Решение № 1645 от 16.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. Варна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501444 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 296119/12.08.2021г. на К. В. М., ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, Й. З. П.а – К. и Г. Х. О. срещу Решение № 262359 от 23.07.2021г. по гр.д. № 6661/2019г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, поправено с Решение № 260184 от 22.03.2022г. В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от К. В. М. с ЕГН **********, ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, Й. З. П.а-К. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Н.“, № 6, ет. 1, ап. 1 и К. А.К., п. на 25.10.2019г. в лицето на правоприемниците му по закон – Д.

П. В. с ЕГН **********, Г. Х. О. с ЕГН **********, Н. И. Г. с ЕГН ***, С. Д. С. с ЕГН **********, п. на 12.04.2022г. в лицето и на неговия правоприемник Д. Д. Д. с ЕГН **********, последните двама от своя страна заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на делото правоприемник на ищеца Д. С. Д., п. на 20.03.2020г. срещу Ж. И. Д. с ЕГН ********** и М. И. Ж. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на помещение „хоби“, находящо се на партерен етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ***, която жилищна сграда е изградена в имот с ид. *** по КККР на гр. Варна, посочена на скица по архитектурен проект с червени очертания, която скица е приложена на л. 657 от делото и която приподписана от съда е неразделна част от решението, с площ от 36.10 кв.м., а по КНА № 171, том ХLV, вх. рег. № 15920, дело № 9690/18.07.2011г. на АВ описана като хоби стая, състояща се от едно помещение и санитарен възел, при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750, тото пункт, отгоре – жилище, от долу – 1

ПРУ.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост на решението. Оплакванията са обосновани с доводи, че неправилно ВРС е приел, че спорният обект не е обща част на сградата в режим на ЕС към момента на нейното възникване, като не е отчел правилно същественото действие на делбата /сключването на окончателен разделителен протокол/ и договора за групов строеж според регламентацията му към момента на сключването му /чл. 192 от ЗТСУ /отм./, нито спецификата на възникналата след делбата ЕС. Съсобствеността съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ в случая е прекратена чрез извършена последваща делба, чрез разпределение на жилищата и другите обекти, съобразно ДГС и одобрените строителни книжа и разрешението за строеж № 129 от 07.10.1983г., като е установено по делото, че изградената ЖС въз основа на това разрешение съответства на одобрения на 27.07.1983г. архитектурен проект и изменението с последващи екзекутиви. С договора за доброволна делба от 15.02.1989г. всеки от участниците в ДГС е придобил в изключителна собственост определения му обект въз основа на делбата, като Д. и И. И.и получили в собственост апартамент № 1 на първи жилищен етаж; Ж. Д. получила в собственост апартамент № 2 на втори етаж; М. Ж. – апартамент № 3 на трети жилищен етаж и РД БСТ – магазин в партерния етаж на сградата, ведно с по едно таванско помещение и изба за всеки. Именно от този момент върху построената сграда е възникнала ЕС. В описанието на придобитите самостоятелни обекти липсва посочване на процесната хоби стая като самостоятелен обект, поставен в нечий дял като изключителна собственост, нито същата е описана като прилежаща част към някой от поделените между съделителите самостоятелни обекти /три апартамента и тото пункт/. Ето защо изводът на ВРС, че при така отразеното в архитектурния проект, по който сградата е построена не може да се направи извод дали процесното хоби е било предназначено да обслужва собствениците на отделни притежавани етажи или е било самостоятелен обект е неправилно. Спецификата на характера на общите части на ЕС обосновава невъзможността да бъдат придобИ.и по давност. Събраните в тази връзка свидетелски показания са недопустими, доколкото не е установено обекта да е променил предназначението си по общо съгласие на етажните собственици, а същите не установяват и осъществяване на фактическа власт, нито намерение за своене от наследодателите на ответниците и от тях самите. От друга страна разпореждането с общи части може да стане само със съгласието на всички собственици.

Установено е от заключението на тричленната СТЕ, че ап. 1 не е функционално свързан с хоби стая, както и до нея се достига от общото разпределение на партерния етаж на сградата. Неправилно и необосновано това заключение не е кредитирано от ВРС; не е съобразено, че в обясненията си вещите лица безспорно установяват, че достъп до дворното място може да бъде осъществен единствено през хоби стаята, както и че няма друг достъп до дворното място; че съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в многофамилни ЖС се осигурява комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление /входно пространство и др./; че общият достъп през партера до 2 вътрешния двор е необходим във всички случаи; че таблицата за определяне на цените на обектите в ЖС няма вещноправни последици, както и оспорването на достоверността й, като частен диспозитивен документ и че ценообразуването не е извършено при извършване на делбата и учредяването на ЕС /15.08.1989г./ в противоречие с изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗС, а в един предходен момент /02.08.1983г./. Ето защо хоби стаята не може да бъде обособена като самостоятелен обект и съставеният НА № 79/2011г. на Нотариус Я.Н. не установява валидно право на собственост върху описаната като самостоятелен обект хоби стая. Същата е обект, който функционално обслужва всички отделно притежавани самостоятелни обекти в сградата, и като такъв съставлява обща част по предназначение на сградата, притежание на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата /ищци/, при квоти съобразно участието им в ОЧ на сградата. Ето защо КНА следва да се отмени.

