Определение № 785 от 29.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова като разгледа докладваното от Теофана Спасова Въззивно частно наказателно дело № 20265300601498 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД чрез ***я В. Л. Д. против Определение № 392/01.07.2026г., постановено по ЧНД № 5412/2026г. по описа на РС-Пловдив.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 513/2024г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР- Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

Във въззивната жалба се излагат пространни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Настоява се за неговата отмяна и отмяна на Постановлението на РП-Пловдив.

Съдът, като прецени материалите по делото и наведените доводи, при преценка на атакувания съдебен акт, намира за установен от фактическа и правна страна следното:

Подадената от „***“ ЕООД чрез ***я В. Л. Д. жалба е депозирана в срока на чл.243 ал.7 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното Определение ПРС е приел, че досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през м. август 2024 г. в с. Б., обл. Пловдив противозаконно са присвоени чужди движими вещи – 20 колони по 2 агробокса във всяка картофено семе, собственост на „***“ ЕООД, които вещи деецът владеел, като отказал да ги върне на собственика им. За същото няма привлечено обвиняемо лице.

Районният съд е приел за установено по делото, че с договор за наем на 1 недвижим имот от 22.08.2018г., сключен между „****“ ЕООД, представлявано от свид. Ж.П.Г. в качеството на наемодател и наемателя „***“ ЕООД, ЕИК:

***, наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „***“ с площ от 3 598 кв.м. Имотът бил предоставен с цел да се ползва за монтиране на хладилни камери за производство на бърз студ и отдаване под наем, за което наемодателят бил уведомен и съгласен. В изпълнение на инвестиционното намерение в обекта били поставени общо 8 броя хладилни камери, като 6 от тях се ползвали и стопанисвали от наемателя на терена „***“ ЕООД. *** на това дружество бил свид. Ц.Ю.Т.. Останалите 2 броя хладилни камери, които били по-големи по размери, били закупени от дружеството „*** **“ ЕООД с ЕИК: ***, чийто *** и едноличен собственик на капитала бил свид. Ж.П.Г..

Между двете дружества, осъществяващи дейност на складовата база в с.

Б. - „***“ ЕООД и „*** **“ ЕООД, имало сключени договор от 28.03.2024г. за сътрудничество и съвместна дейност, както и договор от същата дата за товаро-разтоварни дейности. Съгласно последния договор възложителят „*** **“ ЕООД възлагал на изпълнителя „***“ ЕООД, представлявано от свид. Т., да извършва товаро-разтоварни дейности за нуждите на възложителя, ръчно товаро-разтоварване, товаро-разтоварване с мотокар и на друга нестандартна стока. Срокът на действие на договора бил до 31.12.2025г.

Свидетелят В. Л. Д. бил *** и едноличен собственик на капитала на дружеството „***“ ЕООД, ЕИК: ***. Освен това той бил регистриран като **** и отглеждал картофи. Продукцията била обект на проверки от БАБХ, поради което било необходимо картофите, които се използвали за посев, да бъдат съхранявани при определени параметри, което да бъде удостоверено със съставени документи. Свидетелят Д. се нуждаел от подходящо място за съхранение на картофите за посев.

За тази цел на 30.06.2022г. като представляващ дружеството „***“ ЕООД свид. Д. сключил договор за наем с наемодателя „***“ ЕООД, представлявано от свид. Т.. Договорът бил за срок от една година и имал за предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на жалбоподателя на хладилна камера с площ 864 куб.м. Жалбоподателят дължал възнаграждение в размер на 1,40 лв. без ДДС за всяко пале на ден. Наемната цена трябвало да се плаща в двудневен срок след издаване на фактура. Договорът бил изпълнен и от двете страни, без те да имат претенции за неуредени имуществени отношения помежду си.

