Решение № 173 от 25.08.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Добрич, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. И.а като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20253230200155 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. Т. Ж., ЕГН: **********, чрез адв. С. П.

ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-0255-000027, издадено на 31.01.2025г. от Началник в РУ в ОДМВР, Второ РУ, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 1000лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 12 месеца. С жалбата се иска отмяна на НП поради незаконосъобразност. Пледира се за прилагане института на крайната необходимост, на основание чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13 от НК, предвид влошеното здравословно състояние на съпругата на жалбоподателя непосредствено преди извършване на процесното нарушение.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Редовно упълномощеният процесуален представител на АНО оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП, като законосъобразно. Изразява становище за необоснованост на твърденията за прилагане института на крайната необходимост като приема, че информираността на жалбоподателя за здравословното състояние на съпругата му предполага поддържането на такова състояние, което да е винаги от помощ, в условията на алтернативност – наличие на резервен вариант. Отбелязва, че в процесния случай не спешността на състоянието е наложило съпругата на жалбоподателя да бъде 1 заведена до лекарския кабинет в населеното място, тъй като лекарят също е разполагал с възможност да посети пациента, но не го е направил, тъй като е „ трябвало да натовари апаратурата „. Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, при отхвърляне на жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като депозирана в законоустановения срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на нарушението, поради което съдът намира, че същият е редовно съставен с оглед константната съдебна практика. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

По отношение на приложимия материален закон, съдът взе предвид следното:

На 13.01.2025г. свидетелите И. Б. И. и К. Т. П. – полицейски служители във Второ РУ гр. Добрич извършвали обход с патрулен автомобил в с.

Ведрина. Около 16.00ч. възприели л.а. с рег. № ***, движещ се по ул. Двадесет и осма. Спрели го за проверка, посредством звуков и светлинен сигнал.

Установили, че негов водач е З. Т. Ж.. При извършената проверка за концентрация на алкохол в кръвта, чрез издишания от водача въздух, цифровата индикация на техническото средство алкотест Дрегер 7510, инв. № ARPL-0260 отчела 1,18 промила алкохол. Жалбоподателят обяснил, че води съпругата си до лекарския кабинет. В същото време съпругата му слязла от автомобила, без чужда помощ и попитала за резултата от проверката. Била уведомена, че на съпругът й ще бъде отнето СУМПС, поради управление на МПС след употреба на алкохол. Разстроила се и предпочела да остане при мъжа си до приключване на проверката. В този момент към патрулния автомобил се приближила и св. Б. А., практикуващ лекар в Здравна служба с.

Ведрина и попитала: „ Защо не се обадихте? „

Предвид констатираното, св. И. в присъствието на св. П. и жалбоподателя образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 1436601, с който му вменил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. След надлежно предявяване, нарушителят го подписал без възражения.

След като приел депозираните от жалбоподателя на 17.01.2025г.

2 писмени възражения за неоснователни, в съответствие с разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, на 31.01.2025г. АНО – Началник Второ РУ гр. Добрич издал НП № 25-0255-000027. В обстоятелствената част възприел описаната в акта фактическа обстановка. За вмененото административно нарушение по чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т.

2 от ЗДвП „глоба” в размер на 1000лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 12 месеца.

В хода на съдебното производство бе разпитана в качеството на свидетел и лицето Севинч Амед Кьосе, помогнала на съпругата на жалбоподателя, придържайки я да се качи в автомобила, за да бъде отведена до лекарския кабинет в с. Ведрина. В показанията си св. Б. А. заявява, че е била запозната със здравословното състояние на съпругата на жалбоподателя и при полученото обаждане от пациентката е преценила, че състоянието й е спешно. Тъй като работния й ден в с. Ведрина приключвал и се налагало да отпътува с личния си автомобил до съседното село Ново Ботево, а домът на пациентката не й бил по път, след като чула гласа на жалбоподателя в хода на разговора я уведомила, че следвало да бъде доведена до лекарския кабинет, където щяла да ги изчака.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от приобщените към доказателствения материал и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН № 1436601/13.01.2025г., НП № 25-0255-000027/31.01.2025г., издадено от Началник Второ РУ гр. Добрич, Възражения на жалбоподателя от 17.01.2025г., Становище на АНО, както и от показанията на свидетелите И. И., К. П., Б. А. и С. К..

АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергаха в хода на съдебното дирене. От събраните в съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя административно нарушение. С показанията си свидетелите И. и П. по безспорен начин установяват, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 13.01.2025г., непосредствено преди да му бъде извършена проверката, в хода на която се е установило наличието на 1,18 промила алкохол в кръвта, измерено чрез издишания от него въздух, посредством технически средство Алкотест Дрегер.

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е безспорно доказано и законосъобразно на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административните наказания „ глоба „ и „лишаване от право да управлява МПС“.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачът на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Забраната е скрепена с предвидената в чл. 174, ал. 1, 3 т. 2 от ЗДвП административнонаказателна санкция за водачите, управляващи ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно с налагане на наказания „ глоба „ в размер на 1000лв. и „ лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В процесния случай по безспорен начин е установено с техническо средство, измерващо концентрацията на алкохол в кръвта, чрез издишания въздух, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 1,18 промила, поради което и наложените административни наказания не подлежат на преразглеждане по размер, тъй като са в законоустановен фиксиран размер.

По горните съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Настоящият съдебен състав не споделя становището за прилагане института на крайната необходимост, по следните съображения:

-съобразно разпоредбата на чл. 13 от НК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В настоящия казус не се касае до административно нарушение, по отношение на което да е приложим институтът на крайната необходимост. Действително, от показанията на св. Атанасова се установява, че съпругата на жалбоподателя е страдала от заболяване и споделените й от пациентката по телефона симптоми са налагали преглед, който обаче явно не е бил от изключително спешен порядък. Преценила е да ги изчака, тъй като домът им не е бил по път, вместо незабавно да посети адреса с личния си автомобил. Още повече, с действията си по управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,18 промила в населено място, жалбоподателят е изложил на реален риск не само своя живот и здраве, но и тези на съпругата си, пътуваща в управлявания от него автомобил. Очевидно е, че в случая липсват визираните от законодателя предпоставки: да не съществува друг начин за избягване на опасността, т.е. става дума за едно крайно, последно средство за избягване на опасността, и причинените от деянието при крайна необходимост вреди да са по-малко значителни от предотвратените. Ето защо, не може да се приеме, че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение може да бъде разгледано в хипотезата на чл.13 от НК, уреждаща института на „крайната необходимост”. В подкрепа на изложеното може да се посочи, че е съществувала друга възможност за жалбоподателя да окаже помощ на съпругата си, с оглед обстоятелството, че св. Атанасова е можела да посети адреса в случай, че е била уведомена за невъзможността му да управлява МПС, поради употребата на алкохол.

4

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна ОДМВР гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0255-000027, издадено на 31.01.2025г. от Началник в РУ в ОДМВР, Второ РУ, с което на З. Т. Ж., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 1000лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 12 месеца.

На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН ОСЪЖДА З. Т. Ж., ЕГН:

********** да заплати на ОДМВР гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5