Отправили искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се отмени и вместо него предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата М. И. Ж., чрез особен представител, оспорил развитите в нея оплаквания, с доводи за правилност и законосъобразност на решението. Посочил, че по делото не е установено, че спорната хоби стая е обща част на сградата към момента на нейното възникване. Архитектурният проект, одобрен на 27.07.1983г. е предвиждал на партерния етаж на сградата да се изградят две помещения, като едно от тях е процесното „хоби“. И към двата обекта по проект е предвидено изграждането на санитарен възел и такива са изградени. Спорната стая не обслужва други самостоятелни обекти в сградата, а освен това етажната собственост може да съществува и без този обект. Отправил искане решението да се потвърди.

На основание чл. 226, ал. 2 от ГПК в хода на въззивното производство е допуснато встъпване в качеството на трето лице помагач на страната на въззивницата К. В. М. на частния й правоприемник К. И. Д., който е конституиран в качеството на трето лице помагач на страната на праводателя си /допустимо – Определение № 58 от 4.02.2021г. по ч.т.д. № 2287/2020г. на ВКС, I ТО/.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. В. М., ДП „Български спортен тотализатор“, Й. З. П.а – К. и К. А.К. срещу Ж. И. Д. и М. И. Ж. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на помещение „ хо б и “ , обект находящ се на партерен етаж в жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ***, съставляваща обща част на Етажната собственост по предназначение, за която ответниците се снабдили с КНА № 171/18.07.2011г.

3 на Нотариус Я.Н., в който хоби стая е описана, като състояща се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 36.10 кв.м., разположена на партерен етаж – по архитектурен проект, при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750, отгоре – жилище, от долу – ПРУ, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на КНА.

Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл: ищците са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда № 2, находяща се в гр.

Варна, ***, както следва: ДП „БСТ“ – на СОС – магазин на партерен етаж, с ид.

***, както и на 0.0588% ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж; Й.

П.а – К. – на СОС – Апартамент № 1 на първи етаж, с ид. ***, както и на 0.3337% ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж; К. М. – на СОС – Апартамент № 2 на втори етаж, с ид. ***, както и на 0.3087% ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж и К. К. – на СОС – Апартамент № 3 на трети етаж, с ид.

***, както и на 0.2988% ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж. С КНА № 171/18.07.2011г. на Нотариус Я.Н. наследодателите на ответниците И. Ж. И. и Д.В.

И. са признати за собственици на хоби стая, с площ от 26.10 кв.м., разположена на партерния етаж в сградата на основание разрешение за строеж, реализирано строителство и въвеждане в експлоатация на обекта. Този акт не установява право на собственост върху хоби стаята, доколкото последната функционално обслужва отделните самостоятелни обекти в сградата и съставлява обща част по предназначение на сградата – част от ЕС, която е притежание на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата /на ищците/, при квоти съобразно участието им в ОЧ на сградата. Последното следва от одобрения архитектурен проект на жилищната сграда, Разрешението за строеж от 07.10.1983г. и Протокол за Приемателна комисия назначена със Заповед № 767/25.08.1987г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна – за приемане и въвеждане в действие на обект.

Процесната хоби стая съставлява ОЧ по предназначение на партерния етаж от сградата, обособена да обслужва всички отделно притежавани обекти на собствениците след подялбата на собствеността на новопостроената сграда с Договор за доброволна делба от 15.02.1889г. В този смисъл отправили искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, Ж. Д. чрез особен представител, назначен в хипотеза на чл. 94 от ГПК вр. чл. 23, ал. 4 от ЗПрП адв. Д. Г., оспорила исковете по основание.

Оспорването обосновала с твърдение, че с одобрения архитектурен проект от 27.07.1983г. на партерния етаж на сградата са предвидени два обекта: Тото – пункт и Хоби-стая. И двата обекта са били предвидени като самостоятелни в новопроектираната ЖС и са изградени като такива в изпълнение на одобрения архитектурен проект. Към хоби-стаята има изграден санитарен възел и същата отговаря на понятието „обект“ по смисъла на § 5, т. 39 от ЗУТ, както и на § 1, т. 1 от ЗКИР. Двата подобекта – Тото-пункт и Хоби-стая, разположени на партерен етаж представляват обособени части от сградата, които са подобекти на собственост, имат самостоятелно функционално предназначение и са със самостоятелен 4 характер съгласно удостоверение от Гл. архитект на Община Варна от 21.05.2019г. Т.е. процесната хоби стая е самостоятелен обект в сградата и не е обща част в новоизградената ЖС. Подобекта е изграден по стопански начин, приет и въведен в действие с Протокол на приемателна комисия, назначена със Заповед № 767/25.08.1987г. на Председателя на ИК на ОНС – Варна. Релевирала е възражение за нищожност на НА № 18/1978г. и на НА № 150/2006г. поради липса на правосубектност на РД БСТ, както и на ДП БСТ да придобива имоти, както и поради липса на предмет, тъй като такива имоти и обекти реално не съществуват. В този смисъл се е позовала на нищожността и на договора за доброволна делба от 1989г., поради липса на предмет на делба. На И. и Д. И.и е било учредено право на строеж за изграждане на четириетажна жилищна сграда, а те от своя страна учредили на децата си – ответниците по делото право на строеж на два от жилищната етажи. Съществува екзекутивен проект одобрен на 21.12.1984г., като съпрузите И.и станали собственици на хоби-стая и тото-пункт, както и на целия пети етаж, поради което законосъобразно е установено правото им с НА № 171/2011г. Оспорила материалноправната легитимация на ищеца ДП „БСТ“, съответно правния интерес от провеждане на иска от този ищец.