Решение № 4320 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4320 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100510688 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12842/ 01.07.2025, постановено по гр. д. № 25061/24г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Етажната собственост на жилищна сграда, намираща се в гр. София, ж.к. ****, установителни искове за признаване дължимостта на суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57028/2023г. по описа на СРС, 165 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че неправилно било прието, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, защото етажната собственост на *** не е задължена да плати сумите по заповедта. Сочи се, че в заявлението и заповедта по чл.410 ГПК не е налице идентитет за адреса на топлоснабдения имот, който бил входно помещение с аб. № 344318, находящо се в гр.София, ж.к. ****, а в заповедта била посочена във вход В. Във възражението по чл.414 ГПК длъжникът възразява, че помещението във вх. В е с друг абонатен номер и желае да бъде отстранена допуснатата грешка. В исковата молба имотът е обозначен с вход Б, вкл. доказателствата касаят входно помещение във ****, така и с молби от 14.02.2025г., 08.05.2024г. и 08.01.2024г. било уточнено, че имотът е във вход Б, така и СТЕ по делото била изготвена за ****. По тези съображения решението било недопустимо, доколкото произнасянето било за вх. В.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 1

ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно.

При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че същото е процесуално НЕДОПУСТИМО поради следните съображения:

Производството е по реда на чл.422 ГПК вр. производството по ч.гр.д. № 57028/2023г. Същото е образувано по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД, в което като длъжник е посочена Етажна собственост гр.София, ж.к. **** 1, ****, ****, в т.12 то заявлението е описано, че вземането произтича от доставена, но неплатена ТЕ за имот в гр.София, ж.к. **** 1, ****, ****, входно помещение, аб.№ 344318/ инсталация 4000322194.

С разпореждане № 133679/26.10.2023г. заявлението е било оставено без движение с указания за посочване на законен представител /домоуправител/ на ЕС. С молба от 01.11.2023г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискано издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация за домоуправителя на Етажна собственост гр.София, ж.к. **** 1, ****, ***, след снабдяване с което е постъпило удостоверение от Столична община, район Искър, съгласно което домоуправителят за *** е А.С., като с молба от 21.12.2023г. е поискано от заявителя задължаване на Столична община, район Искър да представи информация за домоуправителя на ***. С молба от 08.01.2024г. заявителят сочи, че претендират суми за консумирана и незаплатена ТЕ за имот в гр.София, ж.к. **** -1, ****, ****.

Издадена е заповед № 3533/29.01.2024г. по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Етажна собственост гр.София, ж.к. **** 1, ****, ***, представлявано от А.С., да плати претендирани в заявлението суми на Топлофикация София ЕАД за обект, намиращ се в гр.София, ж.к. **** 1, ****, ***, входно помещение с аб.№ 344318.

Срещу издадената заповед е подадено възражение от Етажна собственост гр.София, ж.к. **** 1, ****, ***, чрез А.С., в която е описано, че не се дължи сумата, защото юриста на Топлофикация неправилно е подвел съда като е объркал абонатния номер, а задължението на действителния адрес е ****, ****.

С определение № 15478/10.04.2024г. са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК. С молба от 22.04.2024г. заявителят е поискал отстраняване на очевидна фактическа грешка при изписване на длъжникът, който в действителност бил ****. С разпореждане съдът е дал указание да се уточни входа на блока. С молба вх.№ 143575/30.04.2024г. са представени указания, че в срока по чл.415 ГПК е предявен иск за установяване на вземането срещу Етажна собственост гр.София, ж.к. **** 1, ****, ****. С молба вх. № 149651/08.05.2024г. Топлофикация София ЕАД в изпълнение на дадените указания е уточнило, че входът е ****. Съдът е разпоредил връчване на уточнението на другата страна / Етажна собственост гр.София, ж.к. **** 1, ****, ****/.

2

По образуваното исково производство по реда на чл.422 ГПК. С доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с искова молба срещу Етажна собственост, ж.к.

**** 1, ****, ***. След известно пасивно поведение от ищеца, с молба вх.№ 53328/14.02.2025г. е поискано поправка на ОФГ в заповедта по чл.410 ГПК, доколкото в заявлението и заповедта длъжникът бил различен, като вкл. представените по делото доказателства касаели ****.

С атакуваното решение съдът е приел, че е сезиран с искове срещу Етажна собственост, ж.к. **** 1, ****, ***, приел е, че в заповедното производство имало депозирани от заявителя молби за задължено лице – ***, както и била издадена заповедта, а събраните в исковото производство доказателства обосновавали, че етажната собственост на *** не е задължена за заплащане на ТЕ по посочения абонатен номер, поради което исковата претенция е изцяло отхвърлена.

След обжалване на решението по образуваното в.гр.д. № 10688/2025г. съдът е констатирал, че в процесната заповед по чл.410 ГПК е налице очевидна фактическа грешка при изписване на длъжника и претендираното задължение (заявлението, в което се иска издаване на заповед по чл.410 ГПК, както и в молба вх.№ 4686/08.01.2024г. е описано, че се претендира сума от Етажна собственост на жилищна сграда, намираща се в гр.София, ж.к. **** – 1, ****, ****, за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – входно помещение намиращо се в южната страна на входа, находящ се в гр.София, ж.к. ****-1, ****, ****), като в издадената заповед е описано, че касае Етажна собственост на жилищна сграда, намираща се в гр.София, ж.к. **** – 1, ****, ***, като е разпоредил връщане на делото на СРС, 165-ти състав, по ч.гр.д. № 57028/2023г. за произнасяне по констатираната от въззивната инстанция очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановения съдебен акт. При връщане на делото съдът се е произнесъл с разпореждане № 156104/09.10.2025г., с което е допуснал поправка на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 57028/2023г. по отношение на личността на ответната етажна собственост, която да се чете „****“.

Въз основа на горното съдът приема следното:

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, посочени в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК, първото от които е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника по същата. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника, служебната проверка по чл. 130 ГПК на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. В този смисъл - задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10а.

3

В настоящия случай указанията за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК са дадени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК - след извършена преценка на заповедния съд за редовно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника /***/, при наличие на очевидна фактическа грешка при индивидуализация на действителния поискан със заявлението и уточнен длъжник /****/. Следователно заповедта по чл.410 ГПК не е надлежно връчена на пасивно легитимирания длъжник, съответно възражението по чл.414 ГПК изхожда от ненадлежна страна, поради което предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за вземанията са недопустими поради погрешно дадени указанията по чл. 415 ГПК от заповедния съд. Недопустимостта на исковете обуславя недопустимост и на постановеното първоинстанционно решение, което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

Делото следва да се върне на заповедния съд, който следва да връчи издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57028/2023г. по описа на СРС, 165 състав, на длъжника Етажната собственост на жилищна сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „****- 1“, ***, ****, ведно с разпореждането за поправка на ОФГ в същата, който длъжник може в съответствие с чл.414 ГПК да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Едва след подаване на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК от надлежния по заповедта длъжник следва да се дадат указания по чл.415 ГПК.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 12842/ 01.07.2025, постановено по гр. д. № 25061/24г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия "Топлофикация София" ЕАД - "Техем Сървисис" ЕООД.

Решението е окончателно.

ВРЪЩА ч.гр.д. №57028/2023г. на СРС, 165 състав, за продължаване на производството с указания за връчване на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57028/2023г. по описа на СРС, 165 състав, на длъжника Етажната собственост на жилищна сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „****- 1“, ***, ****, ведно с разпореждането за поправка на очевидна фактическа грешка в същата.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4