Решение № 114 от 11.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20212100900373 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВИНС 78“ ЕООД, с ЕИК 201435032, със седалище и адрес на управление: с. Пчелин, п. к. 8456, Община Сунгурларе, Бургаска област, със съдебен адрес: гр.

Сливен, ул. Г. С. Раковски № 11, адвокат Д.Й. срещу ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, Булстат 000057250, с адрес: гр. Сунгурларе, ул. Георги Д. № 2.

Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска за сумата 50 000 лева-неизплатена главница съгласно сключено между страните по делото споразумение за разсрочване на парични задължения № 455 от 20.12.2017г. и сумата от 13 209,39 лева-мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2019г.-08.08.2021г., ведно със законна лихва върху главницата и разноски. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът счита, че по силата на така сключеното споразумение страните са се съгласили да избегнат всякакви спорове, като са приели, че ответникът има задължение към ищеца в размера на 50 000 лева, което е възникнало съгласно споразумение № 456 от 30.12.2015г., като с последното споразумение „ВИНС 78“ ЕООД е придобило вземане от „Окай 2005‘ ЕООД, с ЕИК 115878485 към ответника в размер на 50 000 лева. Видно е, че вземането на „Окай 2005‘ ЕООД към ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ е възникнало от договор № 136 от 1

14.09.2021г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен. Ищецът излага и фактология, че между него и ответника има сключен договор № 184 от 18.12.2012., изменен със споразумение № 450 от 08.12.2015г., както и има споразумение за разсрочване на парични задължения № 455 от 20.12.2017г.

Ищецът твърди, че със споразумение за разсрочване на парични задължения № 455 от 20.12.2017г. между страните е уговорено, че плащането на дължимата сума по споразумение № 456 от 30.12.2015г. следва да стане до 31.12.2018г., което не се е случило, поради което сумата се търси по съдебен ред, ведно с лихва за забава.

Ответникът е взел становище по предявените искове. Наведени са твърдения за неясност на исковата молба и по-конкретно, че не става ясно с оглед сключените между страните няколко договора и споразумения, на какво основание се претендират процесните суми. Сочи се, че ищецът претендира сумите на основание прекратения договор № 136 от 14.09.2012г.

Алтернативно се навежда твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на цедираното вземане. Оспорва се, че процесните суми се дължат по представеното споразумение № 455 от 20.12.2017г., тъй като са неясни параметрите на договор № 136 от 14.09.2012г. Счита се, че със споразумение № 450 от 08.12.2015г. са уредени всички отношения между страните.

Ищецът с допълнителната си искова молба и становище с рег. № 667 от 19.01.2022г. още веднъж е заявил, че претендираната от него по делото главница в размер на 50 000 лева, представлява вземането към ответника, което му е прехвърлено от „Окай 2005‘ ЕООД, с ЕИК 115878485 със споразумение № 456 от 30.12.2015г., като това вземане е признато от ответника в постигнатото между тях споразумение № 455 от 20.12.2017г., което има характер на договор за спогодба и въз основа на което се търси процесната главница и лихва за забава.

В допълнителния отговор ответникът е заявил, че не става ясно, дали ищецът е заплатил цената по договора за цесия, както и не става ясно, какъв добив е реализирал по договор № 184 от 18.12.2012г. Твърди се отново, че към датата на подписване на споразумение № 455 от 20.12.2017г. е било погасено по давност цедираното вземане.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото 2 доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. във вр. чл. 365 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответникът се иска заплащане на дължима сума по договорно споразумение между страните - споразумение за разсрочване на парични задължения № 455 от 20.12.2017г. и лихва за забава по отношение на тази сума.

От представените и неоспорени по делото договори и споразумения, съдът намира, за безспорно установено по делото, че по силата на споразумение № 456 от 30.12.2015г., ищецът е придобил по договор за цесия, инкорпориран в това споразумение, вземането на „Окай 2005‘ ЕООД, с ЕИК 115878485 към ответника Община Сунгурларе в размер на 50 000 лева, което е видно, че произтича от отношения на „Окай 2005‘ ЕООД и Община Сунгурларе по повод на договор № 136 от 14.09.2012г. От приложения договор № 184 от 18.12.2012 г., анекс от 29.05.2013г., споразумение № 450 от 09.12.2015г., споразумение № 2 от 07.06.2016г. и допълнително споразумение от 31.01.2017г. е видно, че ищецът и ответникът са имали неуредни отношение по сключените между тях договор № 184 от 18.12.2012 г. и договор № 161 от 22.12.2011г.