Тъй като свид. Д. все още се нуждаел от място за съхранение на продукцията от картофи, която използвал за засаждане, то на 30.06.2023г. бил сключен нов договор за наем на хладилна камера между същите страни и при същите условия. И този договор бил сключен за срок от една година.

При посещенията на свид. Д. в складовата база в с. Б., когато вземал необходимото му семе за посев или оставял такова в хладилната камера, той 2 комуникирал със свид. Т., който извършвал товароразтоварните дейности. Във всички случаи на внасяне или изнасяне на вещи в някоя от хладилните камери се съставяли складови разписки за приемане/предаване на материални запаси, в които се посочвали имената на приемащ и предаващ.

След като изтекъл срокът на действие и на втория договор за наем, през месец юли 2024г. свид. Д. поискал отново да ползва място за съхранение на картофи в някоя от хладилните камери. По този въпрос той разговарял със свид. Т.. Последният нямал възможност да приеме в камерите, ползвани от „***“ ЕООД цялата продукция, която свид. Д. смятал да остави на съхранение, но разговарял със свид. Г., който се съгласил да приеме картофите, собственост на „***“ ЕООД, в една от хладилните камери на „*** **“ ЕООД, които се намирали на същата база.

На 01.07.2024г., въпреки че нямало сключен договор в писмена форма, свид. Д. закарал с превозно средство с рег. № *** 2 броя палети с картофи за посев, които поискал да остави на съхранение в хладилна камера. Те били приети от свид. Т., който извършвал товаро-разтоварните дейности с мотокар, но били оставени в хладила камера на дружеството „*** **“ ЕООД, представлявано от свид. Г.. През следващите дни – на 02, 04, 05, 08, 09, 10, 11, 12, 15 и 16 юли 2024г., в складовата база в с. Б. били откарани още палети с картофи за посев, собственост на „***“ ЕООД, като те били предавани или от свид. Д., или от свид. Х.Д.Д., който бил служител на дружеството жалбоподател. Всички палети били приети от свид. Т.. На 11.07.2024г. свид. Д. взел от склада част от оставената за съхранение продукция от картофи.

На 12.08.2024г. свид. Д. се свързал чрез приложението „Вайбър“ със свид. Т. и поискал да му бъде осигурен достъп до вещите в хладилната камера, за да взема част от тях, които му били необходими, за да започне тяхното засаждане. Свидетелят Т. разговарял със свид. Г., като последният му заявил, че „***“ ЕООД имало две неплатени фактури, поради което отказвал да му осигури достъп до заплащане на насрещните задължения, тъй като се позовавал на правото си на задържане. Свидетелят Т. предал тези думи на свид. Д.. Последният действително бил получи две фактури, които не били заплатени, като това се дължало на обстоятелството, че оспорвал начина, по който били изчислени дължимите суми. Фактурите били изпратени по обичайния начин за комуникация между страните по електронна поща.

Свидетелят Д. имал възражения, че е ползвал по-малко площ от тази, за която се искало да плати. Тогава той установил и че издател на изпратените му фактури било дружеството „*** **“ ЕООД, с което той считал, че нямал търговски взаимоотношения и нямал парично задължение към него, поради което отказал плащането при тези условия.

На 14.08.2024г. свид. Д. подал жалба за случилото се в ОП – Пловдив, която била изпратена по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив.

Първоначално била извършена проверка по реда на ЗСВ, след което било образувано досъдебно производство, което било прекратено с обжалваното 3 постановление на прокурора..

