Решение № 1748 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100510210 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 10.05.2021г., постановено по гр.д. № 27101/2020г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, са уважени предявените от “Т.Б.А.Б.” АД срещу СЛ. Н. СТ. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 3 182, 82 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 7000256556 от 20.04.2017г., ведно със законната лихва от 27.08.2018г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 943, 94 лева за периода от 25.02.2018г. до 26.04.2018г.; обезщетение за забава в размер на 130, 77 лева за периода от 25.02.2018г. до 13.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 56892/2018г. по описа на СРС, ГО, 174 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата СЛ. Н.

СТ., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че съдът не се е 1 произнесъл по наведените от нея възражения за нищожност на договора.

Сочи, че липсват мотиви относно релевираните доводи за включените асоциираните плащания и по трите договора за банков кредит, изразяващи се в такса застраховка “Банк живот агент” и т.нар. “еднократна такса за оценка на риска”, които са в размер съответно на 399 лева и 431 лева. Счита, че въвеждането на посочените такси е в нарушение на разпоредбите на чл. 11, т.

9 и т. 10 от ЗПК, с което се цели заобикаляне на императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от общо 1 757 лева по трите договора за кредит съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При включването на тези такси към определения в договора ГПР същият би надвишавал установения в чл. 19, ал.

4 от ЗПК максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва, която към момента е 10 %. Развити са подробни съображения, че с пакета от допълнителни услуги /асоциираните разходи/ се въвеждат разноски, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 50 %. Жалбоподателят счита, че по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение за посочените асоциирани услуги не представлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита.

Следователно тези клаузи от договора са нищожни, доколкото имат за цел и резултат заобикаляне на изискванията на закона /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/. В жалбата се поддържат релевираните възражения за нищожност на договорната лихва по съображения, че нейният размер надвишава три пъти законната лихва. Навеждат се възражения, че процесният договор е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. По тези съображения счита, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи, като следва да се приспаднат и вече направените плащания. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в цялост и за отхвърляне на предявените искове, тъй като с направените плащания по кредита е покрита в цялост дължимата сума за главница.

Насрещната страна “Т.Б.А.Б.” ЕАД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за 2 правилно и обосновано, поради което прави искане да бъде потвърдено.

Оспорва наведените доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Изложено е подробно становище, че в случая са спазени всички изисквания на приложимия ЗПК. Уговореният в договора ГПР е в размер на 44, 96 %, а договорната лихва е определена във фиксиран размер от 28, 36 %. Доколкото по делото било установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е неизправна страна, счита предявените искове за основателни в пълния претендиран размер.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 3 182, 82 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 7000256556 от 20.04.2017г., ведно със законната лихва от 27.08.2018г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 943, 94 лева за периода от 25.02.2018г. до 26.04.2018г., обезщетение за забава в размер на 130, 77 лева за периода от 25.02.2018г. до 13.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 56892/2018г. по описа на СРС, ГО, 174 състав. Ищцовото дружество се е позовало на настъпила и обявена на длъжника предсрочна изискуемост на целия размер на задължението поради неплащане на три месечни погасителни вноски.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в ТЗ и ЗКИ.

Според легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата 3 съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. За отпуснатата сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената парична сума, чрез превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.

Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност на сумата на задължението на кредитора.

Процесният договор за кредит е сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.

В конкретния случай е установено, че между страните по делото е сключен на 20.04.2017г. договор за потребителски кредит № 7000256556, по силата на който “Т.Б.А.Б.” ЕАД е предоставила на СЛ. Н. СТ. потребителски кредит в размер на 3 200 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне получената сума, ведно с възнаградителна лихва, съобразно погасителен план на 32 равни месечни вноски всяка една в размер на 180, 97 лева, считано от 25.05.2017г., с падеж 25-то число на месеца. Месечните погасителни вноски включват няколко компонента: главница, договорна лихва, еднократна такса за оценка на риска и застрахователна премия по застраховка “Банк живот агент”. В чл. 7.1. от договора е уговорено задължение на кредитополучателя да заплати сумата от 431, 92 лева, представляваща “еднократна такса за оценка на риска”. Посочено е, че таксата е дължима в деня на подписване на договора и се финансира от кредитора, а възстановяването от страна на потребителя се извършва с дължимите месечни погасителни вноски съгласно погасителния план. Кредитополучателят е сключил застраховка “живот” при уговорена застрахователна премия в размер на 399, 36 лева, дължима от ответника. Страните са уговорили в чл.

7.2.2 от договора, че в случай, че потребителят е поискал сключване на 4 застраховка, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка застрахователна премия, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател. Не е спорно, че в случая застрахователната премия от 399, 36 лева е платена от кредитора в полза на застрахователя, като ответникът е поел задължение да върне сумата разсрочено заедно с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план по договора за кредит. Съгласно чл. 9 от договора, кредитополучателят се задължил да заплаща договорна лихва в размер на 28, 36 % годишно, а при просрочие – да заплаща и наказателна надбавка в размер на законната лихва /9.4. от договора/. Страните уговорили връщането на сумата да се извърши при определен годишен процент на разходите от 44, 96 %, като крайният срок на издължаване е 25.12.2019г. Общата сума дължима от потребителя е в размер на 5 790, 98 лева, представляващ сбор от предоставената главница от 3 200 лева, еднократна такса за оценка на риска в размер на 431, 92 лева, застрахователна премия по застраховка “Банк живот агент” в размер на 399, 36 лева и договорна лихва в размер на 1 759, 70 лева. По делото не е спорно, че кредитодателят е изпълнил договорното си задължение за отпускане на уговорената парична сума, чрез превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита, като с част от отпусната сума в размер на 3 200 лева кредитополучателят е поискал да бъде погасено /рефинансиран кредит/ друго негово задължение към банката за сумата от 1 260 лева. С част от отпусната сума е платена застрахователната премия по застраховка „Живот“ в размер на 399, 36 лева /чл. 7.2.2. от процесния договор/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

5

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.