Определение № 2765 от 06.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2765 гр. Бургас, 03.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501749 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано е по частна жалба на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, , против разпореждане № 10080 от 02.10.2023г. по ч. гр. д. № 5855/2023г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу И. М. М. за заплащане на сумите: 107.95лв. - договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 01.102021г. до 01.08.2022 г. ; 128.27лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2021 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 01.08. 2022г. и 143.35лв. – законна лихва за забава за периода 01.08.2022 г. - 28.09.2023 г.

Изрично в частната жалба е отразено, че не се обжалва Разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Жалбоподателят в жалбата сочи, че уговореният годишен лихвен процент не противоречи на добрите нрави и е уговорен по волята на страните и са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, и уговорената договорна лихва не представлява неравноправна клауза. Относно допълнителните услуги - "Фаст" и "Флекси", сочи, че са по избор на потребителя, зависят единствено от неговата воля. И тези разходите на потребителя за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" не представлявали част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

Твърди, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, а именно: че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е 1 извършил именно такава преценка. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК. Поради което Бургаският окръжен съд намира жалбата за редовна и допустима и следва да я разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на частния жалбоподател "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. М. М. от *** за следните суми: 500 / петстотин/ лева - главница по договор за потребителски кредит, 107.95лв. - договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 01.102021г. до 01.08.2022 г.; 150.00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст", 350.00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси", 30.00лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 128.27лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2021 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 01.08. 2022г. и 143.35лв. – законна лихва за забава за периода 01.08.2022 г. - 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноски, направени в заповедното производство.

В заявлението е посочено, че на 26.08.2021г. между " ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като заемодател и И. М. М., като заемател е сключен договор за потребителски кредит № 40005567219 по силата на който заемодателя се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500.00лв. с уговорено договорно възнаграждение в размер на 107.95лв. и срок на изплащане. Сочи се,че длъжникът - И. М. не е изпълнил задължението си по договора , изпаднал в забава и тъй като падежа е бил на 01.08.2022г. кредит е изискуем в целия размер. Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит № № 40005567219 от 26.08.2021г. и общите условия приложими към същия.

На 02.10.2023 г. Районен съд – Бургас е издал заповед по чл. 410 от ГПК № 2910 , с която е осъдил длъжника И. М. М. да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, сумата от 500 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 27.74лв. – деловодни разноски съразмерно на уважената част от заявлението.

С разпореждане № 10080/02.10.2023 г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение, Районен съд – Бургас е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, за сумите: 107.95лв. - договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 01.102021г. до 01.08.2022 г. ; 271.62лв. – мораторна лихва, 150.00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст", 350.00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси", 30.00лв. – 2 такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, като е счел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 10а, чл.11ал.1, т. 10 , във връзка с чл. 19 ал.1-4, чл.22 и чл. 23 от ЗПК и поради това потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита.

Съдът е приел, че уговорените допълнителни услуги са част от възнаграждението за предоставения кредит умишлено обособено като отделно вземане с цел заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите, като така уговорените услууги са с цени е изначално известни и изначално дължими. Въз основа на тези изводи, съдът е приложил предвидените в закона последици при недействителност на договора за кредит и е отказал присъждането на договорна и мораторна лихва и възнаграждение за допълнителните с услуги. .

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /т. 2/, също и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т. 3/. Така законодателя е определил обхвата на служебната проверка, извършвана от заповедния съд, в случаите когато се касае до вземания, произтичащи от договор, сключен с потребител, какъвто е и настоящият случай. Доколкото в заявлението са конретизирани претендираните суми с посочване на вида, размера и периода, съдът следва да прецени всяко от тях дали се дължи, като в конкретния случай заявителя претендира вземания за главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, както и договорна и мораторна лихва, индивидуализирани по размер и периода от време, за който са начислени. С жалбата нe се обжалва разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Не могат да бъдат споделени доводите на районния съд, че договорът за потребителски кредит № 40005567219 от 26.08.2021г. е изцяло недействителен, на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК поради това, че не е ясно как е формиран ГПР. Приложеният договор за потребителски кредит съдържа необходимата информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 от ЗПК, в него е посочена отпуснатата сумата по кредита и общата дължима сума, както и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишния процент на разходите изчислен по определения в Приложение № 1 към закона начин и е подписан от страните. Към договора е приложен погасителен план. Няма основание да се счете, че не са спазени изискванията и изискванията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което съдът не споделя извода на районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит №№ 40005567219 от 26.08.2021г., на основание чл. 22 от ЗПК.

Настоящия състав не споделя доводите на районния съд, че клаузата за договорната лихва в процесния договор за паричен заем е недействителна на основание чл.

26 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. По отношение на договорната лихва, законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва.

3

Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. При преценката дали уговорената между страните възнаградителна лихва противоречи или не на добрите нрави, следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с ипотека, залог, поръчителство и др.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен, поради което настоящия състав, счита че не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 40, 90 %, след като ГПР е в законовите рамки, т. е. не надвишава 50%.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения и нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Според ЗПК договорната лихва е елемент от разходите на сделката, т. е. участва при формирането на ГПР, то тя следва да се счете за ограничена единствено от неговия размер и доколкото ГПР е в рамките на допустимия размер, то уговорената договорна лихва, не може да се счита, че противоречи на морала. От друга страна, в едностранното заповедно производство, в което съдът не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради което изводът на районния съд, че видимо е налице предпоставката на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗПК за недействителност на целия договор за потребителски кредит е необоснован и не се споделя от настоящия съд. В случая за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент, който е 47.98%. По отношение на вземането за законна лихва от 143.35лв., то е дължимо за времето от изпадане на длъжника в забава - чл. 12. 1 от ОУ. В заявлението се твърди, че този момент е 01.08.2022 г. и от този момент се дължи лихва за забава върху просрочените вноски до 28.09.2023 г. Отделно, такава се дължи и от датата на подаване на заявлението – 29.09.2023г. до окончателното изплащане на главницата.

Предвид изложеното по-горе и според заявеното от кредитора по договора пълно неизпълнение от страна на длъжника на договорните задължения, съдът намира, че разпореждането в частта с която е отхвърлено заявлението за възнаградителна и мораторна лихва следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за 107.95лв. - договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 01.102021г. до 01.08.2022 г. ;

128.27лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2021 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 01.08. 2022г. и 143.35лв. – законна лихва за забава за периода 01.08.2022 г. до 28.09.2023 г.

С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на претендираните разноски пред въззивната инстанция в размер на 65лв. включващи 15лв. платена такса за въззивно обжалване и до размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.