При така изложените факти, които обективно се извличат от писмените доказателства, от правна страна съдът е намерил, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че договорните отношения по повод предоставянето за съхранение в хладилна камера на картофите за посев, собственост на жалбоподателя, са възникнали за пръв път през месец юни 2022г. Тогава е сключен и е породил правно действие първият наемен договор (лист 24-25 от досъдебното производство). Доказва се и че това съглашението е продължено при същите условия за още една година – от 30.06.2023г. до 30.06.2024г. чрез сключването на нов договор за наем (лист 3031 от досъдебното производство). По делото липсва спор относно съдържанието и изпълнението на тези два договора. Установява се, че те са сключени между жалбоподателя „***“ ЕООД, представляван от свид. Д. – в качеството на наемател и „***“ ЕООД, представлявано от свид. Т., в качеството на наемодател. Предметът на договора е предоставянето за временно и възмездно ползване на движима вещ, а именно на хладилна камера, която е следвало да отговаря на определени изисквания относно площ и поддържана температура. В договора страните са постигнали съгласие относно начина за определяне на наемното възнаграждение (по 1,40 лв. без ДДС на ден за всяко пале) и сроковете за неговото заплащане – в двудневен срок от издаване на фактурата, но не по-късно от десето число на съответния месец на ползване (така чл. 4 във вр. с чл. 5, ал. 3 от договора).

Твърдяната от жалбоподателя дата на неправомерния отказ за връщане на вещта е през месец август 2024г. Към този момент и вторият сключен писмен договор вече е прекратен на основание чл. 5, ал. 1, изр. 1-во от същия – с изтичането на срока му. Съгласно изречение 2-ро от същата клауза продължаването на действието на договора се постига с изрично писмено съгласие на двете страни. По делото не се доказва такова съгласие да е постигнато в предвидената му писмена форма. Въпреки това по несъмнен начин се установява, че и към месец август 2024г. картофите за посев, притежавани от жалбоподателя, са продължавали да се съхраняват в хладилна камера, находяща се в процесния имот в с. Б.. Жалбоподателят е продължил да внася стока за съхранение – палети с картофи, в същата хладила база.

Доказателства за този факт са съставените складови разписки за приемане/ предаване на стока. На лист 44-46 от том I от досъдебното производство са представени 3 разписки от датите 01, 02 и 12 юли 2024г., а от л. 15 до л. 20 и от л. 22 до л. 24 от том III за други дати през м. юли 2024г. Всички разписки са подписани за приел стоката от свид. Ц. Т., а предаващи са или свид. В. Д. (*** на „***“ ЕООД) или свид. Х.Д., за когото се установява да е служител на дружеството жалбоподател.

При тези факти съдът е приел за доказано по делото, че и след 30.06.2024г. наемните отношения между „***“ ЕООД като наемател и неговия наемодател с предмет ползването на хладилна камера са продължили със знанието и съгласието на двете страни. Това е така, защото и след тази дата 4 жалбоподателят е продължавал да внася стока за съхранение в базата, която е била приемана и за това са създадени съответните приемно-предавателни разписки. Договорът за наем, дори и когато е сключен между търговци, е неформална сделка. Поради това липсата на документ на писмен носител или под формата на електронен документ, в който да са направени електронни изявления на страните, не означава, че действията са извършвани без валидно правно основание. Освен неформален наемът е и консенсуален договор, което означава, че сделката е сключена с постигането на съгласие между страните, а от доказателствата по делото се установява, че такова е налице още на 01.07.2024г., когато свид. В. Д. е внесъл в една от хладилните камери нови палети с картофи, за което е съставена складова разписка. Следователно налице са продължаващи и през месеците юли и август 2024г. търговски отношения по сключен действителен договор за наем на хладилна камера, който е и възмездна сделка.

Първоинстанционният съд е приел за установено по делото и още, че на 12.08.2024г. свид. В. Л. Д. е поискал да вземе част от картофите за посев, оставени за съхранение в хладилна камера в складовата база в. Б., като му било отказано разрешение да изнася каквато и да част от вещите, намиращи се в складовата база, като отказът му е съобщен от свид. Ц.Ю.Т.. Освен това към момента на отказа през м. август 2024г. инкриминираните вещи – картофи са посев, собственост на жалбоподателя, са продължавали да се намират в хладилна камера в складовата база в с. Б., а жалбоподателят е имал две неплатени фактури по договорите за наем.