Решение № 254 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000503448 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 02.02.26г. /с участието на секретаря Дянкова/ въззивно гражданско дело № 3448/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-11 състав от 09.05.22г. по г.д. № 3044/06г. /поправено при условията на чл. 192 от ГПК отм. – с решение от 29.08.22г./ са уважени /частично: до размера на сумите и периодите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове на Министерството на външните работи против Д. Х..

Решенията на СГС се обжалват както следва:

От Д. Х. – в осъдителните /негативните за ответницата/ части.

От Министерството на външните работи – в отхвърлителните /негативните за ищеца/ части.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че ответницата /в качеството си на служител на Министерството по силата на трудов договор, сключен на 21.10.96г., със срок на действие до 30.09.98г., допълнен с анекс от 03.02.97г./ е работила като „***“ в посолството на България в Унгария; че заради това си качество /служител на ищеца/ е била настанена в жилище /апартамент № 11/, находящо се в град Будапеща, *** /разположено в комплекса на българското посолство/; че на 14.08.97г. трудовото правоотношение е било прекратено /при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ; уволнението е било отменено впоследствие с влязъл в сила съдебен акт, но съгласно съдържанието на последния служителката не е била възстановена на предишната й длъжност/; че Д. Х. е продължила да ползва процесния апартамент /без основание – с оглед наличието на вече прекратена договорна връзка/.

С горните твърдения Министерството обосновава искането си - имуществената отговорност на ответницата да бъде ангажирана при условията на „неоснователно обогатяване“ /ищецът иска да му бъдат присъдени – съобразно последната уточняваща исковете молба от 16.01.24г.: обезщетения за ползване на жилището – за периода от 14.08.97г. до 25.05.06г., заедно с 1 мораторна и законна лихва върху същите; консумативи за ползването на имота – суми за електрическа енергия, за вода, за смет, за профилактика на комини, заедно с мораторна и законна лихва върху същите/.

Жалбата на ответницата /касаеща и двете решения на СГС/ е неоснователна. Жалбата на ищеца /касаеща само първото решение на СГС/ е частично основателна /първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано частично/:

От една страна:

Настоящият съдебен състав препраща /по аналогия с правилото на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на първоинстанционния съдия, с които е обоснована частичната основателност на исковете.

От друга страна /в допълнение/:

Горните фактически обстоятелства са надлежно удостоверени със събраните в процеса писмени доказателства. Отделно от това: основното /релевантно за и относимо към настоящия правен спор/ обстоятелство, а именно, че ответницата е ползвала лично /фактически – физически/ процесния недвижим имот през целия исков /заявен/ период /конкретизиран по-горе/ не е и спорно.

Това ползване в случая следва да се окачестви като осъществявано „без основание“ - предвид именно обстоятелството, че съществуващата трудово-правна връзка между страните /единствено заради която Д. Х. е била настанена в процесния апартамент/ е била прекратена. Този факт обосновава правото на Министерството да претендира присъждане на обезщетения за ползването на имота /съизмеряващи се с пазарния наем за съответните периоди от време/ за целия исков период /през който е била осъществявана фактическа власт върху имуществения актив/. Същият факт обосновава правото на ищеца да претендира /отново за целия исков период – предвид горните съображения/ и дължимите за ползването на имота консумативи /както са заявени: суми за електрическа енергия, за вода, за смет, за профилактика на комини/. Тези консумативи /които са били дължими от ответницата – в качеството й на фактически ползвател на жилището/ са били платени реално от ищеца /с което в патримониума на Д. Х. е настъпило неоснователно обогатяване; последното е породило в правната сфера на ищеца – право да иска възстановяване на изразходваните „в полза на ответницата“ суми/. Размерът на всички /изброените/ вземания е удостоверен от приетите по делото /в това число и пред въззивния съд/ счетоводни /икономически/ експертизи /които са изготвени след съобразяване на събраните по делото в тази насока писмени доказателства/. Констатациите /математическите изчисления/ на вещите лица – не са оспорени /съответно опровергани с насрещни - експертни или друг вид доказателства/.

С оглед изложеното /и конкретно предвид изчисленията на приетите в процеса експертизи/:

В полза на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на още 302 400 форинта за периода от 14.08.97г. до 30.11.98г. /заедно и със законната лихва върху тази главница за периода след 15.09.06г./. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и допълнителна мораторна лихва /върху обезщетението за ползване на имота/ в размер на 146 058 форинта за периода до 15.09.06г.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително и: още 7 364, 35 форинта /сума за електрическа енергия за периода 14.08.97г. – 30.11.98г./, заедно с мораторна лихва върху тази главница в размер на още 7 422, 67 форинта; още 10 051 форинта /сума за смет/, заедно с мораторна лихва върху тази главница в размер на още 5 668, 86 форинта; още 1 389 форинта /сума за профилактика на комини/, заедно с мораторна лихва върху тази главница в размер на още 1 228, 25 форинта; още 34 448, 04 форинта /сума за вода по разпределение/, заедно с мораторна лихва върху тази главница в размер на още 49 474, 19 форинта.

Защитната теза на Д. Х. /която се концентрира единствено в изброените по – долу възражения/ се явява неоснователна:

Допустимостта на настоящото производство /конкретно – международната компетентност на български съд да разгледа процесния правен спор по същество/ се явява установена /“стабилизирана“/ с влязъл в сила съдебен акт - определение на ВКС от 13.11.20г. по г.д.

