Решение № 2302 от 09.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2302 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110125428 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание и подлежаща на връщане сума по неформален договор за продажба и доставка на фотоволтаични модули, обективиран в проформа фактура № 0000000001/23.03.2022 г., който е бил развален, както и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща платена без основание сума по проформа фактура № 0000000001/23.03.2022 г. поради липсата на сключен договор за продажба и доставка на фотоволтаични модули, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът „.... твърди, че между него и ответника ... е сключен неформален договор за продажба и доставка на фотоволтаични модули, за което са издадени проформа фактура № 0000000001/23.03.2022 г. и окончателна фактура № 00000000128/01.04.2022 г. Поддържа, че модулите е следвало да бъдат доставени от ответника в 7-дневен срок от заплащане на сумата по фактурата до собствения му обект – сграда с цел изграждане на фотоволтаична инсталация, като след издаване от негова страна на проформа фактура № 0000000001/23.03.2022 г. е извършил плащане на дължимата по нея сума в размер на 10 000 лв. – на 23.03.2022 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да достави поръчаните и платени фотоволтаични модули, поради което за ищцовото дружество възниква интерес от разваляне на договора и връщане на платената сума по проформа фактура № 0000000001/23.03.2022 г. в размер на 10 000 лв., тъй като е отпаднало основанието за нейното задържане, позовавайки се на връчването на преписа от исковата молба на ответника в хода на процеса. При условията на евентуалност заявява, че липсва сключен договор за продажба и доставка на фотоволтачини модули, поради което сумата по проформа фактура № 0000000001/23.03.2022 г. е платена без основание и липсва основание за нейното задържане от ответника. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника 1

„.....

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 08.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Т. е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД за посочената по-горе сума бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г. до окончателното плащане.

В случая, с оглед основателността на предявения главен иск, съдът намира, че не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност осъдителен такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на същата.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 2 700 лв., от която: 400 лв. – платена държавна такса и 2 300 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023 г., имащ характер на разписка.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, сумата от 10 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание и подлежаща на връщане сума по неформален договор за продажба и доставка на фотоволтаични модули, обективиран в проформа фактура № 0000000001/23.03.2022 г., който е бил развален, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на „...., 2

ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 700 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3