С оглед на така посочените договорености, ищецът и ответникът са подписали процесното споразумение № 455 от 20.12.2017г., с което са констатирали какви задължения има Община Сунгурларе към „ВИНС 78“ ЕООД и е уговорен нов падеж на задълженията. Съдът намира, че така сключеното между страните споразумение е валидно подписано от страните по делото, като неоспорено и валидно ги обвързва и има характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Този извод на съда следва от съдържанието на споразумението, с което действително страните са уредили спора си по отношение на това, какво дължи ответника на ищеца и са направени взаимни отстъпки, като ответникът е признал задълженията си, а ищецът е дал нов срок за изплащането им и е заявил, че отказва да претендира законна лихва за забава върху просрочените задължения по споразумението. Установява се от процесното споразумение, че предмет на същото е и задължението на Община Сунгурларе към ищеца, възникнало от договора за цесия, сключен между 3 ищеца и „Окай 2005‘ ЕООД, който е инкорпориран в споразумение № 456 от 30.12.2015г. Това задължение е признато от ответника по т. I. 2. и възлиза в размер на 50 000 лева. В т. IV. е предвидено, че задължението следва да се изплати до 31.12.2018г. С оглед на факта, че ответникът е признал това задължение, същият не разполага с възможността да оспорва в последствие действителните отношения, на които се базира споразумението, като в конкретния случай същият не може да оспорва отношенията по договора за цесия, въз основа на който е вземането на ищеца към ответника, след като се е съгласил, че същото съществува.

С оглед изложеното до тук съдът намира, че ищецът доказа наличието на вземане към ответника по процесното споразумение № 455 от 20.12.2017г. в размер на 50 000 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства да е платил до уговорения падеж 31.12.2018г., следователно сумата е дължима. Относно твърдението на ответника, че задължението е погасено по давност, следва да се има предвид, че с подписването на споразумение № 456 от 30.12.2015г. е налице признание от страна на ответника, че има задължение в размера на цедираното вземане. Към датата на подписване на процесното споразумение20.12.2017г. не е изтекла петгодишна давност по отношение на това задължение, а с това споразумение също е налице признание на задължението и следователно е прекъсната давността. Предявяването на настоящия иск е от 11.08.2021г., към който момент също няма изтекла давност, като приложима е тази по чл. 110 от ЗЗД.

С оглед на констатираното от съда, че ответникът дължи процесната главница и същата е с била с падеж 31.12.2018г., основателно след тази дата ищецът претендира лихва за забава в размер на законната. Към подписване на процесното споразумение, ищецът се е отказал от претендиране на лихва забава, която е била тази, която е била изтекла към този момент. Няма пречка същият да претендира такава за периода 01.01.2019г.-08.08.2021г., след като няма изпълнение и претенцията му в размер на 13 209,39 лева е основателна, като законната лихва е изчислена чрез онлайн калкулатор.

С оглед основателността на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодно разноски в общ размер на 5 028,38 лева, за които е представен списък и доказателства за направата им.

4

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, Булстат 000057250, с адрес: гр.

Сунгурларе, ул. Георги Д. № 2 , да заплати на „ВИНС 78“ ЕООД, с ЕИК 201435032, със седалище и адрес на управление: с. Пчелин, п. к. 8456, сумата о т 50 000 лева, представляваща дължимата главница по т. по т. I . 2 от споразумение № 455 от 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2021г. до окончателното и изплащане и сумата от 13 209,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 50 000 лева за периода 01.01.2019г.-08.08.2021г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, Булстат 000057250, с адрес: гр.

Сунгурларе, ул. Георги Д. № 2 , да заплати на „ВИНС 78“ ЕООД, с ЕИК 201435032, със седалище и адрес на управление: с. Пчелин, п. к. 8456, сумата от 5 028,38 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5