№ 3473/20г. /другите цитирани от ответницата съдебни актове в тази насока или са били 2 ревизирани с горното определение на ВКС, или касаят иск с друга правна квалификация, а именно по чл. 108 от ЗС, който не е предмет на настоящото дело; разликата между двата вида искове, а именно - облигационен и вещен е коментирана изрично от касационния съд в посоченото определение/. Настоящият съдебен състав споделя доводите на ВКС /изложени в горното определение/ доколкото същите кореспондират пряко с правилото на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП. В хипотеза като процесната /когато ищецът е български държавен орган; когато ответницата е български гражданин; когато „спорният имот“ е собственост на българската държава; когато ответницата има официално регистриран адрес в страната/ международната компетентност на национален правораздавателен орган – не може да бъде отречена.

В същата връзка /и в допълнение/:

Настоящият съдебен състав констатира /чрез служебна справка по смисъла на чл. 155, предл. 2-ро от ГПК/, че друг /идентичен на настоящия правен спор – касаещ следващ времеви период, а именно – спорът по г. д. № 46213 от 09г на СРС/ е бил финализиран с окончателен диспозитив, съгласно който – делото /спорът/ не се явява международно компетентно на български съд. Този съдебен акт обаче не може да бъде съобразен по настоящото дело /доколкото касае друг съдебен процес – макар и идентичен на настоящия/. От друга страна /и съобразно изложеното погоре/ настоящото дело се „движи“ по същество в съответствие с горното определение на ВКС /което касае конкретно процесното производство; актът на ВКС се явява задължителен за настоящия съд – по смисъла на чл. 278, ал. 3 от ГПК/.

На последно място в същата насока:

Разглеждането на делото пред български съд по никакъв начин не накърнява правата /защитата/ на ответницата: Д. Х. е била уведомявана надлежно за всички съдебни заседания, имала е процесуален представител /по пълномощие/, била й е предоставяна /многократно/ възможност да ангажира доказателства в защита на своята теза /която на практика се съсредоточава почти изцяло във възражението именно за липса на международна компетентност на българския съд/, спорът се разглежда при съобразяване на унгарското право и т.н. В такава хипотеза /и предвид обстоятелството, че останалите пряко относими към предмета на процесния правния спор факти на практика не се явяват спорни, а дори и да са такива, то същите бяха надлежно доказани по делото – съобразно изложеното по-горе/ процесуалното възражение /поведение/ на ответницата следва да се окачестви като противоречащо на принципната постановка по чл. 3 от ГПК.

Процесната погасителна давност /която в случая и във всяка хипотеза на „неоснователно обогатяване“ е 5-годишна - и по националното право, и по чуждестранното такова, което се явява приложимо в случая съобразно постановките от КМЧП/ е била прекъсната /каквато изрична възможност е предвидена в унгарския закон/ първоначално с изпратената до ответницата /и получена от същата/ покана за плащане /от 28.01.00г. – представена по делото/; впоследствие същата давност е била прекъсвана отново /периодично/ и с редица други такива покани /които същото са били получени от Д. Х./. В контекста на тази констатация: изводът на СГС /за частично погасяване по давност на част от заявените искове – главни и акцесорни/ не съответстват на доказателствения материал /тези изводи се явяват формирани в противоречие със съдържанието на посочената покана; същата фигурира в папката на делото, но не е била съобразена като доказателство от първоинстанционния съдия – вероятно поради фактически пропуск да бъде констатирано наличието й/.

Представената по делото спогодба между България и Унгария /от 06.12.80г./ и АДС /който е бил издаден на основание – „в изпълнение“ на същата/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ материално – правната легитимация на ищеца да претендира процесните суми - в качеството си на правен субект, на когото е било предоставено от Държавата /в качеството й на собственик на имота/ ползването на процесния конкретен имуществен актив – съобразно съдържанието на горния АДС/. Фактическото /физическо/ съществуване на процесната сграда /в която е разположен спорният имот/ е надлежно установено /доказано/ по делото /в това число и със снимков материал/. В същата насока: Д. Х. /от една страна/ не е заявила /нито извън-съдебно, нито в рамките на настоящото производство/ твърдения – възражения /не е и представила доказателства в такава връзка/, че ползва процесния имот по силата на правоотношение с друг правен субект /различен от ищеца/, съответно, че плаща /е плащала/ на този /различен/ правен субект наем и 3 консумативи /за ползването на апартамента/. В процеса липсват доказателства /от друга страна/ правата на друг субект /конкретно – на собственост върху процесния недвижим имот/ да са били противопоставени надлежно /и успешно; в това число и с влязъл в сила съдебен акт/ по отношение на ищеца.

Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството /което може да бъде съобразено и в контекста на принципната постановка по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД/, че ответницата е получавала /периодично във времето/ всички /многократни/ покани за плащане – без да заяви /при получаването им/ каквито и да било възражения относно релевантните за /относимите към/ настоящия правен спор обстоятелства, а именно – относно правата на ищеца върху имота, относно ползването на жилището, относно размера на дължимите /претендирани/ от ищеца суми и т.н.

С оглед изложеното: първото атакувано решение на СГС следва да бъде - ревизирано частично, а второто атакувано решение на СГС следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски /за въззивното производство/.