в средна пътна лента с управлявания от него лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег.***, не е пропуснал попътно движещият се в средна пътна лента лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№***. Предприемайки горепосочената маневра, без да пропусне движещото се от ляво - в съседната, средна пътна лента, жалбоподателят виновно е причинил ПТП. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две ППС от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на ППС, което се намира в дясната пътна лента. Безспорно нарушаването на задължението, вменено с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, от страна на жалбоподателя, се намира в причинна връзка с настъпилия резултат и е допринесло за настъпването на общественоопасните последици. Ето защо, правилно на жалбоподателя с процесното НП е наложено наказание глоба в твърд размер от 300 лева за извършеното нарушение на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП /в действащата редакция ДВ, бр.64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, поради което материалния закон е правилно приложен.

В обстоятелствените части на АУАН и НП ясно и кратко е описано противоправното поведение на виновния водач, изразило се в причиняване на ПТП с лек автомобил „Фолксваген Голф“, вследствие на предприета маневра, свързана с частично навлизане в съседна пътна лента – от дясна в лява, без спазване на правилата за предимство, а именно: без да пропусне движещият се с предимство в средна пътна лента лек автомобил. Този механизъм на причиняване на ПТП, именно при извършената маневра с частично навлизане в съседната пътна лента, без спазване на правилата за предимство, се 3 установява по несъмнен начин от данните в начертаната схема на ПТП, саморъчно попълнените декларации от двамата водачи и показанията на свидетеля Д., от които става ясно, че на посочените дата, час и място, лекият автомобил „Шкода Октавия“, управляван от жалбоподателя, при извършване на описаната в АУАН и НП маневра, удря странично лек автомобил „Фолкваген Голф“. Кореспондиращи на установената фактическа обстановка по делото се явяват показанията на свидетеля Д., в които същият потвърждава категорично установения при прегледа на видеозаписа от камерите за видеонаблюдение в СДВР механизъм на причиняване на процесното ПТП. Без значение за съставомерността на деянието е по какви причини е извършена неправилната маневра от виновния водач, след като тя е довела до реализиране на удар с попътно движещият се по път с предимство автомобил, вследствие на отнемане на предимството на неговия водач. По гореизложените съображения, твърденията на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, а такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват, не се споделят от съда. Без значение за съставомерността на деянието е и факта, че не са описани каквито и да било материални щети, доколкото поведението на жалбоподателя е довело до удар между двете МПС, т.е. до реализиране на ПТП чрез удар със задната част на управлявания от жалбоподателя лек автомобил в станичната част на преден десен калник на правилно движещият се такъв, съобразно данните в попълнената декларация от пострадалото лице.

Показанията на свидетеля Д. са последователни, лигични и изцяло съответстват на събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие.

Жалбоподателят не оспорва качеството си на водач, както и че на посочените дата, час и място в АУАН и НП е извършил описаната в АУАН и НП маневра, която се явява неправилна, доколкото е свързана с навлизането му от лява в средна пътна лента, без да пропусне движещият се по нея с предимство лек автомобил, което от своя страна е довело до реализиране на процесното ПТП т.е. същият е действал виновно, при форма на вина непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК – небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед високата степент на обществена опасност на деянието и значимостта на защитените обществени отношения, свързани преимуществено с опазване живота и здравето на всички участниците в движението. Висока е степента на обществена опасност и на дееца, доколкото видно от справката картон на водач, жалбоподателят многократно е санкциониран с фишове, което го характеризира като системен нарушител на законоустановените правила за движение по пътищата, поради което правилно е санкциониран с процесното НП за извършеното нарушение.

4

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР разноски в минимален размер от 130 лева /66,47 евро/ за предоставената правна помощ в хода на производството, осъществена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

5

----- следващ документ -----